Определение № 4515 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4515 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110104692 по описа за 2025 година намира, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

А. Сашов И. е предявил срещу М. О. К. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съединен, в условията на евентуалност, с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД Ищецът твърди, че през януари 2023 г. със свой колега са решили да наемат съвместно жилище, открили са обява в интернет и на 19.01.2023 г. са извършили оглед на апартамент в /адрес/. Поддържа, че огледът е уговорен от ответника М. К., който се представял за брокер, както и че след огледа е бил поканен в офис на /адрес/, за да остави депозит. Сочи, че в горния офис, в присъствието на Т. И., е предал лично на ответника сумата от 1100 лева, за получаването на която е била съставена депозитна разписка от 19.01.2023 г., в която ответникът лично е изписал имената на друго лице – Н. Т.ов Ф. – и е изпълнил подпис вместо последния. Излага твърдения, че сумата е дадена като капаро/депозит с цел гарантиране на намерението за наемане и като гаранция за бъдещ договор за наем, като основно условие е било бъдещият наемодател да монтира два броя климатици за отопление и охлаждане в имота. Посочва, че до крайния срок, посочен в разписката – 30.01.2023 г., окончателен договор за наем не е бил сключен, а условието за климатиците не е било прието и изпълнено от собственика на имота. Твърди, че е направил множество опити да се свърже с ответника по телефон и социални мрежи (Viber, Messenger), настоявайки за връщане на парите, но ответникът е отказал. Смята, че ответникът се е обогатил без основание за негова сметка и заключава, че сумата е платена на отпаднало основание, тъй като парите са дадени с оглед на бъдещо сключване на наемен договор, но тъй като такъв не е 1 реализиран поради непостигане на съгласие по условията (климатиците), основанието за задържане на сумата е отпаднало.

Алтернативно поддържа, че „депозитната разписка“ представлява нищожен договор (на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД) поради липса на предмет и съдържание, тъй като в документа не са посочени конкретните условия за наемане, правата и задълженията на страните са неясни и липсва цена.

Ищецът мотивира тезата си с обстоятелството, че крайната цел на предаването на сумата от 1100 лева е била сключването на договор за наем на недвижим имот и сумата е предоставена като капаро/депозит с цел гарантиране на сериозното намерение на ищеца да наеме конкретното жилище в /адрес/, като сключването на този бъдещ договор е било обвързано с договарянето на специфични условия, поставени от ищеца, а именно – монтирането на два броя климатици за отопление и охлаждане от страна на бъдещия наемодател, но до подписването на такъв окончателен договор за наем не се е стигнало, тъй като условията не са били договорени или изпълнени в предвидения срок до 30.01.2023 г. По отношение на самия документ, озаглавен „депозитна разписка“ от 19.01.2023 г., ищецът твърди, че той не е просто разписка за пари, а обективира договор за възлагане/поръчка между страните, по силата на който ищецът е следвало да придобие право да сключи договор за наем на недвижимия имот при точно определени условия, договорени от ответника (включително монтирането на климатици), а за последния е възникнало задължението да договори условията за наемането на имота с наемодателя в срок до 30.01.2023 г. В този контекст ответникът е действал в качеството си на посредник (брокер), който е предложил услугите си с цел наемането на имота. Поддържа довод, че обективирания в разписката договор е нищожен, тъй като в последната не са посочени конкретни условия, цени и ясни права и задължения, които да пораждат валидна юридическа връзка. Сочи, че ответникът (като физическо лице) е в невъзможност да осигури наемането на чужд имот, ако липсва съгласие от собственика.

Навежда довод, че доколкото договорът е нищожен, сумата се смята за дадена при начална липса на основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД) и подлежи на връщане. Смята, че ответникът е М. К. е реалният получател на парите и той е лицето, което фактически е съставило документа, въпреки че в последния са посочени други имена, и е поело ангажиментите, поради което именно ответникът дължи връщането им лично. Обобщава, че задържането от ответника на сумата от 1100 лв., след 30.01.2023 г., е без правно основание и ответната страна следва да бъде осъдена да я възстанови заедно със законната лихва. По изложените твърдения и доводи претендира от ответника връщане на сумата от 1100 лева, представляваща платено на неосъществено основание депозит за сключване на договор за наем, ведно със законната лихва от датата 2 на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност – ако съдът приеме за неоснователен горния иск, да бъде прогласена нищожността на договор за поръчка, обективиран в депозитна разписка от 19.01.2023 г., поради липса на съгласие по съществени елементи, а именно условия за наемане, права и задължения на страните и наемна цена, съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да връщане на сумата от 1100 лева, като получена от ответника без основание, въз основа на нищожен договор.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва изложените от ищеца факти с твърдения, че не е страна по материалното правоотношение, по повод на което се твърди, че е предадена сумата, доколкото посредник по сделката е било търговско дружество, занимаващо се с брокерска дейност, а не той в качеството му на физическо лице. Поддържа, че към датата на съставяне на разписката (19.01.2023 г.) е бил непълнолетен, като по това време се е обучавал в посоченото дружество и е помагал единствено в „техническата дейност“. По същество признава, че фактически е съставил и подписал документа, но твърди, че това се е случило инцидентно, тъй като ищецът и неговият колега са посетили офиса, а ответникът е бил единственият присъстващ, и е изготвил разписката от името на управителя на дружеството (Н. Ф.) поради своята неопитност. Сочи, че ищецът и неговият спътник са били наясно, че в разписката се сочи лице, различно от това, което я подписва в момента, Изрично оспорва получаването на сумата в своя личен патримониум с твърдения, че парите са заплатени на дружеството-посредник, а не на него лично, поради което не се е обогатил със сочената сума. Оспорва твърдението, че са поемани задължения за монтиране на климатици, като посочва, че такива задължения не фигурират в разписката и нито той, нито дружеството-посредник биха могли да вменят подобни задължения на трето лице (собственика на имота). Намира иска за изцяло неоснователен, тъй като не той е лицето, което е получило парите и което дължи тяхното връщане.

Смята, че не може да бъде надлежен ответник по иск за неоснователно обогатяване, тъй като е действал само като помощник на юридическо лице.

Поддържа, че не е налице негово обогатяване, нито обедняване на ищеца за негова сметка, тъй като парите са били предназначени за и получени от търговското дружество в качеството му на агент/посредник. Посочва, че посредникът е изпълнил своите задължения по намиране на имот и организиране на оглед, а несключването на договора за наем се дължи на неразбирателство между наемодателя и евентуалните наематели, за което посредникът не носи отговорност. Твърди, че съдържанието на самата разписка, в която като агент е вписано друго лице (Н. Ф.), доказва, че страната по сделката не е самият ответник. С тези твърдения и доводи иска от съда да остави исковата молба без разглеждане като недопустима или алтернативно – 3 да отхвърли исковете като изцяло неоснователни.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, по осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото. По предявените искове в условията на евентуалност, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото от ищеца съдържание, който представлява подготвителен договор за посредничество, който е трябвало да доведе до сключването на основния договор за наем, а в тежест на ответника е да установи, че страните са постигнали съгласие по конкретни условия, цени и ясни права и задължения, които да пораждат валидна юридическа връзка между страните. По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника по горния договор за посредничество, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 19.01.2023 г. страните са се срещнали първо на оглед на имот на /адрес/, а след това в офис в гр. София, /адрес/, където ответникът е получил от ищеца сумата от 1100 лева и е съставил и подписал представената по делото депозитна разписка, на която в графата „Агент“ е изписал имената „Н. Ф.“ и се е подписал под тези имена, като в депозитната разписка е бил фиксиран „депозитен срок“ до 30.01.2023 г. и до изтичането на този срок, а и понастоящем, не е бил сключен договор за наем за споменатия по - горе имот между ищеца и собственика на този имот.

Между страните остава спорно обстоятелството в чий патримониум са постъпили парите - лично у ответника или в дружеството, както и дали е налично валидно правно основание за тяхното задържане след 30.01.2023 г.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за твърдението, че предадената му от ищеца сума в размер на 1100 лева е била предназначена за и получена от трето по делото лице, в качеството му на агент/посредник.

Ищецът е представил към исковата молба и молбите - уточнение писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на ищеца за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел следва да бъде отхвърлено, доколкото не се посочват конкретните обстоятелства, които ще бъдат установявани със свидетелски показания, а 4 същевременно обстоятелствата по получаване от ответника на сумата и подписването на разписката под чужди имена са обявени за безспорни между страните. Искането за изискване на заверени преписи от материалите от досъдебното производство също следва да бъде оставено без уважение, доколкото от ищеца не се сочи защо е необходимо писмени материали, събрани в различно по характеристиките си производство, да бъдат приобщавани по настоящото дело.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.02.2026 г. от 09:50 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба и молбите-уточнение писмени доказателства.

О Т Х ВЪ РЛ Я исканията на ищеца за допускане на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел и за приобщаване на материалите по досъдебно производство.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.