Решение № 4954 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4954 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110105456 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. М. Г. срещу „....” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1100 лв., представляваща претендирана от последния цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ..., аб.

№ ..., за периода от м.08.2011г. до м.06.2012г.

В исковата молба ищцата излага твърдения, че за процесния недвижим имот ответникът е открил на нейно име партида, по която се водят непогасени задължения за цена на доставена през исковия период топлинна енергия в размер от 1100 лв.

Оспорва възникването на вземането на ответника поради липса на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, като навежда, че не е собственик, нито ползвател на имота. Оспорва и количеството потребление с доводи, че през исковия период ответникът не е доставил топлинна енергия на стойност съответна на начислената цена на услугата. Позовава се и на погасяване на вземането с изтичане на тригодишна давност. По изложените съображения обосновава правния си интерес от признаване със сила на пресъдено нещо недължимостта на исковата сума. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, 1 ответникът изразява становище за недопустимост, а по същество и неоснователност на иска. Оспорва твърденията на ищцата, че липсва облигационна връзка между страните. Поддържа, че ищцата в качеството си на ползвател на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Посочва, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Твърди, че ищцата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия, като поради забавата за плащане е начислявана и мораторна лихва върху дължимите суми след изтичане на установения в Общите условия падеж. По отношение наведеното правопогасяващо възражение ответникът заявява, че дори и да се приеме погасено по давност, вземането му продължава да съществува като естествено и е в правото си да претендира доброволно изпълнение. С тези доводи моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събрания доказателствен материал, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а и от приетите писмени доказателства и експертни заключения се установява, че за процесния недвижим имот – апартамент ..., находящ се в гр. ..., при ответното дружество е открита партида с аб. № ..., титуляр по която през исковия период е ищцата М. М. Г..

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява също, че по партидата на имота се водят непогасени задължения за цена на доставена топлинна енергия през исковия период. Съгласно констатациите на вещото лице по данни от счетоводството на ответника ежемесечно са издавани фактури за дължимите суми за потребена топлинна енергия, както и общи фактури въз основа на изравнителните сметки, изготвяни от „....“ ЕООД след отчет на уредите за дялово разпределение. Не са отразени постъпили от ищцата плащания на стойността на потреблението, като поради забавата на длъжника ответникът е начислявал и лихви върху вземанията си.

Като доказателства са приети 4 бр. съобщения към фактури, издадени в периода м.05.2022г. – м.09.2022г. за начислена по партидата на процесния имот цена на 2 доставена топлинна енергия, в които като получател и съответно задължено лице е посочен титуляра М. М. Г.. В съобщенията, наред с дължимата за текущия отчетен период цена на топлофикационната услуга, са указани и непогасени задължения за минал период, сред които не се спори и тези за исковия период, като за същите до ищцата е отправена покана за изпълнение.

От обсъдените доказателства се установява, че по водената за процесния недвижим имот партида при топлопреносното дружество фигурират неплатени фактури, задължено лице по които е ищцата като титуляр по открития абонатен номер.

Установява се също, че задълженията за исковия период са отнесени в просрочие и за тях ответникът прилага последиците на забавата, начислявайки мораторна лихва.

Доколкото за дължимите суми ответникът претендира изпълнение, включвайки ги в издаваните фактури, които обективират покана за плащане, а и посредством изпращани до длъжника писма с искане за изпълнение, то за ищцата е налице правен интерес от търсената искова защита и предявеният от нея отрицателен установителен иск е допустим.

Съобразно предмета на иска в доказателствена тежест на ответника е да установи възникването и съществуването на отричаното от ищцата вземане. С изготвения доклад по делото съдът е указал на ответника, че предвид оспорванията на ищцата носи тежестта за доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество на стойност съответна на претендираната цена.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Разпоредбата на пар. 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, в редакцията обн. ДВ бр.

18/2005г., приложима през исковия период до отмяната й обн. ДВ бр. 54/2012г., съдържа легална дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“, съобразно която това качество има физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Посоченият кръг от лица законът определя като клиенти на топлинна енергия за собствени битови нужди, съгласно действащата дефинитивна норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Цитираните разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни 3 волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

Следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение от 17.05.2018г., постановено по тълк.дело № 2/2017г., ОСГК на ВКС приема, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Съобразно посоченото решение, задължително за съдилищата, в случаите, когато ползването на топлоснабдения имот е предоставено на трето лице по силата на облигационно правоотношение и ползвателят е сключил с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия, тогава той, а не титулярът на вещно право върху имота, се явява потребител на топлинна енергия и дължи цената за топлофикационната услуга през времетраенето на този договор. Така даденото разрешение признава възможността облигационната връзка с топлопреносното предприятие да възникне и с лице извън кръга на определените в закона, след изрично съгласуване насрещните волеизявления на страните.

В случая страните не спорят, а и от приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, което също следва да се цени като достоверен източник на сведения, доколкото е съставено от специалист в съответната област на познание, се установява, че процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Видно от представен по делото Нотариален акт № 53, том LVII, нот.дело № 11217/1993г. по описа на нотариус Стойка Пашова, в полза на ищцата е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на ¼ ид.ч. от процесния имот. С молба-декларация от 5.01.2001г. ищцата е направила искане до топлопреносното дружество за откриване на партида за имота на нейно име, декларирайки, че ползва същия за жилищни нужди заедно с членовете на семейството си. Подадената молба-декларация обективира отправено до ответника предложение за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за имота, което последният е приел, предвид данните, че като титуляр на партидата се води ищцата. Следователно, при така постигнатото съгласие и по аргумент от приетото във визираното по-горе ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че ищцата е встъпила като страна-купувач в договорно правоотношение с ответника за продажба на топлинна енергия, по което се явява потребител на услугата и единствено задължено за цената лице, независимо от притежанието на вещни права върху имота и от трети лица.

Въз основа на изложеното съдът приема за доказано съществуването на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия между страните през исковия период, което предпоставя ангажиране отговорността на ищцата потребител за неизпълнени задължения по същото.

От кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че през исковия период ответникът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение, възложено на „....“ ЕООД. По данни на експертизата количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от „....“ ЕООД при коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно изискванията по 4

Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.), действаща през процесния период. Потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата. Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно чл. 155, ал. 1 ЗЕ дължимите за доставената топлинна енергия суми са ежемесечно начислявани по прогнозна консумация, като в края на всеки отоплителен сезон е изготвяна изравнителна сметка от избраната фирма за топлинно счетоводство на база данните за действителното потребление след отчет на измервателните уреди. Съгласно констатациите на експертизата за процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностявано потребление по три пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като дължимата цена за потреблението по трите пера, формирана от общата стойност на прогнозното количество по ежемесечно издаваните фактури, коригирана с резултатите от изравнителните сметки, възлиза на сумата от 1214,91 лв.

Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/917dfbdd-842d-47dc-a376-808682a36ce9