Решение № 20 от 02.02.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Търговище, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

Членове:

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х. в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253500600326 по описа за 2025 година Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.С. А. от ТАК, в качеството на защитник на подсъдимия А. Д. М. от гр.Антоново, срещу присъда № 21/04.11.2025 г. постановена по НОХД № 269/2025 г. по описа на РС Търговище, с която подсъдимият бил признат за виновен за това, че „през периода от м. май 2023 г. до м. март 2025 г. включително, в с.Лиляк, общ.Търговище, след като е осъден по силата на одобрена с протоколно определение № 2027/25.11.2019 г. по гр. д. № 1009/2019 г. по описа на РС Търговище, влязла в сила на 03.12.2019 г. спогодба между страните по делото да издържа своя низходяща - дъщеря си А. А. М., родена на 21.10.2016 г., като заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - част от месечна вноска в размер на 87.82 лева за месец май 2023 г. и двадесет и две месечни вноски по 200 лева за останалата част от периода, като общия размер на неплатената издръжка възлиза на 4487.82 лв., като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление по НОХД № 250/2021 г. на Районен съд - гр.Търговище, влязла в законна сила на 16.06.2021 г.“ – престъпление по чл.183, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК, за което са му наложeни наказания 4 м. ЛОС, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим и „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата на таблото за съобщения в кметството по местоживеене. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение за ефективно отделно изтърпяване при „общ“ режим и наказание в размер на 3 м. ЛОС, наложено на подсъдимия по НОХД № 250/2021 г. на РСТ. С оглед изхода на делото, съдът е възложил на подсъдимия и заплащането на направените разноски в размер на 376.90 лв.– за експертиза, извършена в ДП; 450 лв. представляващи направени в ДП и съдебната фаза от ЧО разноски за повереник;

40.00 лв. разноски за явяване на в.л. в с.з.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия, който чрез защитника си адв. Ст. А.

1 от ТАК е подал жалба в законоустановения срок. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че фактическите положения по делото са неправилно установени и не е разкрита обективната истина, каквото е изискването на закона. Сочи се, че погрешните логически съждения на съда, извлечени от неправилно възприетата фактическа обстановка, са довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Моли въззивният съд, след като обсъди детайлно всеки един факт, който е доказан в хода на съдебното ,следствие, а не само тези, които са в ущърб на подсъдимия, да постанови оправдателна присъда. Посочва, че след запознаване с мотивите ще се изложат допълнителни доводи, но в срока по чл.320, ал.4 от НПК не са постъпили допълнителни съображения към жалбата.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло лично от подсъдимия и от адв.А., който доразвива доводите си относно допуснатите процесуални нарушения свързани с начина, по който е възприета фактическата обстановка, акцентира върху съществуващите влошени отношения между подсъдимия и майката на детето, както и върху обективната невъзможност подсъдимия да заплаща дължимата месечна издръжка. Представя медицински документи във връзка с влошеното здравословно състояние на подсъдимия, навежда и доводи за изключително ниската степен на обществена опасност, която разкрива деянието, пледира за постановяване на оправдателна присъда, а в условията на алтернативност за налагане на наказание „пробация“. Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника му позиция, като в последната си дума сочи, че моли да му бъде наложено наказание „пробация“.

Частният обвинител – малолетната А. М., действаща със съгласие на майка си С. С., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и редовно призования им повереник адв.А. Н. от АК- Кюстендил.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира жалбата за неоснователна, като поддържа, че първостепенният съд подробно и аргументирано е обсъдил цялата относима доказателствена съвкупност и е постановил осъдителна присъда, който е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде изцяло потвърдена.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкупност, след преценка на съображенията и доводите, изложени от подсъдимия и неговия защитник, повереника на гражданските ищци, представителя на ТОП, както и след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, установи следното:

Съдът намира подадената срещу присъдата въззивна жалба за допустима, но по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Фактическата обстановка е напълно изяснена от районният съд, който в съответствие с процесуалния ред е събрал необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. Доказателственият материал по делото е анализиран от РС Търговище задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. С него се изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От събрания доказателствен материал първостепенният съд е установил следната фактическа обстановка, която въззивния съд изцяло споделя:

От съвместното съжителство на подсъдимия и въззивник в настоящото производство А. М. и св. С. С., на 21.10.2016 г. било родено детето А. А. М.. По-късно родителите се разделили, като с опр.№ 2027/25.11.2019 г. по гр. д. № 1009/ 2019 г. по описа на PCТ, влязло в сила на 03.12.2019 г., подсъдимия бил осъден да плаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 200 лева. Първоначално подсъдимия заплащал определената месечна издръжка, но след м.май 2023 г. преустановил плащанията, като след този период не изпълнил задължението си да плаща издръжка в размер на 22 /двадесет и две/ месечни вноски, всяка от които в размер на 200 лв., и част от месечна вноска от 87,82 лв. за месец май 2023 г., или общият размер на неплатените вноски възлиза на 4487.82 лв.

Първостепенният съд е приел за доказана по безспорен начин описаната по-горе фактическа обстановка, която е била установена от показанията на разпитаните в хода на 2 съдебното следствие свидетели – С.С. и А. А. /съответно майка и баба на детето - относно извършените плащания и контактите на подсъдимия с детето/; Д.М. и В.А. /съответно баща и майка на подсъдимия – относно имущественото състояние на подсъдимия и възможността да плаща определената издръжка/. Съдът правилно е кредитирал показанията на посочените свидетели, доколкото чрез тях се изяснява фактическата обстановка по делото Въззивният съд също подробно и задълбочено анализира показанията на свидетелите, приобщените писмени доказателства и заключението по изготвената СЧЕ, като не намери никакви пропуски в аналитичната дейност на районния съд, поради което не е необходима корекция на изведените въз основа на този анализ правни изводи.

Въз основа на приетата като доказана фактическа обстановка, РСТ законосъобразно и правилно е приел за доказано, че подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, за извършването на което е бил предаден на съд. Това престъпление е от вида на т.нар.„продължени” престъпления и се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.

Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. В настоящият случай са установени всички тези елементи: от обективна страна подсъдимия, след като е бил осъден да изплаща издръжка за детето си А., не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, при което е осъществил състава на престъплението субсумирано от правната норма на чл.183, ал.1 НК. От субективна страна, подсъдимия е извършил деянието си с пряк умисъл, обективиран изцяло в конкретните му действия, тъй като е знаел за постановеното по гр.д.№ 1009/2019 г. на РСТ решение; съзнавал е общественоопасния характер на деянието, разбирал е това и е желаел настъпването на общественоопасните последици. Причините за консумирането на престъплението се коренят в ниската правна култура, в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към обществото, в липсата на самосъзнание, както и не на последно място във временната липса на средства за препитание обусловена от здравословни проблеми, за което пред въззивния съд се представи медицинска документация. Правилно РСТ е приел и че деянието е извършено в условията на „повторност“ по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, с оглед осъждането по НОХД № 250/2021 г. на РСТ за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, в сила от 16.06.2021 г., което обуславя и потежката правна квалификация по чл.183, ал.4 от НК.

Въпреки заявеното в жалбата, в с.з. пред ОСТ, по същество подсъдимия и защитата му не оспорват приетата от РСТ фактическа обстановка и направените изводи за виновността на М., като основното върху което е акцентира е неправилното определяне на вида на наказанието. Видно е обаче, че в мотивите си РСТ е отделил сериозно внимание именно на вида на наказанието, като от една страна е преценил високата степен на обществената опасност на деянието и дееца, неговите подбуди за извършване на престъплението, и периода на неплащане на издръжки. Прието е, че поведението на подсъдимия в наказателния процес е недобросъвестно, тъй като не желае да изпълни задължението си, респ. предходното осъждане не е изиграло каквато и да било роля по отношение осъзнаване на задълженията му за издръжка на детето му А.. От друга страна не са отчетени никакви смекчаващи вината обстоятелства. Въззивният съд изцяло споделя тези доводи, при които действително /с оглед преценката по чл.57, ал.1 от НК/ следва да се приеме, че налагане на наказание „пробация“ няма да изпълни целите по чл.36 от НК, тъй като не би довело до изпълнение на целите най-вече на специалната превенция. Ето защо, правилен се явява извода за налагане на наказание в размер на 4 м. ЛОС, което предвид 3 съдебното минало на подсъдимия следва да бъде ефективно изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и наказание „обществено порицание“. Правилно по реда на чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение за ефективно изтърпяване също при „общ“ и наказанието в размер на 3 м. ЛОС, наложено по НОХД № 250/2021 г. на РСТ.

В контекста на гореизложеното и предвид приложената в ДП справка за съдимост /л.80 и сл./ въззивният съд установи, че на подсъдимия е било наложено и наказание „пробация“ по НОХД № 4/2023 г. на РСО, за извършено на 03.10.2022 г. престъпление по чл.308, ал.2, вр. с ал.1 НК. Доколкото е без съмнение, че същото попада в инкриминирания период на настоящото престъпление, ОСТ приема, че принципно са налице условия за групиране на отделните наказания по реда на чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК. Това обаче не може да бъде сторено в настоящото въззивно производство, а следва да бъде инициирано по съответния процесуален ред пред РС Търговище.