Решение № 1780 от 30.04.2026, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1780

Хасково, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20267260700209 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата вр. чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба от Е. М. Х., с постоянен адрес [населено място], *, подадена чрез пълномощник адв. В. Ч., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1970-000007/22.01.2026г., издадена от полицейски инспектор в У. С. при РУ Хасково към ОДМВР Хасково, с която на основание чл. 171, т.1, б.“з“ /гг от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, а в съдебно заседание се застъпва тезата и за нейната нищожност. Претендират се направените в производството разноски.

Ответникът – полицейски инспектор в У. С. при РУ Хасково към ОДМВР Хасково в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.01.2026г. от З. Т. И., на длъжност инспектор при Участък Стамболово, ОДМВР Хасково, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №3839856, срещу Е. М. Х., за това, че на 22.01.2026г., около 15:10 часа на път III 593 в [населено място], * до пункт за технически преглед, управлява собствения си лек автомобил * с рег. № [рег. номер], като при извършената проверка на документите на водача и МПС, и справка в системата на МВР е установено, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 22.10.2025г. АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от посочения като нарушител Е. М. Х. на 22.01.2026г.

По делото е представен и Договор за покупко-продажба от 20.08.2025г., видно от който Х. А. и Х. А., в качеството им на продавачи продават на Е. М. Х., в качеството му на купувач, лек автомобил * с рег. № [рег. номер], за сумата от 660 лева.

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1970-000007/22.01.2026г., издадена от Р. Н. Р., на длъжност полицейски инспектор в У. С. при РУ Хасково към ОДМВР Хасково, на основание чл.22 от ЗАНН на Е. М. Х. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „з“, гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заповедта е обоснована със съставения против Е. М. Х. АУАН Серия GA №3839856/22.01.2026г., като в нея е възпроизведено съдържанието на акта, но с допуснато противоречие, в частта относно основанието на което е прекратена служебно регистрацията на МПС. В АУАН е записано на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, а в оспорената заповед чл. 143, ал.10 от ЗДвП.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 22.01.2026г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 05.02.2026 г.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е подписана от издателя си.

В заповедта е посочено, че същата се издава от Р. Н. Р., на длъжност полицейски инспектор в У. С. при РУ Хасково към ОДМВР Хасково, упълномощен със Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВР Хасково.

Съдът намира за основателно наведеното от жалбоподателя съображение за издаването на оспорената заповед от некомпетентен орган.

С процесната заповед се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „з“ (нова – ДВ бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), гг) от ЗДвП.

Съгласно чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВР Хасково, която е цитирана и в оспорения акт. Със същата директорът на Областна дирекция на МВР – Хасково, на основание чл.43, ал.3, т.1 и ал.4 от ЗМВР и съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП.

По делото е прието като доказателство писмо от ВПД директор на ОДМВР Хасково до Административен съд Хасково, в което изрично е посочено, че младши експерт Р. Н. Р. е назначен на длъжност младши полицейски инспектор в У. С. към РУ – Хасково при ОДМВР Хасково, но заеманата от служителя длъжност не е сред длъжностите в съответните звена, посочени в Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВР Хасково, т.е. че същият не притежава материална компетентност да издаде акт от категорията на процесния.

Очевидно е, че с приложената по делото оправомощителна заповед, на която се позовава и издателят на процесната ЗППАМ, издадена от директора на ОДМВР Хасково, в качеството му на ръководител на Областната дирекция на МВР, представляваща служба с контролни правомощия по реда на ЗДвП, не е извършено изрично оправомощаване на длъжностни лица от У. С. към РУ – Хасково при ОДМВР Хасково, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, от ЗДвП, каквато е процесната. Безспорно е също, че служителят Р. Н. Р., на длъжност полицейски инспектор, няма и качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, компетентен на самостоятелно основание да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

В подкрепа на изложеното е издадената в последствие от директора на ОДМВР Хасково Заповед № 272з-***г., служебно известна на съда, с която е преодоляна липсата на компетентност служители от участъци към РУ да издават ПАМ по чл. 171, т.1 от ЗДвП. В т.12 от цитираната заповед изрично е записано, че директорът на ОДМВР Хасково оправомощама – държавните служители от звената „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР – Хасково – сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Хасково, както и служителите от участъците към всички РУ при ОДМВР – Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗДвП, за издават ЗППАМ по чл. чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.2б, т.3, т.4, т.4а, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП.

Компетентността на органа, издал акта, е основна предпоставка за неговата валидност, а представените по делото доказателства водят до извод за липса на компетентност у органа, издал процесния акт, поради липса на валидно оправомощаване за това.

По изложените съображения, оспореният административен акт се явява нищожен и неговата нищожност следва да бъде прогласена, без да е необходимо да се изследва законосъобразността му.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят, платими от ответника, своевременно поисканите и действително извършени разноски за производството в размер на 555,11 евро, от които 5,11 евро – внесена държавна такса и 550 евро адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1970-000007/22.01.2026г., издадена от Р. Н. Р., на длъжност полицейски инспектор в У. С. при РУ Хасково към ОДМВР Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Хасково да заплати на Е. М. Х., [ЕГН], от [населено място], общ. Стамболово, разноски по делото в размер на 555,11 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: