Определение № 152 от 21.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Пловдив , 21.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Елена Р. Арнаучкова

Стоян Ат. Германов като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20215000500394 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 70, постановено в закрито съдебно заседание на 20.04.2021 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. 1005/2021 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба с вх. № 916/8.03.2021 г. на длъжника Г. ИВ. Ш. против действия на съдебния изпълнител по изп.д. № 302/2020 г. на ЧСИ Х.С., изразяващи се в образуване и водене на изпълнително дело, наложен запор върху банкови сметки, насрочване на опис на движими вещи, оставено е без уважение искането на Г. ИВ. Ш. за спиране на изпълнението по изпълнителното дело № 320/2020 г. на ЧСИ Х.С., прекратено е производството по гр.д. № 1005/2021 г. на ОС-П. и е осъден Г. ИВ. Ш. да заплати на НАП сумата 50 лв.-разноски по делото.

Жалбоподателят Г. ИВ. Ш., длъжник в изпълнителното производство, моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 1517/28.04.2021 г. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба НАП-гр.С., взискател в изпълнителното производство, моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 3523/4.06.2021 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 8.03.2021 г. е подадена чрез ЧСИ Х.С. до ОС-П. жалба с вх. № 916 от Г.Ш., 1 длъжник изпълнителното производство, против действия на ЧСИ Х.С. по изп.д. № 302/2020 г. за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника и насрочен опис на движими вещи.

С обжалваното определение № 70 от 20.04.2021 г. окръжният съд приема, че жалбата е недопустима и прекратява производството по делото.

Жалбоподателят Г.Ш. е получила съобщения за определението на окръжния съд на 27.04.2021 г. и на 28.04.2021 г. е подадена частната жалба до ПАС с вх. № 1517. Частната жалба е допустима.

Видно от приложената към делото на окръжния съд в преписи документация от изп.д.

№ 302/2020 г. по описа на ЧСИ Х.С., изпълнителното производство против Г.Ш. е образувано по молба на НАП-гр.С. за събиране на вземане в размер на 150 лв. съгласно изпълнителен лист от 15.06.2015 г., съгласно който той дължи сумата на НБПП-гр.С.. При извършена справка съдебният изпълнител е установил наличие на две банкови разплащателни сметки на длъжника в две банки и е наложил запори на тези сметки, като запорните съобщения са изпратени на 2.11.2020 г. С писмо от 12.11.2020 г. „Б.Д.“ЕАД уведомява ЧСИ, че запорът е наложен и че върху вземането на длъжника има и друга претенция, а именно договор за залог в полза на банката върху вземанията на залогодателя за обезпечение на кредит с достоверна дата, предхождаща датата на налагане на запора. От „П.“АД не е постъпило уведомление до ЧСИ относно изпълнението по наложения запор. На 3.12.2020 г. на длъжника Ш. е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено налагането на запор върху негови вземания – парични средства по банкови сметки в „Б.Д.“ЕАД и в „П.“АД. С разпореждане от 23.02.2021 г. ЧСИ насрочва опис на движими вещи в дома на длъжника за датата 30.03.2021 г. За насрочения опис на движими вещи длъжникът Ш. е уведомен с призовка за принудително изпълнение, връчена на 2.03.2021 г.

На 8.03.2021 г. длъжникът Ш. чрез пълномощник адвокат подава чрез ЧСИ до ОС-П. жалба против, както е посочено в началната й част, призовка за принудително изпълнение от 23.02.2021 г. по изп.д.№302/2020 г. на ЧСИ Х.С.. В жалбата е посочено, че длъжникът обжалва действията на ЧСИ връчване на 1.03.2021 г. на призовка за принудително изпълнение, с която е уведомен за насрочен опис, оценка и изземване на движими вещи и връчване на 3.12.2020 г. на покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен, че са наложени запори върху негови вземания-парични средства по банкови сметки в „Б.Д.“ЕАД и в „П.“АД. Жалбоподателят счита, че от ЧСИ е нарушена нормата на чл. 110 от ЗЗД относно 5-годишната давност за погасяване на вземания, като е посочено, че основанието, на което е издадена поканата за доброволно изпълнение е изпълнителен лист от 15.06.2015 г.

Счита и че от ЧСИ е нарушена нормата на чл.5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, като е цитиран текста на нормата. Моли на основание чл.

441 от ГПК съдът да спре изпълнението по изпълнителното дело. Заявява, че претенциите 2 му са на основание чл. 438,предл.2 от ГПК съдът да спре изпълнителните действия на ЧСИ, като разпореди да бъдат вдигнати запорите върху паричните средства по банковите му сметки в „Б.Д.“ЕАД, където е кандидатствал и му е бил отпуснат безлихвен потребителски кредит за физически лица по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Ковид-19 в размер на 4 500 лв., като с налагане на запора му се прегражда възможността да си увеличи безлихвения потребителски кредит до размер на 6 900 лв., а с наложения запор върху банковата сметка в „П.“АД му се ограничава възможността да си получава пенсията, която по смисъла на чл. 446 от ГПК е несеквестируемо парично вземане, още повече, че пенсията му е за инвалидност и е доста под секвестируемия размер, както и да се отменят наложените от ЧСИ вземания, а именно 150 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 150 лв. разноски по изпълнителното дело, 1 188,96 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.

На 7.04.2021 г. е подаден отговор на жалбата от НАП-гр.С., с който се взима становище за нейна недопустимост по изложени съображения. Посочва кои действия на ЧСИ могат да бъдат обжалвани от длъжника съгласно чл. 435,ал.2 от ГПК. Посочва, че от съдържанието на подадената жалба не става ясно срещу кое действие на СИ е насочена тя, съответно, дали е спазен срокът за подаването й. Счита, че жалбата е недопустима, доколкото разпоредбите на ГПК не допускат принципно обжалване на действията на СИ от длъжника. Заявява, че в жалбата се твърди, че с действията си ЧСИ е нарушил разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, но въпросът относно давността на задълженията е материалноправен и не подлежи на разглеждане в производството по обжалване на десйтвията на СИ, а съгласно ГПК длъжникът може да оспори съществуването на задълженията по издадените срещу него изпълнителни листове чрез иск, като противопостави на кредитора всички свои възражения.

Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Претендира за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното сега пред апелативния съд определение от 20.04.2021 г. окръжният съд оставя жалбата без разглеждане като недопустима с оглед изложените в нея доводи и прекратява производството по делото. Съдът посочва, че е недопустимо обжалване и осъществяване на съдебен контрол върху действията на СИ по принцип, общо, без посочване на конкретно изпълнително действие или акт, които следва да бъдат измежду подлежащите на съдебен контрол по жалба на длъжника съгласно чл. 435,ал.2 от ГПК.

Съдът посочва, че призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 3.12.2020 г. и с нея той е надлежно уведомен за наложените запори върху банковите му сметки в двете банки, с призовката за принудително изпълнение, връчена на 1.03.2021 г., той е уведомен за насрочения опис на движими вещи. Съдът преценява, че подадената от длъжника жалба против действията на ЧСИ, изразяващи с в образуване и водене на изпълнително дело с вземане по изпълнителен лист, за което претендира да е погасено по давност, в това число и извършване на действия налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, е недопустима, тъй като обжалваните действия на СИ са извън посочените в чл. 435,ал.2 от ГПК, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника. Съдът посочва, че при 3 образуването на изпълнително производство не е налице извършване на конкретно изпълнително действие, което длъжникът да обжалва, а въпросът за погасяване на вземането по изпълнителния лист по давност не е от компетентността на СИ и не може да се обсъжда в производството по обжалване на действията на СИ, а би могъл да се разгледа и реши единствено по съдебен ред по предявен от длъжника иск. Съдът посочва, че запор на банкови сметки и опис на движими вещи може да се атакува при наведено от длъжника възражение за несеквестируемост на съответните вещи съгласно чл. 435,ал.2,т.2 от ГПК, но в случая твърдения обаче в жалбата за несеквестируемост на движими вещи няма изложени.

Относно наложените запори на банкови сметки съдът констатира, че е изтекъл срокът за обжалване на същите, тъй като длъжникът е уведомен за налагането им с ПДИ на 3.12.2020 г., а жалбата е подадена на 8.03.2021 г., след изтичане на двуседмичния срок за подаването й съгласно чл. 436,ал.1 от ГПК и затова е просрочена. Съдът посочва, че според разясненията на ВКС, дадени в т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, срокът за обжалване при насрочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчване на съобщението за наложения запор и пропускането му осуетява отменяването на наложения запор като изпълнително действие (отделното му обжалване е недопустимо и, съответно, отменяването му – невъзможно). Относно насрочването на опис на движими вещи, доколкото това действие не е обжалвано с възражение за несеквестируемост, то жалбата и в тази й част съдът приема за недопустима.

Освен това съдът посочва, че изпълнението не е насочено към конкретна вещ, като при провеждането му ЧСИ следва да се съобрази с нормата на чл. 444 от ГПК и само ако при извършването на описа е било описано несеквестируемо имущество, то жалба тогава би била допустима на основание чл. 435,ал.2,т.2 от ГПК, но след като към момента опис на движими вещи не е проведен, то жалбата се явява недопустима и като предсрочно подадена – преди извършването на действието. Затова окръжният приема, че жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, направеното в нея искане за спиране на изпълнението – да се остави без уважение, а делото - да се прекрати. С оглед заявеното от взискателя искане съдът присъжда в негова полза и в тежест на жалбоподателя сумата 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В подадената до апелативния съд частна жалба жалбоподателят твърди, че обжалваното определение от 20.04.2021 г. е неправилно, защото окръжният съд неправилно е приел жалбата да е недопустима, тъй като обжалваните действия са извън тези, изброени в чл. 435,ал.2 и ал.3 от ГПК и не е налице конкретно изпълнително действие, подлежащо на съдебно обжалване и съдебен контрол. Заявява, че налагането на запорите върху банковите му сметки в двете банки противоречи на чл. 446 от ГПК, че удръжки не следва да се правят при наличието на несеквестируеми суми по смисъла на тази норма и размера на минималната работна заплата, актуална към момента на извършване на удръжката, разпоредбите на чл. 114а от КСО, чл. 14 от ЗСП, чл. 381 от КЗ, както и други постъпващи несеквестируеми суми. Заявява, че тъй като в момента сме в епидемична обстановка е налице основанието на чл. 5,ал.5 от Закона за ммерките и десйтвията по време на 4 извънредното положение и не следва да му се налагат посочените запори в цитираните банки. Заявява, че е налице основанието по чл. 446а от ГПК. Относно въпроса за наличието на погасителна давност заявяване, че то не е от компетентността на ЧСИ, но е от компетентността на решаващия съд, до който е подадена жалбата. Заявява, че неоснователно съдът приема, че в жалбата няма изложени твърдения за несеквестируемост, защото законът изрично предвижда при епидемична обстановка да се прилагат разпоредбите на чл.446 и чл.