Решение № 1401 от 20.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20.02.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия ИВА НЕШЕВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11459 по описа на 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11459/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.К.И.

ЕГН ********** от гр.Пловдив срещу решение от 10.06.2019 г постановено по гр.д.№83402/17 г на СРС , 35 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.534 ал.1 ТЗ на С.П.С. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1000 лева – главница по запис на заповед от 21.04.2013 г , ведно със законната лихва от 28.11.2017 г до окончателното й заплащане . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като записът на заповед не е редовен от външна страна и е нищожен . В записа на заповед са посочени два падежа – 21.06.2013 г и падеж на предявяване , поради което същият е нищожен по чл.486 ал.2 ТЗ във вр.чл.537 ТЗ . Ако падежът е на предявяване , то записът на заповед не е предявен и са изтекли сроковете за това , както и е изтекла погасителната давност . В записа на заповед липсва пълен адрес , който е част от реквизитите място на плащане и място на издаване и са нарушени чл.535 т.4 и т.6 ТЗ . Не е ясно вписано лицето , на което или на заповедта на което трябва да се плати , а вписано лицето С.С.-П. /чл.535 т.5 ТЗ / . СГЕ не е ползвала достатъчно сравнителен материал и не трябва да се кредитира .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. СРС е обсъдил всички възражения на ответника и правилно ги е отхвърлил .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.06.2019 г и е обжалвано в срок на 03.07.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа необходимите реквизити . Поправките в текста на записа на заповед са нанесени и подписани от ответника . Налице са предпоставките на чл.534 ТЗ , защото по действителен запис на заповед е изтекла погасителна давност , искът е срещу издателя на записа на заповед , който не е получил плащане и търпи вреди от това и от невъзможността на упражни правата си по менителничния ефект . Не е изтекла погасителна давност по иска по чл.534 ал.1 ТЗ , която е 3-годишна и тече от деня на изгубване на иска по записа на заповед .

Решението на СРС е неправилно . Преди всичко трябва да се отбележи , че неправилно СРС е квалифицирал процесния иск по чл.534 ал.1 ТЗ . В исковата молба липсват твърдения за настъпване на предпоставките на особения менителничен иск за неоснователно обогатяване , и по специално не се твърди от ищеца , че са погасени по давност правата му по записа на заповед . В исковата молба и в молбата си от 12.02.2019 г ищецът се позовава на наличие на редовен запис на заповед , а не на хипотеза по чл.534 ал.1 ТЗ . Одобряване на незаконосъобразен доклад от СРС и липса на възражение по него от ищеца не води до изменение на основанието на иска .

Основателен е доводът на ответника , че процесният заповед е нищожен по чл.486 ал.2 ТЗ във вр.чл.535 т.3 ТЗ и чл.537 ТЗ поради вписване в него едновременно на два падежа – падеж на определена дата /21.06.2013 г/ , както и на предявяване / решение №201 от 02.08.2018 г по т.д.№1703/17 г на ВКС , II ТО , определение №749 от 23.12.2009 г по ч.т.д.№857/09 г на ВКС , II ТО , определение №146 от 23.03.2009 г по ч.т.д.№125/09 г на ВКС , I ТО и др./.

Изрично в последния абзац е посочено , че плащането ще е дължимо „при предявяване на този запис на заповед на С.С.“ .

Отделно , липсва и точно посочване на адреса /мястото на издаване и плащане на задължението/ - чл.535 т.4,6 ТЗ , което според част от практиката на ВКС също е съществено нарушение водещо до липса на съществен реквизит на записа на заповед .

Отделно , исковата молба съдържа и твърдения за заем /предоставяне на парична сума/ , а не е проведено доказване от ищеца по каузалното правоотношение напр.предаване на сумата по заема .

Дори да се приеме , че падежът на записа на заповед е на определена дата – 21.06.2013 г – то е изтекла 3-годишната давност по чл.531 ал.1 ТЗ във вр.чл.537 ТЗ , защото искът е предявен на 28.11.2017 г .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли . С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са 20 лева държавна такса , тъй като въззивната жалба е подадена от особен представител и тази такса не е внесена .

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 10.06.2019 г постановено по гр.д.№83402/17 г на СРС , 35 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на С.П.С.

ЕГН ********** от гр.София да се осъди А.К.И. ЕГН ********** от гр.Пловдив да му заплати на основание чл.535 ТЗ сумата от 1000 лева – главница по запис на заповед от

21.04.2013 г, на който И. е издател ; ведно със законната лихва от 28.11.2017 г до окончателното й заплащане .

ОСЪЖДА С.П.С. ЕГН

********** от гр.София да заплати по сметка на СГС 20 лева държавна такса .

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС , поради материален интерес под 20 000 лева по търговско дело /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.