Определение № 1359 от 27.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1359 гр. Варна, 27.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Частно наказателно дело № 20263110203230 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 244, ал.5 НПК и е образувано по жалба на М. Н. Н., подадена чрез адв. З. И. срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратура - Варна с № 15013/2025 г. от 07.07.2026 г., с което наказателното производство по досъдебно производство № 1281/2025 г. по описа на 02 РУ – Варна е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т.1 вр. чл. 25, ал.

1, т. 6 НПК.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т.1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК без да са налице основанията за това, а именно: твърди се, че престъплението, предмет на разследване, представлява престъпление от общ характер – такова по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата от М. Н. Н. е подадена от процесуално легитимирано да обжалва лице и в законоустановения 7-дневен срок, поради което следва да бъде разгледана от съда.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наказателното производство по ДП № 1281/2025 г. по описа на 02 РУ – Варна е водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК.

С обжалваното постановление наказателното производство по делото е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т.1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК.

В обстоятелствената част на постановлението за спиране се сочи следната фактическа обстановка:

Г. Б. А. живеел в гр. Варна. Неговият син бил ученик в ОУ „З. С.“, 1 находящо се в гр. Варна, ж.к. „Ч.“. На 29.09.2025 г. около 07.30 ч. А. оставил детето пред входа на училището, пил кафе до близкия павилион, след което потеглил с личния си автомобил „Ш. Р.“ с per. № **** в посока към бл. ** на ж.к. „Ч.“. Улицата между бл. ** и намиращия се по-близо до ОУ „З. С.“ бл. *** била еднопосочна, с разрешена посока на движение към бл. ** /към бул. „В.

Л.“/. А. бил навлязъл в улицата в разрешената за движение посока, когато срещу него в забранената за движение посока се включил лек автомобил „БМВ“ с per. № ****, управляван от М. Н. Н.. А. и Н. не се познавали. Двата автомобила спрели един срещу друг, тъй като не било възможно да се разминат.

При тези изводи съдът намира, че постановлението за спиране на наказателното производство е незаконосъобразно.

На първо място съдът реално е лишен от възможност да прецени какви са били мотивите на прокурора да спре наказателното производство и дали са налице предпоставките за спиране, тъй като реално от обстоятелствената част на постановлението за спиране на наказателното производство не става ясно каква фактическа обстановка приема прокурорът за установена.

Прокурорът е изложил фактическа обстановка до момента, в който свидетелите А.и Н. спрели един срещу друг.

За събитията след това следва излагане на твърденията на разпитаните по делото свидетели, както следва: „Според показанията на М. Н.…“, „Според показанията на Г. Б. А.…“, „Според показанията на св. М. С. С.…“, „Според показанията на св. Х. Р. Г.…“, „Според показанията на св. А. В. В.…“, „Според показанията на св. Ц. М. Ч.…“, „По делото са разпитани като свидетели Д. Д.

Й. и П. Г. П.…“.

Посоченото изложение представлява изброяване и преразказ на част от извършените по досъдебното производство процесуални – действия, което не е фактическа обстановка по правилата на НПК с излагане на еднопосочни фактически изводи чрез обективен разказ за осъществени факти в хронология и детайли на събитията с посочване на дата, място, начин на осъществяване и субект.

Действително анализ на доказателствата има, т.е. прокурорът е посочил кои доказателствени източници кредитира и кои не, но съдът е поставен в невъзможност да оцени изводите на прокурора предвид липсата на възприета конкретна фактическа обстановка.

Съдът намира, че следва да се отбележи, че дали правните изводи на прокурора са правилни или погрешни може да бъде определено само въз основа на възприетите от него факти.

Следователно в случая минималните предпоставки за осъществяване на съдебен контрол не са налице, тъй като съдът е поставен в невъзможност да прецени обосноваността, а след това и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство.

Следва да се има предвид също, че постановяването на немотивиран акт води до сериозно засягане на процесуалните права на легитимираните да го 2 обжалват лица, тъй като същите не биха могли да преценят правилни ли са фактическите и правни изводи на държавното обвинение, респективно не биха могли да изложат доводите си за необоснованост или незаконосъобразност на подлежащия на съдебен контрол акт на прокуратурата.

По изложените съображения съдът намери, че обжалваното постановлението за спиране на наказателното производство е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а досъдебното производство следва да се върне на прокурора за изготвяне на мотивиран прокурорски акт.

Мотивиран от горното и на основание чл.244, ал.5 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление с № 15013/2025 от 07.07.2026 г. по описа на Районна прокуратура – Варна за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 1281/2025 г. по описа на 02 РУ – Варна.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Варна – по компетентност.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3