Решение № 17530 от 26.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17530 гр. С, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110163267 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ****, представляван от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу С. К. Б., ЕГН **********, с адрес ГР.С, ЖК СТ /ВИ/, БЛ. 382, ВХ. А, ЕТ. 7, АП. 16, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 4715,96 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. СТ /ВИ/, бл. 382, вх. а, ет. 7, ап. 16, аб.№ 191632 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 610,68 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., сумата от 83,19 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 15,23 лв. за периода от 03.03.2018 г. до 18.02.2021 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12150/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово 1 разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.

Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. К. Б., с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията, претендирани с исковата молба. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва върху главниците. Счита, че не се установява възникването на облигационна връзка между страните, доколкото не е представен договор, в който същата да е обективирана. Оспорва исковете и по размер.

Оспорва в рамките на предявения период ответникът да е ползвал топлинна енергия, както и от страна на ищеца да са били издавани фактури за твърдяното потребление. Поддържа, че претенцията за главница за доставена топлинна енергия не е конкретизирана. Твърди, че до имота не е доставяна топлинна енергия, която да отговаря на българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа. Сочи, че не е ясно как е разпределена топлинната енергия между самостоятелните обекти в сградата, в режим на етажна собственост, като се позовава на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.

Посочва, че съгласното Общите условия на ищеца при неплащане на дължимите суми за срок по-дълъг от два месеца дружеството разполага с възможност да спре топлоподаването към съответния абонат, за което липсвали доказателства. Счита, че не е била поставяна в забава, поради което оспорва дължимостта и на акцесорните претенции. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД, ЕИК 041029500 не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявени са субективно съединени искове са за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия 2 при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С разпоредбата на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия. От представения с исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба №52, том I, рег. № 2963, дело № 46 от 2020 г. от 10.03.2020 г. на нотариус Ина И.а-Живкова с рег. № 701 на НК е видно, че ответницата е прехвърлила на трето лице правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. С, ж.к. СТ, бл. 382, вх. А, ет. 7, като си е запазила правото на собственост върху имота за срок от 5 години. Видно от нотариалния акт нотариусът, изповядал сделката, е констатирал, че ответницата е собственик на имота въз основа на документи, а именно Заповед РД411476/28.09.1987 г. , Удостоверение за наследници изх. № 539 от 06.03.2020 г., издадено въз основа на Акт за смърт № 0146/29.01.1988 г., съставен в К р-н, Удостоверение за отказ от наследство № 706 от 16.03.1988 г. Установява се от Удостоверение за отказ от наследство № 706 от 16.03.1988 г., че същото е издадено на ВКГ в уверение на това, че е подал молба от 16.03.1988 г., с която се е отказал от наследството на наследодателката си СД К.. С оглед датите на посочените документи може обосновано да се приеме, че придобивното основание, въз основа на което ответницата е станала собственик на имота, е било реализирано още през 1988 г. В подкрепа на този извод е липсата на каквито и да било други документи, въз основа на които същата да е придобила собствеността в по-късен момент.

Посочените изводи се подкрепят и от обстоятелството, че именно ответницата лично се е вписала към 1992 година като собственик на апартамент №16 в списък на живущите по апартаменти в жилищната сграда – бл. 382 на стар адм. Адрес: М Г. В, ж.к. ВИ, идентичен съгласно удостоверение от 17.07.2012 г. от Столична община с ж.к. СТ.

Изложеното в своята съвкупност, съобразено с липса на каквито и да било доказателства за притежание на правото на собственост от друго лице или придобиване от ответницата в по-късен момент, съдът намира за достатъчно, за да се приеме, че в процесния период от 01.05.2017 г. до 10.03.2020 г. ищцата е била собственик на имота, а след 10.03.2020 г. до края на процесния период – 30.04.2020 г. е притежавала вещното право на ползване върху същия.

Предвид посоченото съдът приема, че от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства се установява, че ответницата в рамките на процесния периода е имала качеството на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ, тъй като е била собственик, респ. вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. Следователно по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответника - потребител и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. : гр. С, ж.к. СТ /ВИ/, бл.

382, вх. а, ет. 7, с аб.№ 191632 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.

Потребителят като страна по посоченото правоотношение дължи заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово 3 разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

От заключението на СТЕ и от изравнителната сметка, представена от третото лице помагач се установява, че през процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. стойността на ТЕ, доставена за отопление на имота и отдадена от сградна инсталация възлиза на 4649,69 лева и че дяловото разпределение е извършено съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Вещото лице е достигнало до извод, че дължимите суми за топлинна енергия за имота са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Заключението на вещото лице е пълно, обосновано и компетентно изготвено и съответства на останалия доказателствен материал, като не е налице основание за поставяне под съмнение достигнатите от вещото лице констатации. Поради това и съдът го кредитира изцяло.

При изслушване на заключението в о.с.з. вещото лице посочва, че метрологичните проверки след 2018 г. вместо през 2020 г. са извършени през 2021 г. Посоченото обаче не е основание да се счита, че общият топломер е бил технически неизправен и топлинната енергия не е вярно отчетена, доколко не се установява при извършената му по-късно проверка да са установени отклонения, които да водят до отчитане на топлинна енергия в повече от действително потребеното. Поради това и неоснователни са възраженията на ответницата за „нередовно функциониране на уредите“.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и изчислявано в съответствие с установените нормативни правила. При определяне дължимата цена следва да се съобразят не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки.

Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът кредитира данните на СТЕ и изравнителните сметки, изготвени от ФДР, според които размерът на потребената топлинна енергия за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. е 4649,69 лева, в която сума не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения. Именно тази сума представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота, за която са възникнали вземания на ищеца към потребителя.

В срока по чл. 131 ГПК с отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване в полза на ищеца на вземане за стойност на ТЕ за процесния период. С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се 4 погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.