Решение № 194 от 30.01.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 194

Шумен, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I състав, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267270700036 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.27а от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от А. Н. Д., с [ЕГН], от [населено място], област Шумен, [улица], в качеството му на родител и законен представител на детето А. А. Д. с [ЕГН], чрез пълномощник адв.И. Д. от ШАК, против Заповед №ЗД/Д-Н-НП-095/29.12.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ [населено място], с която А. А. Д. е настанен временно в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания (ЦНСТДБУ) - [населено място] до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. при условията на чл.27, ал.1, във връзка с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при съществени нарушения на административно-производствените правила, при неспазване на установената форма - липса на мотиви, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл.146 т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Наведени са доводи, че на жалбоподателя не е връчен социалния доклад, въз основа на който е прието, че е налице невъзможност за реинтеграция на детето в биологичното му семейство, както и, че процесната заповед е бланкетна и немотивирана. Твърди се, че не са налице материалноправните предпоставки и основания, посочени в заповедта, тъй като жалбоподателят е биологичен баща на детето и не се намира в трайна невъзможност да го отглежда, като това обстоятелство не е изследвано от административния орган. Излагат се съображения, че оспорващият притежава собствено жилище, постоянен трудов доход, съжителства с жена на семейни начала, която поддържа добра емоционална връзка с детето, както и, че самият той поддържа непрекъснат контакт с детето по телефон, чрез срещи в ЦНСТДБУ и гостувания на детето в дома му. Тези обстоятелства не са изследвани от административния орган преди издаване на заповедта, а същите сочат за възможност за реинтеграция на детето в семейна среда, а именно при бащата. Според жалбоподателя, заповедта не съответства и на целта на закона, тъй като настаняването на детето в специализирана институция е крайна мярка и се прилага в изключителни случаи, какъвто настоящият не е. По изложените съображения се отправя искане да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №ЗД/Д-Н-НП-095/29.12.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място].

Ответната страна Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], редовно призована, се явява лично, като изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане същата да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна /родител – баща на детето А. А. Д./, в законоустановения срок – заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.01.2026 г., а жалбата е подадена на 14.01.2026 г. чрез административния орган до АдмС - [населено място], поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Няма спор между страните, а и от приложеното Удостоверение за раждане от 16.06.2014 г., издадено от Община Шумен, се установява, че А. А. Д. е роден на [дата]. в [населено място] от родители: А. Н. Д. - баща и П. Ж. Г. – майка, която е починала на 08.10.2022 г., съгласно Препис-извлечение от Акт за смърт №1259/09.10.2022 г. на Община Шумен. От съжителството си двамата родители имат родени три деца – Г. на 13 г., А. на 11 г. и Ж. на 8 г., като към момента и трите деца са настанени в ЦНСТДБУ – [населено място].

След смъртта на майката, предвид риск за живота и здравето на детето А., същото било изведено от семейството и със Заповед №ЗД/Д-Н-НП-015/26.04.2023 г. на директора на ДСП – [населено място] пазар било настанено по административен ред в ЦНСТДБУ - [населено място].

Впоследствие с Решение №236/20.09.2023 г. по гр.д.№ 20233620101517/2023 г. по описа на РС – [населено място], детето било настанено по съдебен ред в същата специализирана институция за срок от една година, считано от влизане в сила на съдебното решение, а именно – считано от 04.10.2023 г.

С Решение № 349/29.11.2024г. по гр.д.№ 20243620101408/2024г. описа на РС - Н. П. детето отново било настанено в същата специализирана институция за още една година, считано от влизане в сила на съдебното решение – 28.12.2024г.

Видно от приложения по делото Социален доклад №СЛ/Д-Н-НП/560-037/22.12.2025 г., въз основа на който е издадена и процесната Заповед, понастоящем А. Д. е ученик в 5-ти клас в ОбУ в [населено място] за учебната 2025/2026 г., като редовно посещава учебни занятия, добре е адаптиран в ученическия колектив и се справя много добре с учебния материал. В ЦНСТДБУ разполага с много добри битови условия, задоволен е с вещи от лична необходимост, както и е добре адаптиран към колектива на Центъра. Същият първоначално демонстрирал нежелание за срещи с баща си, което, според обследвалия го клиничен психолог, произтичало от алкохолния проблем на бащата. Въпреки това при среща с баща му и баба му по бащина линия, проведена на 24.07.2024г. в ЦНСТДБУ, основно А. разговарял с тях. За разлика от брат си и сестра си, той проявявал повече желание да контактува с баща си и баба си, тъй като му купували различни подаръци и му предоставяли финансови средства. В същото време обаче не припознавал баща си като значим възрастен, при разговор не го наричал „татко“, а „А.“. На 09.08.2024 г. детето било насочено от Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) при ДСП – [населено място] пазар към Център за обществена подкрепа (ЦОП) – [населено място] за ползване на социална услуга „Информиране и консултиране, работа с психолог и социален работник“ с цел стабилизиране на емоционалната връзка родител-дете, свързан с алкохолния проблем на бащата и стимулиране на бъдещи срещи и гостувания в неговия дом. Въпросната социална услуга била прекратена поради изтичане на срока на договора, съобразно приложения Заключителен доклад от 11.08.2025 г. и уведомително писмо изх.№303/11.08.2025 г. на Центъра за обществена подкрепа до Директора на ДСП - [населено място] пазар.

В Социалния доклад е посочено също, че на бащата бил изготвен график за срещи с трите деца един път месечно в ОЗД – [населено място] пазар. Бащата бил насочен и към ползване на социална услуга при ЦОП - „Информиране и консултиране за ефективно родителстване“, в която участвал от 16.08.2024 г. През последната година имало известен напредък във взаимоотношенията между оспорващия и децата му, те гостували периодично и за по-големите празници в дома му в [населено място], както и в дома на леля си Д. К. в [населено място].

В Социалния доклад е направен извод, че все още няма изградена силна емоционална връзка между А. и баща му, детето не припознава оспорващия като значим възрастен, поради което, въпреки заявеното от последния желание да се грижи за сина си в семейна среда, все още не са налице всички изискуеми предпоставки за реинтегрирането детето в семейната среда на баща му. Предвид използваната социална услуга в ЦОП – [населено място] пазар за стимулиране на емоционалната връзка родител-дете и гостуванията на А. в дома на баща си през почивните дни и за Коледа, е отчетена положителна промяна във взаимоотношенията им. Посочено е също, че бащата има съжителка, което изисква ползването на нова услуга за проучване на нагласите на детето към нея с оглед бъдеща реинтеграция. Заявено е и, че на този етап все още не е в интерес на детето да бъде реинтегрирано в дома на оспорващия.

Предвид изтичащия едногодишен срок на настаняването на детето по съдебен ред с Решение № 349/29.11.2024г. по гр.д.№ 20243620101408/2024г. по описа на РС – [населено място] и изготвения Социален доклад №СЛ/Д-Н-НП/560-037/22.12.2025 г., е издадена и процесната Заповед №ЗД/Д-Н-НП-095/29.12.2025 г. на Директора на ДСП- [населено място], с която детето А. А. Д. е настанено временно в ЦНСТДБУ - [населено място] до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. при условията на чл.27, ал.1, във връзка с чл.25, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДет.

По делото е приложена искова молба с изх.№СЛ/Д-Н-НП/560-038/21.01.2026 г. от АСП - Дирекция „Социално подпомагане“ - Н. П. до Районен съд – гр.Нови пазар, с която на основание чл.28 от ЗЗДет. е отправено искане А. А. Д. да бъде настанен в ЦНСТДБУ „Слънце“ [населено място] за срок от 6 месеца. Няма данни по делото тази искова молба да е входирана в РС - [населено място] пазар, но това не е и необходимо, доколкото към момента на приключване на устните състезания по делото не е изтекъл едномесечния срок, предвиден в чл.27, ал.2 от ЗЗДет.

Към административната преписка са представени Решение №236/20.09.2023 г. по гр.д.№ 20233620101517/2023 г. по описа на РС - Н. П.; Решение №349/29.11.2024 г. по гр.д.№ 20243620101408/2024 г. по описа на РС - Нови Пазар; Социален доклад №СЛ/Д-Н-НП/560-037/22.12.2025 г.; становища от АСП-ДСП – [населено място] пазар за гостуване на децата в дома на оспорващия за периодите от 11.09.2025г. до 13.09.2025г., от 03.10.2025г. до 05.10.2025г., от 30.10.2025г. до 03.11.2025г. и от 05.12.2025г. до 07.12.2025г. От същите се установява, че до смъртта на майка му за А. са били полагани грижи в семейна среда, в които бащата не е участвал, поради което липсвала съществуваща емоционална връзка между родител и дете. Видно от мотивите на съда, съдържащи се в Решение №236/20.09.2023 г. по гр.д.№ 20233620101517/2023 г. по описа на РС - Нови Пазар и Решение №349/29.11.2024 г. по гр.д.№ 20243620101408/2024г. по описа на същия съд, проблем при родителския капацитет на бащата представлява и системната злоупотреба с алкохол. В Решение №349/29.11.2024 г. е посочено също, че детето проявява затвореност, тъга и не желае комуникация при навлизане в темата за семейството, както и не желае да разговаря по теми, свързани с изпитвани лично от него емоции. Посочено е също, че изживява остра травма от загубата на майка си и се нуждае от работа с психолог за овладяване на емоционалната нестабилност, с какъвто ЦНСТБУ - [населено място] разполага.

Няма изготвена оценка за родителския капацитет на бащата преди издаване на процесната заповед, но в раздел IV „Фактори на средата и семейството“ на Социалния доклад от 22.12.2025 г. са изложени подробни факти и обстоятелства относно условията в дома на бащата, получаваното от него трудово възнаграждение и емоционалната връзка връзката между него и А.. Няма спор между страните, че жалбоподателят притежава собствено жилище - къща в [населено място], съгласно и представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том 5, рег.№ 2842, н.д.№ 608/2015 г., както и че работи в „Х. Омуртаг“ АД, [населено място] и реализира постоянни трудови доходи.

От приложеното Становище за реинтеграция на детето от 08.01.2026 г., изготвено от клиничен психолог Н. С., се установява, че в ЦНСТБУ – [населено място], където е настанен, А. показва добра адаптация, изгражда приятелства и резонира с децата в игровата дейност и заниманията. Притежава хигиенни навици и практически умения за самостоятелно справяне. Разсъждава и с готовност дава мнение в различни ситуации. Видимо е спокоен и адаптиран. Нуждае се от авторитети и поддържа добър и желан контакт с баща си. В заключителното интервю приема емоционално момента на преход и връщане в дома си като нещо, което желае, но епизодично – в почивни и празнични дни.

В хода на настоящото съдебно производство са допуснати и разпитани като свидетели по делото М. Н. Д. – социален работник „ЗД“ при ДСП – [населено място] пазар, изготвила Социален доклад №СЛ/Д-Н-НП/560-037/22.12.2025 г., С. А. А. – началник отдел „ЗД“ при ДСП – [населено място] пазар, съгласувала Социален доклад №СЛ/Д-Н-НП/560-037/22.12.2025 г. и В. Д. И. - директор на ЦНСТДБУ, [населено място]. От показанията на свидетелите М. Д., [населено място] и В.И. по категоричен начин се установява, че детето се чувства добре в Центъра, за разлика от брат си и сестра си желае често да се вижда с баща си и да гостува в дома му, но иска да продължи да живее в ЦНСТДБУ заедно с брат си и сестра си. Свидетелите сочат, че бащата разполага с жилище, с добри социално-битови условия в [населено място], но няма реална подкрепа при отглеждане на децата от роднини и към настоящия момент не е в интерес на детето да бъде реинтегрирано в семейството на родителя. От показанията на свидетелите също се установява, че са научили от децата за съжителството на бащата със свидетелката Ц. Й. Т., поради което той бил поканен да подаде заявление в ДСП – [населено място] пазар за нова оценка на родителския капацитет, заедно с неговата съжителка. От показанията на свидетелката [населено място] се установява също, че действително за разлика от другите две деца, А. изразява желание често да гостува в дома на баща си и го припознава като баща. Същевременно обаче, според свидетелката, това се дължи основно на факта, че детето е по-манипулативно и винаги гледа кое е в негова изгода, както и има склонност към девиантно поведение - присвояване на пари от други настанени в Центъра деца, както и от леля си. Поради това свидетелката счита, че за А. е важно да живее в среда, в която има ясно поставени граници и постоянен контрол, както и, че такъв контрол в дома на баща му липсва, което е и една от причините детето да желае често да гостува там. [населено място] сочи също, че по данни на самото дете, по време на гостуванията в дома на баща си последният е разрешавал на А. на пие по няколко глътки бира, както и, че детето приемало употребата на алкохол от страна на баща му за нормално поведение и не проявявало критичност. Заявявало единствено, че „тати се напи“, но проявявало лоялност и никога не би обвинило баща си за това му поведение, тъй като считало, че това е мъжкото поведение – да се пие алкохол. Свидетелката сочи също, че за разлика от другите две деца, единствено А. демонстрира привързаност към баща си. Мнението на същата обаче е, че детето желае да гостува при баща си основно заради възможността да получава финансови средства и да не бъде контролиран, като същевременно иска да живее в Центъра, тъй като там се предлагат развлечения, каквито не би имало при баща си – ходене на лагери, извънкласни занимания и други. Смята, че не е в негов интерес да бъде реинтегрирано в дома на баща си, тъй като това ще доведе до зачестяване на девиантното му поведение, предвид липсата на възможност за адекватен контрол от страна на оспорващия, обусловена от трудовата му ангажираност и проблемите с алкохола. В същия смисъл са и показанията на св.В. И. – директор на ЦНСТДБУ – [населено място].