Решение № 477 от 27.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Анелия Цанова

Членове:Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20261001000392 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение рег. № 2/06.01.22026 г., постановено по т.д. № № 65/2022 г., ОС- Кюстендил е признал за установено по иска с правно основание чл.535 ТЗ предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Дякон Игнатий“ № 1, срещу „ДАНИ – ТРАНС - 2008“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Сапарево, община Сапарева баня, ул. „Витоша“ № 8 и Ц. В. П., ЕГН: **********, с. ***, община ***“, ел.

„***“ №*, че длъжниците „Дани- Транс-2008“ ЕООД и Ц. В. П. му дължат солидарно сумата от 51129,19 евро, с левова равностойност 100 000 лв.-вземане по запис на заповед, издаден на 20.05.2019 г., с падеж - на предявяване, предявен на издателя й на 02.03.2022 г., за което вземане е са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 23.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1180/2022 г. по описа на Дн.РС, с присъждане на разноски.

С решение рег. № 4/002026 г., по т.д. № 65/22 г., ОС - Кюстендил е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си с рег. № 2/06.01.22026 г., постановено по т.д. № № 65/2022 г., като е отхвърли иска за разликата над 51 129ь.,19 евро до пълния предявен размер от 76784,30 евро.

В законнопределеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от Ц. В. П., с която се обжалва решение рег. № 2/06.01.22026 г. на ОС-Кюстендил по т.д. № № 65/2022 г..Твърди, че преминаването от иск по каузалната сделка към претенция по запис на заповед е 1 недопустимо. Сочи, че съдът неправилно е отхвърлил направеното от нея оспорване на договора за кредит поради липсата на неравноправна клауза, не е взел предвид, че в полза на ищеца от първия ответник е учреден особен залог върху процесната машина. Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено.

С писмения си отговор „ББР Микрофинансиране“ ЕАД оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.

САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.с чл.535 ТЗ.

В исковата молба на „ББР Микрофинансиране“ ЕАД се излага, че на 20.05.2019 г. между ищцовото дружество- кредитор, и „Дани- Транс-2008“ ЕООД- кредитополучател и Ц. В. П.- съдлъжник, е сключен договор за кредит, с който кредиторът е предоставил на ответното дружество кредит в размер на 100 000 лв., които кредитополучателят се е задължил да върне при условията и сроковете, уговорени в договора за кредит. За обезпечаване на всички вземания на кредитора (за главница, лихви, наказателни лихви, неустойки, такси, комисиони, разноски, включително и тези по принудителното изпълнение) по процесния договор, на 20.05.2019 г. ответното дружество е издало в полза на кредитора запис на заповед, платим на предявяване в срок от 123 месеца от датата на издаването му (без разноски и без протест), надлежно авалиран от Ц. В. П., за сумата от 100 000 лв. Поради преустановяване на плащанията по договора за кредит, с нотариална покана, връчена на адресатите на 02.03.2021 г., кредитополучателят „Дани-Транс-2008“ ЕООД и авалистът са уведомени, че при неизпълнение в дадения срок договорът ще бъде обявен за предсрочно изискуем, а записът на заповед е предявен за плащане. Поддържа, че в периода от 03.03.2021 г. до 10.03.2021 г. не е постъпило плащане на просрочените суми, поради което и считано от 11.03.2021 г. счита всички свои вземания по договора за кредит за предсрочно и незабавно изискуеми. Във връзка с подаденото до РС- Дупница заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съдът е издал заповед № 726/23.06.22 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ- запис на заповед и изп лист, въз основа на който е образувано изп. дело. В указания срок Ц. П.- лично и като управител на „Дани- Транс 2008“ ЕЕОД, е подала възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което и предявен настоящият установителен иск за установяване, че „Дани- Транс- 2008“ ЕООД и Ц. В. П. му дължат солидарно по договор за кредит № 821 от 20.05.2019 г., обезпечен със запис на заповед, следните суми: 97 507,57 лв.- просрочена главница по договор за кредит № 821/20.05.2019 г. за периода от 05.12.2019 г. до 17.06.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 23.06.2022 г. до изплащане на вземането; 12314.39 лв.- просрочена лихва за периода от 05.12.2019 г. до 17.06.2022 г.; 3 818.39 лв.- такси и префактурирани разходи за периода от 12.05.2020 г. до 17.06.2022 г.; 36536.55 лв.- неустойка за периода от 05.03.2020 г. до 17.06.2022 г., с присъждане на направените в заповедното 2 производство разноски в размер на 3 003.54 лв.- държавна такса по делото и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в исковото производство.

С молба № 23/07.02.2025 г. ищцовото дружество е уточнил исковата молба, като е посочило, че процесното вземане произтича от запис на заповед.

С отговора на исковата молба „Дани- Транс-2008“ ЕООД не оспорва , че е сключило с ищцовото дружество договор за кредит в размер 100 000 лв. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като от нея не ставало ясно кога и по какви причини кредита е станал предсрочно изискуем, както и дали по отношение на договора са приложени правилата във връзка с кризата, породена от ковид пандемията. Оспорва исковете по основание и размер С писмения си отговор Ц. В. П. излага твърдение за недопустимост на исковата молба, поради липсата на пасивна нейна легитимация по спора. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като от нея не ставало ясно кога и по какви причини кредита е станал предсрочно изискуем, както и дали по отношение на договора са приложени правилата във връзка с кризата, породена от ковид пандемията. Оспорва исковете по основание и размер.

САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че на 20.05.2019 г. между „Микрофинансираща институция „Джобс“ ЕАД /със сегашно наименование „ББР Микрофинансиране“ ЕАД/- кредитор, и Дани транс“ ЕООД- кредотополучател, и Ц. В. П.- съдлъжник, е сключен договор за кредит № 821, с който кредиторът е предоставил на кредитополучателя „Дани транс 2008“ ЕООД инвестиционен кредит в размер на 100 000 лв. за покупка на машина за раздробяване и агрегат за производство на ел. енергия. С чл.7, б. „б“ от договора кредитополучателят „Дани транс 2008 “ЕООД се е задължил да издаде запис на заповед на предявяване в полза на „Микрофинансираща институция „Джобс“ ЕАД, авалиран от едноличния собственик Ц. П..

От представения към договора за кредит погасителен план е видно, че кредитът следва да бъде издължен на ежемесечни погасителни вноски, последната от които с падеж 05.05.2029 г.

Видно от приложения в заповедното производство оригинал на запис на заповед на предявяване, на 20.05.2019 г., в гр. София, „Дани транс 2008“ ЕООД е издало запис на заповед, с който се е задължило да заплати на "Микрофинансираща институция Джобс" ЕАД /сега „ББР Микрофинансиране“ ЕАД сумата от 100 000 лв., с падеж на задължението "на предявяване", което може да се направи в срок от 123 месеца от датата на издаване на ценната книга, с посочено място на плащане- адресът на поемателя в гр. София, с включена клауза "без разноски, без протест". Записът на заповед е подписан от Ц. В. П.- управител на „Дани транс 2008“ ЕООД, която е и авалирала записа на заповед при условията, при които е издаден.

С нотариална покана рег. № 2374/26.01.2021 г., връчена на кредитополучателя и на солидарния длъжник на 02.03.2021г., ответниците са поканени в 7- дневен срок да заплатят дължимите суми, в противен случай целият целия кредит ще бъде обявен за предсрочно и незабавно изискуем от деня, следващ изтичането на срока, и записът на заповед е предявен 3 за плащане.

Видно от приложеното към настоящото дело за послужване ч. гр. д. № 1180/2022 г. на Дн.РС, на 23.06.2022 г. "Микрофинансираща институция Джобс" ЕАД е подало заявление за парично вземане в размер на 150.177.04 лв., в което е посочило, че документът, от който произтича вземането, е запис на заповед на предявяване (без разноски, без протест) за сумата 100 000 лв. На 23.06.2021 г. е издадена заповед № 726. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като е разпоредено длъжниците „Дани транс 2008 “ЕООД и Ц. В. П. солидарно да заплатят на ищцовото дружество сумите от :

97 507,57 лв.- просрочена главница по договор за кредит № 821/20.05.2019 г., за периода от 05.12.2019 г. до 17.06.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 23.06.2022 г. до изплащане на вземането; 12314,39 лв.- просрочена лихва за периода от 05.12.2019 г. до 17.06.2022 г.; 3 818,39 лв.- такси и префактурирани разходи за периода от 12.05.2020 г. до 17.06.2022 г.; 36536.55 лв.- неустойка за периода от 05.03.2020 г. до 17.06.2022 г., като е посочено, че вземанията произтичат от договор за кредит № 821/20.05.2019 г., изпълнението на задълженията по които са обезпечени със запис на заповед на предявяване (без разноски, без протест) за сумата 100 000 лв., издаден от Ц. П., в качеството й на управител на „Дани транс 2008“ ЕООД в полза на „ББР Микрофинансиран“" и авалиран от Ц. П., в качеството й на физическо лице. На 21.10.2022 г. заповедта за изпълнение е връчена на всеки от ответниците, които на 26.10.2022 г. са подали възражение по чл.414 ГПК. В дадения от съда срок / при липсата на прилагане от съда на чл.50, ал.2 ГПК/ „ББР Микрофинансиране“ ЕАЗ е подало наостоящата искова молба.

Видно от приетото от първоинстанцининят съд и неоспорено от страните заключението на съдебно- счетоводната експертиза, към 22.06.2022 г.- дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т.10 от ГПК, размерът на задължението по договора за кредит е 155 723.08 лв., от които: главница- 97 507.57 лв.; лихва- 16 015.11 лв.; неустойка- 36 577.94 лв.; такса ангажимент- 566.57 лв. и такса управление- 5 055.89 лв.

Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК, САС, ТО, 5 състав намира отправна страна следното:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим- исковата молба е предявена в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК, от лице- заявител по заповедното производство, от където произтича и правния му интерес от установяване съществуването на претендираното от него парично вземане спрямо длъжника по заповедното производство.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което и не е условие за действителност на ефекта. Ищецът- поемател по запис на заповед, предявил иск по 422 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от 4 издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ГПК, подлежи на доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

По правилото на чл.154, ал.1 ГПК всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи претендираното, съответно отричаното право.

Именно във връзка с разпределение тежестта на доказване, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и основанието на вземането на ищеца- абстрактна правна сделка, изрично в мотивите към т.17 на ТР № 4/ 2014 г. на ВКС- ОСГТК е прието, че ищецът- кредитор, сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на ответника- длъжник по записа на заповед. Ако той твърди същата кауза, на доказване подлежат само релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането. Ако твърди различна кауза, съгласно цитираното ТР всяка от страните доказва твърдяната от нея кауза. Доказването на каузата на ищеца в този случай обаче, в съответствие с мотивите на цитираната т.17 от ТР, се обуславя не от основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да обори доказвана от ответника, различна от действителната, каузална причина за издаването на ефекта, респ. недължимост на вземането на това основание, предвид правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения.

Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/917beae9-089f-4970-abfc-ddb2fcdab29d