Решение № 164 от 31.05.2022, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Асеновград, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Терзиева при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело № 20215310101546 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3, вр.чл.86 от ЗЗД.

Ищецът КР. АТ. Н., чрез пълномощника си адвокат Р.А.К. твърди, че между него и починалия на 18.07.2018 г. наследодател на ответниците - С.Б.Г., през 2018 г. с влезли в сила Решение № 2/06.07.2018 г. и Решение № 124/04.10.2018 г. и двете постановени от ВКС, окончателно били разрешени в полза на ищеца съдебни спорове по чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД, а именно предявените срещу К.Н. искове, въз основа на които е било образувано гр.д.

№ 343/2014 г. по описа на АРС са били изцяло отхвърлени. Твърдят, че С.Б.Г. е бил предявил искове пред Районен съд - Асеновград на основание чл. 109 от ЗС (за преустановяване на неоснователни действия, с които се препятства упражняване правото на собственост) и чл. 45 от ЗЗД (обезщетение за имуществени вреди в размер на 1250 лв.) срещу К.Н.. Образуваното гр.д. № 343/2014 г. по описа на АРС приключва с решение и исковете са оставени без уважение. Решението на АРС е обжалвано от ищеца С.Г. пред ПОС, за което е образувано в.гр.д. № 2765/2014 г. С Решение № 1971/20.11.2014 г. второинстанционният съд отменя решението на районния съд и уважава изцяло иска по чл.

109 от ЗС и частично до 815.70 лв. предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като се присъждат в полза на С.Г. и направените разноски пред двете инстанции в размер на 1825 лева. Решението на ПОС е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, поради което срещу К.Н. е издаден изпълнителен лист от 01.12.2014 г. за присъдени суми в общ размер на 2640.70 лева: по чл.45 от ЗЗД сумата 815.70 лева и разноски за двете инстанции в размер на 1825 лева. Ищецът доброволно на 02.12.2014 г. с пощенски запис с рег.№ 0/0088PS4230005FX6D заплаща на С.Г. сумата 2640 лева. На 09.12.2014 г. е било образувано изп.д. на ЧСИ М. срещу ищеца. Въпреки, че решението на ПОС не подлежи на обжалване, същото е обжалвано в срок от ищеца К.Н. пред ВКС с касационна жалба и е образувано к.гр.д. № 1598/2015 г., по описа на ВКС, което е спряно до произнасяне с ТР по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, респективно до приемане на ТР по ТД № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, което решение касае допустимостта на касационното обжалване, а именно искът по чл. 109 от ЗС дали е оценяем или неоценяем, с оглед нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК. След постановяване на ТР 4/2015 от 16.11.2017 г., ТД № 4/2015 г., ОСГК, ВКС производството е възобновено и касационното обжалване допуснато. Постановени са Решение № 2/06.07.2018 г. и Решение № 124/04.10.2018 г., с които ВКС отменя изцяло решението на ПОС и се отхвърлят окончателно предявените искове от С.Г.. С оглед изхода 1 на спора по реда на чл. 282, ал. 6, изр. 2 от ГПК, вр. чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК пред ВКС е направено искане от ищеца К.Н. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу наследниците на починалия на 18.07.2018 г. С.Г.: АТ. АНГ. Г., Т. СТ. Ш. и В. СТ. М., за принудително събраните суми, такси и разноски в проведените две изпълнителни производства - образувани на 09.12.2014 г. и през 2016 г. и за доброволно платената на 02.12.2014 г. чрез пощенски запис сума от 2640 лв. С Определение №1/11.02.2020 г. и Определение № 83/15.07.2020 г., издадени по горепосоченото касационно дело № 1598/2015 г., които определения са потвърдени с Определение № 201/26.11.2020 г., ч.гр.д. 1954/2020 г. на ВКС, е уважено искането на ищеца за издаване на обратен изпълнителен лист срещу наследниците на покойния С.Г. само за принудително събраните суми, като се оставя без уважение искането в частта за доброволно платената от К.Н. с пощенски запис сума от 2640 лв. Във връзка с последното, указанията на ВКС са предявяване на притезанието от 2640 лв. по общия ред на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД - връщане на получената сумата на отпаднало основание. Ето защо ищецът К.Н. моли да се постанови Решение, с което да бъдат осъдени ответниците на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 2640 лв., платена от последния на починалия кредитор и наследодател - С.Г. на отпаднало основание и представляваща доброволно плащане на присъдени обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 815 лв. и разноски за първа и втора инстанция в размер на 1825 лв. с подлежащо на принудително изпълнение и невлязло в сила осъдително въззивно Решение № 1971/20.11.2014 г., в.гр.д. 2765/2014 г по описа на ПОС, за което решение е допуснато принудително изпълнение с издаден изпълнителен лист на 01.12.2014 г. от АРС по гр.д. 343/2014 г., и което решение е отменено изцяло от ВКС с окончателни Решение № 2/06.07.2018 г. и Решение № 124/04.10.2018 г., постановени по к.гр.д. 1598/2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба до окончателното й изплащане. Ангажира доказателства, претендира разноски. Моли да бъде изискано от АРС гр.д.№ 343/2014 г.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците АТ. АНГ. Г., Т. СТ.

Ш. и В. СТ. М., чрез пълномощника адвокат Е.К., с който оспорват иска като недопустим, а претенцията по същество неоснователна и погасена по давност. Твърдят, че исковата молба е нередовна, поради неспазване на формалните изисквания на чл.127 от ГПК. Искът бил насочен срещу ответниците в исковата молба, а в петитума, че се предявява иска срещу наследниците на починалото лице С.Г.. Не ставало ясно отговорността на ответниците в какво качество се търси. Освен това оспорват представителната власт на представителя на ищеца, тъй като ИМ не била подписана и депозирана лично от ищеца, а от неговия представител. От пълномощното било видно, че представителя на ищеца няма правомощия да подписва ИМ, а само да завежда същата в съда и за процесуално представителство.

Правят възражение за допустимост на иска, считат същия за недопустим. Твърдят, че ответник по подобен иск би могло да бъде само лице, което е получило някаква облага без правно основание. Ако някоя от страните в процеса почине, тогава встъпвали неговите правоприемници, но настоящия случай не бил такъв, тъй като лицето С.Г. е починал преди ищеца да образува настоящото производство и не е налице правоприемство в хода на настоящото производство. В случай, че се приеме искът за допустим, оспорват същия по основание и размер. Твърдят, че претенциите за заплащане на посочените в исковата молба суми за разноски не са направени своевременно от ищеца. Решението на ПОС по в.гр.д.№ 2756/2014 г. не било отменено от ВКС в частта за присъдените разноски, въпреки, че исковете били отхвърлени. След това решението е било допълнено с решение на ВКС от 06.07.2018 г., като по отношение на молбата на К.Н., с която се е искало отмяна на въззивното решение в частта, с която са били присъдени в полза на въззивника разноски в размер на 1825 лв., касационният съд е приел, че по същество съставляват молба по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. ВКС е постановил, че молбата за присъждане на направените от К.Н. разноски в предходните инстанции е процесуално недопустима на основание чл. 80 ГПК и чл. 81 ГПК. От данните по делото пред ВКС се установява, че искането за присъждане на тези разноски не е било направено своевременно.

Такава претенция не е била заявена и с касационната жалба, където са се претендирали единствено разноските пред ВКС, нито в проведеното на 05.02.2018 г. открито съдебно заседание пред касационната инстанция. Не е бил представен и списък на направените разноски по чл. 80 ГПК в посочения срок. Бил е представен списък по чл. 80 ГПК пред касационната инстанция, единствено за разноските в касационната инстанция, които са били присъдени с решенията на ВКС. Било е постановено и още едно Решение на ВКС от 30.11.2018 г., което е било във връзка със същите претенции на ищеца за разноските в размер на 1825 лв., по повод на което е било образувано и ч.гр.д.№ 278/2019 г. по описа на 2

ВКС по частна жалба от К.Н., отново поради претенциите му за разноските, като и този състав на ВКС се е произнесъл, че молбата на К.Н. за присъждане на разноски в предходните инстанции е била процесуално недопустима на основание чл. 80 и чл. 81 от ГПК. В производството пред ВКС с касационната жалба и приложен списък за разноските не е била заявена такава претенция и съдът не е бил сезиран с такова искане, нито е бил представен своевременно списък за разноските, които са се претендирали. Претенциите насочени към наследниците на починалото лице С.Г. се явяват не само недопустими, но и неоснователни.

Същите не са претендирани своевременно. Ищецът претендира да му бъдат заплатени същите претендирани от него суми за разноски общо от 2640 лева, за които ВКС вече е отхвърлил многократно искането му, като се е произнесъл, че не са претендирани своевременно по установения правен ред. Твърдят, че претенцията на ищеца за връщане на посочената в исковата молба сума от 2640 лева е неоснователна и погасена по давност.

Ищецът депозирал касационната си жалба на 19.12.2014 г., след датата, на която се твърди, че е заплатил доброволно посочената в исковата молба сума в размер на 2640 лева, но не е поискал да му бъдат присъдени от ВКС направените разноски по делото, които твърди, че е бил вече платил, а също така и не е представил списък, в който да фигурират направените от него разноски. След получаването през декември 2014 г. на покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, същият не е обжалвал в срок определението, с което е била уважена молбата за издаването на изпълнителния лист, нито е направил искане за спиране на изпълнителното дело или някакви възражения, предвид установената висящност на делото пред ВКС. Единствено е претендирал разноските пред касационната инстанция.

Съгласно Определение на ВКС от 02.10.2019 г. по к.гр.д.№ 1598/2015г., е било образувано производство по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. С Решение № 124/04.10.2018 г. ВКС се е произнесъл в производството по чл. 250 ГПК и чл.

248, ал. 1 ГПК, във връзка с молби вх. № 6912/20.07.2018 г. и вх. № 6913/20.07.2018 г. на К.Н., с които е било поискано допълване на Решение N o 2 от 06.07.2018 година по к.гр.д.№ 1598/2015 година на ВКС и искане за произнасяне и в частта за направените от него разноски, като съдът с Решение от 30.11.2018 г. е оставил без разглеждане молбата в частта за присъждане на разноски в първа и въззивна инстанция. Това решение е обжалвано с частна жалба пред друг състав на ВКС - ч.гр.д.№ 278/2019 г. и с Определение № 79 от 07.05.2019 г. е потвърдено определението, съдържащо се в Решение № 160 от 30.11.2018 г. по гр.д.№ 1598/2015 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата от 16.10.2018 г. на ищеца за допълване на решение № 124 от 04.10.2018 г. по същото дело. Изпълнителното дело при ЧСИ Л. М. е приключило на 14.11.2016 г., а изпълнителното дело при ДСИ при АРС е приключило на 30.08.2017 г. Твърдят, че съгласно чл. 55, ал.2 от ЗЗД не може да се иска връщане на даденото от починалото лице С.Г., тъй като ищецът съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг, без никаква принуда. Ако престацията е извършена съзнателно и доброволно, тя не била лишена от основание. Ако се приеме, че даденото от ищеца на 02.12.2014 г. е било дадено съзнателно, доброволно при начална липса на основание, предвид депозираната пред ВКС жалба, във връзка с постановеното решение на ПОС, делото е било в състояние на висящност и не е имало необходимост тази сума да бъде заплащана към онзи момент на лицето С.Б., поради което е следвало да бъдат предприети своевременно действия за връщането й още към онзи момент, което не е направено.

Твърдят, че дори и да се приеме, че следва претенцията да се разгледа по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, във връзка с дадената сума на отпаднало основание, то следва да се има предвид, че основанието за дадената сума е било отпаднало още към момента, когато делото е останало висящо пред ВКС от декември 2014 г., а не е било прекратено. Висящността на процеса предполага отново липса на основание за предварително заплащане на претендираната в исковата молба сума от 2640 лева. Ето защо молят искът да бъде отхвърлен. Ангажират доказателства, претендират разноски.

Разпечатката съдържа 19 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/917bc2b7-f131-4d4b-821b-cf799f6d3ffd