Решение № 107 от 09.05.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Габрово, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500081 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 518 от 24.11.2023 г. по гр.д. № 492/2023 г. по описа на Габровски районен съд е отхвърлен предявения иск за заплащане от С. И. Ш., ЕГН ********** от гр.

Габрово на „Г.“ ООД, ЕИК 107581235 със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул.

„**“ № 154 на сумата 11431,88 лв., включваща: такса управление на поземлен имот с идентификатор: ** по КККР на гр. Габрово, с адрес: гр. Габрово, ул. „**“ № 154 за периода 26.11.2022 г.-25.11.2023 г. в размер на 8473,00 лв.; такса за ползване на открити площи в ПИ с идентификатор ** по КККР на гр. Габрово, с адрес: гр. Габрово, ул. „**“ № 154, заето от: изградена конструкция клетка за компресор, разположена д сграда с идентификатор **.23; метална рампа до сграда с идентификатор**.14; уличен кафе –автомат пред сграда с идентификатор **.23; дървени плоскости пред сграда с идентификатор **.23за периода 28.01.2023 г. - 27.02.2023 г. в общ размер на 2 958,88 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Г.“ ООД, ЕИК 107581235. Осъдил е „Г.“ ООД да заплати на С. И. Ш. разноски в размер на 1400,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 435 от 16.01.2024 г. в срок от „Г.“ ООД, чрез адв.

М. Х. от АК- София. Счита решението за неправилно, поради нарушение на чл. 32 от ЗС, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че ответникът Ш. е участвал лично в събранието на съсобствениците на ПИ с идентификатор **, находящ се в гр. Габрово, ул. „**“ № 154, проведено на 27.10.2022 г. Съобщението е било изпратено до него в лично качество, а не като управител на „**“ ООД. В констативния протокол на събранието е отразено, че събранието е свикано от „** Пропърти“ ЕАД, дружество 1 притежаващо 98,68 % ид.ч. от правото на собственост върху ПИ ** и 98,68% ид.ч. от сгради с идентификатори: **.4, **.5,**.6, **.8, **.25 и **.26. Позовава се на протокола, от който е видно, че са се явили собственици сред които управителя С. И. Ш., който е участвал не в лично качество, а в качеството на управител на „**“ ООД. Ш. е собственик на сграда с идентификатор **.23, заедно с правото на строеж върху терен реституирана собственост – УПИ 1, кв. 82, им.парт. 2643. Същата е внесена като апортна вноска в „**“ ООД, но в Агенция по вписванията апортът е вписан на 11.04.2023 г., поради което е непротивопоставимо на третите лица преди вписването. Сочи, че по делото няма данни ответникът да е съсобственик на идеални части от ПИ **.

Оспорва правните изводи на първоинстанционния съд като погрешни. Сочи, че ответникът Ш. не е съсобственик на този имот, но участва в управлението му като носител на правото на строеж върху ПИ **. Взетите решение от съсобствениците на имот, го обвързват в качеството му на носител на правото на строеж на сграда с идентификатор **.23. Позовава се на факта, че Ш. е гласувал на събранието на съсобствеността, когато е приет вътрешния правилник на промишлената зона, която засяга ПИ **. Счита, че като е прието, че не е участвал лично, а като управител на „**“ ООД в събранието, не е отречено действието на правилника за вътрешния ред спрямо него.

Сочи, че съдът правилно е приел за установено, че ответникът е ползвал открита площ от ПИ **, както и че те са ползвани без договор за наем с представител на съсобствениците, но въпреки това неправилно е отхвърлил предявените искове. Счита, че съдът неправилно е приел, че по своята същност деянието на ответника представлява ползване без правно основание на площи от чужд имот.

Счита, че обжалваното решение е порочно, тъй като взетите решения от съсобствениците на имот, в който ответникът не е съсобственик го обвързват в качеството му на носител на правото на строеж върху поземления имот. Като аргумент посочва, че е поканен лично и участва, като управител на „**“ ООД. Позовава се на съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно която се приема, че всички съсобственици и носители на ограничено вещно право на ползване следва да участват в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от С. И. Ш., чрез процесуалния му представител адв. Ив. Х.. Оспорва въззивната жалба изцяло. Оспорва твърдението, че Ш. е собственик на сграда с идентификатор **.23 и ½ ид.ч. от масивна сграда –трафопост с идентификатор **.14, заедно с правото на строеж върху терена. Посочените имоти са внесени като непарична вноска от С. И. Ш. и съпругата му К.П. в капитала на „**“ ООД.

Вписването на апорта е станало на 14.11.2017 г. и от тази дата собствеността на процесите имоти е преминала към дружеството, като са били заплащани и данъци и такси. Не е съгласен със становището, че собствениците на сгради, построени върху чужда земя са обвързани от решенията на съсобствениците на земята, взети по реда на чл. 32 от ЗС. Прави разграничение между чл. 32 от ЗС и чл. 64 от ЗС. Взема становище за неотносимост на посочената от въззивника съдебна практика по настоящия спор. Оспорва взетото решение на проведеното на 27.10.2020 г. събрание на съсобствениците, като счита че то няма характер на решение по чл. 32 от ЗС, относно възлагането на трето лице да управлява имота.

Счита, че по реда на чл. 32 от ЗС не могат да се вземат решения, пораждащи парични права и задължения за съсобствениците. Оспорва твърдението във въззивната жалба, че ответникът Ш. е бил поканен на събранието в лично качество и нямало значение дали на това събрание той е гласувал в това си качество или в качеството на управител на „**“ ООД. В качеството си на управител на дружеството е получил поканата и е участвал в събранието, като в това си качество е направил изявлението записано на стр. 3 от констативния протокол, сочещо че „**“ ООД не притежава идеални части от правото на 2 собственост върху поземления имот, поради което това дружество не е обвързано от решения, взети от съсобствениците на земята по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗС. Твърди, че С. И.

Ш. не е подписал протокол от събранието. Счита, че претенцията на „Г.“ ООД по начина, по който е заявена представлява упражняване пред съд на чужди права. В този смисъл предявеният иск, с който се претендира заплащане на такси за управление и ползване на площи, представлява предявяване пред съд на чужди права – тези на съсобствениците на поземления имот, което е недопустимо. Оспорва твърдението, че „Г.“ ООД е изпълнявало в цялост задълженията си по управление на имота. Сочи, че С. И. Ш., който е лице нямащо права върху поземления имот и върху сградите върху него, няма как да дължи такси, тъй като от свое име той не е ползвал такива площи. Собственикът на сградите- „**“ ООД, е ползвал площи от ПИ **, изцяло в съответствие с правото си по чл. 64 от ЗС, като собственик сгради построени върху чужда земя. Позовава се на показанията на св. А. Ш., че клетката за компресор и метална рампа са свързани със сградата на „**“ ООД и са предназначени и използвани единствено за производствената дейност на фирмата. За нуждите на работещите в дружеството и неговите клиенти е бил поставен кафе-автомат, свързан със сградата. За кратко, пред сградата е имало поставени и дървени плоскости, относими към дейността на фирмата. Съгласно чл. 64 от ЗС, суперфициара ползва чуждата земя, ако това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Посечената във въззивната жалба „метална рампа до сграда с идентификатор **.14“ не касае сградата на „**“ ООД, която е с идентификатор **.23. По изложените съображения моли да се отхвърли изцяло подадената въззивна жалба.

Претендира разноски.

Отговор по въззивната жалба от третото лице –помагач „**“ ООД не е постъпил.

В съдебно заседание страните поддържат подадената въззивна жалба и отговор на въззИ.ата жалба. Представят писмени защити.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Пред Районен съд - Габрово е предявен иск от „Г.“ ООД срещу С. И. Ш.. В исковата молба се излага твърдения, че на 27.10.2022 г. е проведено събрание на съсобствениците на ПИ **, находящ се в гр. Габрово, ул. „**“ № 154, както и на собствениците и съсобствениците на находящи се в същия имот сгради, за което е съставен констативен протокол – акт № 128, т. ІІ, рег. № 8709 от 27.10.2022 г. , заверен от Д. И.а – помощник нотариус при Нотариус С., рег. № 358 на НК. Общото събрание е свикано от „** Пропърти“ ЕАД, ЕИК 207015569, притежаващ 98,6813% идеални части от поземлен имот с идентификатор ** и 98,6813% ид.ч от сгради с идентификатор **.4, **.5, **.6, **.8 **.25 и **.26. Твърдят, че ответникът С. И. Ш. е собственик на сграда с идентификатор **.23 по КККР на гр. Габрово, със застроена площ 461 кв.м. и 1/12 ид.ч. от масивна сграда Трахопост-сграда с идентификатор **.22, с площ за целия – 72 кв.м., заедно с правото на строеж върху терен реституирана собственост – УПИІ, кв. 36 по плана на кв. Тлъчници, гр.

Габрово, VІ част, придобит на публична продан с Постановление за възлагане на 01.06.2015 г.

На проведеното събрание е по т. 1.1 е взето решение „Г.“ ООД да менажира промишлената зона срещу възнаграждение- такса управление, както и да се заплаща наем за открита площ. Въз основа на взетото решение, „Г.“ ООД е издал фактура № 0200000007 от 01.12.2022 г. на обща стойност 8 473,00 лв. с ДДС, от които за сграда с идентификатор **.23, такса управление е в размер на 7 000,00 лв. без ДДС и за 1/12 ид.ч. сграда с идентификатор **.22, таксата управление е в размер на 60,83 лв., без ДДС за периода 26.11.2022 г. – 25.11.2023 г. Същата е включена в дневника за продажбите и справката –декларация по ЗЗД на мениджъра на промишлената зона за м. Декември 2022 г., като дължимия ДДС е начислен в счетоводството и е платен на републиканския бюджет. Фактурата е изпратена и получена 3 от ответника на 13.12.2022 г. Събранието е упълномощило мениджъра да сключва, изменя, прекратява и разваля договори относно услуги, посочени в тарифата, неразделна част от Вътрешния правилник на ПИ **. Решенията на събранието са влезли в сила считано от 26.11.2022г., съгласно т. 7 от констативния протокол, с изключение на т.1.5, която влиза в сила на 27.10.2022 г. Твърди се, че съгласно чл. 31 от Правилника, съсобствениците на сгради дължат годишна такса управление, която се определя от 5% от данъчната оценка на имота, плюс разгърната площ в кв.м. на сградите, умножено по К- 10 лв. Върху крайния размер на таксата се начислява 20% ДДС.

Твърди се, че дължимата от ответника такса управление по чл. 31 от Вътрешния правилник, за притежаваните от него сгради е в размер на 8 473,00 лв. с включен ДДС, за което е издадена фактура, която е включена в дневника за продажбите и справкатадеклрация по ДДС за периода 26.11.2022 г.-25.11.2023 г.

С констативен протокол № 13 от 28.01.2023 г., менджърът на промишлената зона в присъствие на свидетели, са установили, че ответникът ползва отрита площ от ПИ **, без да е сключен договор за ползаване с мениджъра на промишлената зона „Г.“ ООД, като общата дължима сума е в размер на 2958,88 лв. с ДДС за периода 28.01.2023 г. - 27.02.2023 г.

С молба от 31.03.2023 г., ищецът прави уточнение на претенцията си спрямо ответника, като уточнява петитума си:

Моли да се осъди ответника С. И. Ш., ЕГН ********** от гр. Габрово да заплати на „Г.“ ООД, ЕИК 107581235 със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „**“ № 154, представлявано от управителя Г. сумата 11 431,88 лв., представляваща облигационно вземане – годишна такса управление по чл. 31 от Правилника на промишлена зона в размер на 8473,00 лв. с включен ДДС за периода 26.11.2022 г. – 25.11.2022 г. по фактура № 0200000007 от 01.12.2022 на обща стойност 8473,00 лв.с ДДС, издадена от „Г.“ ООД за сгради с адрес: гр. Габрово, ул. „**“ № 154, от които за сграда с идентификатор **.23, годишна такса управление в размер на 8400,00 лв. с вкл. ДДС или и за 1/12 от сграда с идентификатор **.23, годишна такса управление в размер на 73,00 лв. с вкл. ДДС за периода 26.11.2022 г. – 25.11.2023 г. с падеж 20.12.2022 г. и облигационно вземане по чл. 36 от Вътрешния правилник на промишлената зона, т. 5 от ценоразписа на промишлената зона във връзка с констативен протокол № 13 от 28.01.2023 г.в общ размер на 2958,88 лв.с ДДС за периода 28.01.2023 г. – 27.02.2023 г., с падеж 28.02.2023 г., от които 450,00 лв. с ДДС за ползване на открита площ с размер 0,90 метра на 2 метра с обща повърхнина1,80 кв.м. и височина 1,50 м, за изградена конструкция клетка за компресор /14/, разположена до сграда с идентификатор **.23, без договор за наем с управителя на промишлената зона; 476 лв. с ДДС за ползване на открита площ с размери 2 м на 1,70 м на стойка, с обща площ 3,40 м и височина 0,40 м ползвана за метална рампа до сграда с идентификатор **.14, без договор за наем с управителя на промишлената зона; 100,80 лв. с ДДС за ползване на открита площ с размери 0,6 м на 0,6 м и 0,36 кв.м повърхнина и височина 1,80 м, заети от уличен кафеавтомат пред сграда с идентификатор **.23 и 1932,00 лв. с ДДС за ползване на открита площ с размери 2 м на 4,20 м и обща повърхнина 8,40 м и височина 1,30 м, заета от дървени плоскости пред сграда с идентификатор **.23 за периода 28.01.2023 г.- 27.02.2023 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.