Решение № 615 от 24.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Бургас, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222100500530 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на Н. Д.

К. – ищец по предявения иск, срещу Решение №260061/06.12.2021г., с което е отхвърлен иска на въззивника, да бъде прието за установено по отношение на ответника А. К. Б., че същият дължи на ищеца сума в общ размер н а 58,88 лв., представляваща неиздължена главница на сума за транспортни разходи, с която той се е обогатил неоснователно п о р а д и неосъществено основание (недоставяне и неполучаване на обещана награда в срок, за което са платени транспортните разходи), ведно с ъ с законната лихва върху тази главница за периода от 18.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва (в размер на законната) за периода 31.07.2020 г. - 17.09.2020 г. Въззивникът излага подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Тези съображения за целите на настоящото изложение следва да бъдат обобщени:

Според въззивника първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като е предприел п о собствена инициатива, без искане от ответника, процесуални действия за събиране на данни и доказателства с оглед проверка на защитната теза на ответника, че евентуално била извършена измама с неговата лична карта и същият не бил получил процесната сума, преведена от него на негово име чрез пощенски паричен превод с лицензираното за тези дейности дружество „Изипей“ АД, като така е нарушил принципите на диспозитивното и състезателното начало и на равенството на страните в процеса. Изразява становище и излага съображения за негодност на събраните доказателства - материали по досъдебните производства №643/2021 г. на РУ-Казанлък и №598/2020 на 1-во РУПлевен. Според въззивника, на тези „материали“, събрани в нарушение на предвидения в ГПК процесуален ред, първоинстанционният съдебен състав е основал и мотивирал своите решаващи правни изводи и диспозитива на решението си, приемайки неправилно иска за неоснователен, като по този начин е игнорирал всички останали представени и приети по делото писмени доказателства, сочещи на основателност на 1 иска, без да е релевирал мотиви и да е обосновал защо кредитира първите.

Според въззивника, съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е дал съответните указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК за посочване и събиране на необходимите и относими доказателства, което съставлява пряко и съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК. Така на ищеца не било указано че следва да докаже неполучаването на процесната сума, за да предприеме съответните процесуални действия и да релевира относимите доказателствени искания.

Въззивникът излага подробни съображения и за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Анализира предпоставките на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, относно задължението на ищеца да докаже предаването на сумата и тежестта на ответника да докаже, че е налице валидно основание за задържане на сумата. Извършва анализ на института на неоснователното обогатяване, аргументирайки тезата си със съдебна практика. Според въззивника, при формиране на мотивите и решаващите правни изводи, съдът не е съобразил правилно и на практика е игнорирал представените две разписки от 29.07.2020 г. и от 30.07.2020 г., в които фигурират трите имена и ЕГН на ответника Б.. Съдът не е отчел и зачел служебно известната му информация относно правния статут на дружеството „Изипей“ АД, приело и доставило процесната парична сума, като пощенски оператор, доставчик на платежни услуги и администратор на лични данни; макар правилно е констатирал, че по делото няма спор относно превода н а двете парични суми, съдът погрешно е заключил, че това било станало в полза на неизвестно лице, доколкото лицето получател на сумите е точно и еднозначно посочено и индивидуализирано от съдържанието на разписките. Оспорва се извода на съда, че преводите били осъществени в полза на неизвестно лице, представящо се за ответника Б., доколкото било установено, че получателят на преводите е еднозначно идентифициран като А. К.

Б..

Според въззивника не отговаря на действителността становището на съда, че по делото било безспорно доказано, че с личната карта на ответника били извършвани измами по интернет от неизвестни лица, мотивирайки се с представените в нарушение на съдопроизводствените правила документи по горепосочените преписки. Счита, че приложената електронна кореспонденция недвусмислено се установява, че ищецът е общувал лично с ответника Б., което се потвърждава и от приложеното в рамките на тази кореспонденция реално копие на неговата лична карта, което само той би могъл да направи.

Според въззивника по делото е доказано, че процесната сума е била реално получена от ответника Б. или надлежно овластено от него лице, с оглед т. 1.1 от разд.

VI на Общите условия за откриване и обслужване на платежни сметки и предоставяне на платежни услуги на „Изипей“ АД. Подробно са посочени документите и данните, които дружеството изисква при получаване на парични суми, статута на дружеството като лицензирано от КРС за извършване на пощенски парични преводи, надлежно вписано в съответните регистри на БНБ по ЗПУПС като доставчик на платежни услуги, както и надлежно вписано „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри“ към КЗЛД, което е гаранция относно удостовереното обстоятелство, че ответникът е получил исковата сума.

Въззиваемият – ответник А. К. Б. не представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че е предоставил личните си данни на трети лица, с цел закупуване на фирми и не е получил исканите по делото суми.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно извършен от ищеца превод на сумите 35.00 лева – на 29.07.2020г. и 19.80 лева – на 30.07.2020г., чрез „Изипей“, на името на ответника, като транспортни разходи, за изпращане на спечелена от първия награда. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на 2 първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В допълнение и във връзка с изложението във въззивната жалба, следва да се каже:

С исковата молба, след подробно изложение на фактите и обстоятелствата, осъществили се в периода 24.07.2020г. – 12.08.2020г., ищецът е твърдял, че е превел на ответника чрез „Изипей“, сумите 35.00 лева – на 29.07.2020г. и 19.80 лева – на 30.07.2020г., съставляващи транспортни разходи, за изпращане на спечелена от първия награда. За доказване на твърденията си е представил електронна кореспонденция и разписки, удостоверяващи изпращането на сумите, с адресат А. Б.. Последните съдържат подпис само на лицето Т. Х. Б. – служител на оператора.

В депозирания отговор на исковата молба, ответникът е заявявил, че не е получавал процесните суми. Заявил е, че доколкото през годините е предоставял на трети лица личната си карта, е налице „измама“ с нея.

С Определение №260093/16.04.22г., съдът е указал на страните, че всяка от тях нос тежестта да докаже твърдените за нея изгодни факти и обстоятелства. С изпратената по делото молба-становище, ищецът е заявил, че няма възражения по проекто - доклада и моли същият да бъде обявен за окончателен. Не е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание на 26.05.21г., не се е явил ищецът. Ответникът се е явил лично и е направил доказателствени искания, събирането на които е продължило в следващите три съдебни заседания. В тях ищецът не се е явил и не е направил доказателствени искания.

При тази данни, с Определение №941/18.04.22г., по реда на чл.268 ГПК, въззивната инстанция е намерила, че направените във въззивната жалба на ищеца доказателствени искания са преклудирани.

Въззивната инстанция намира, че не са налице заявените от ищеца в жалбата и в депозираната на 27.05.22г. молба вх.№7274 основания за порочност на първоинстанционното решение, поради порочни процесуални действия във връзка с разпределяне на доказателствената тежест. С горепосоченото определение – доклад, съдът е указал на страните тежестта да докажат изгодните за тях факти и обстоятелства. След като ищецът твърди, че е предал, а ответникът е получил исковата сума, това са изгодните за него факти и те подлежат на доказване при условията на главно и пълно доказване, макар че първоинстанционният съд не е посочил пряко и конкретно, че точно тези факти ищецът следва да докаже. В първоинстанционното производство доказателства, че сумите са получени от ответника не са представени.

За пълнота на изложението следва да се каже: представената електронна кореспонденция също не удостоверява получаване на сумите именно от ответника, а още по-малко - че тя е проведена с него. От съдържанието й по-скоро може да се направи извод, че преговорите са проведени между ищеца и трето лице, което е наредило превеждането на сумите да стане на името на ответника.

Твърденията на ищеца, че процесната сума е била реално получена от ответника Б. или надлежно овластено от него лице, с оглед т. 1.1 от разд. VI на Общите условия за откриване и обслужване на платежни сметки и предоставяне на платежни услуги на „Изипей“ АД, не могат да бъдат споделени. Общите условия не са факт за получаването на сумите, а само за индиция, че те вероятно са получени от ответника.

Но при липса на преки доказателства за това, изводът на съда не може да почива на предположения.

Ето защо искът е неоснователен. Решението, с което е отхвърлен, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260061/06.12.2021г., постановено от Районен съд Царево по гр.д.№76, по описа на съда за 2021г.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4