Решение № 10593 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10593 гр. С., 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110160556 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника С. Б. А.В., че дължи на ищеца сумата от 10 182,84 лв. част от претендираната в заповедното производство главница от непогасени вноски съгласно погасителен план по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 44337 за периода от 01.12.2016 г. до 10.11.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 2937,65 лв. – част от претендираната в заповедното производство непогасена по давност възнаградителна лихва върху главницата, като сбор от непогасените вноски съгласно погасителен план по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 44337 за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64487/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.

Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 11.12.2020 г. с прехвърлител на вземанията „КОЛЕКТ БГ“ ООД (с предишно наименование „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП“ ЕАД), което от своя страна е било цесионер по договор за цесия от 27.03.2020 г. с прехвърлител на вземания „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е титуляр на процесните вземания. Сочи, че съгласно сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 44337 между ответника и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е усвоил сумата от 60 000 евро с цел закупуване на имот с адрес гр. С., ж.к. Красно село, ул. „Червена роза“, бл. 36, ет. 1, ап. 41, както и за други разплащания. Ответникът е следвало да погаси задължението си към банката за 336 месеца с вноски в размер на 477,12 евро.

Към договора били сключени допълнителни споразумения от 08.02.2010 г., 31.01.2012 г., 28.02.2013 г., 17.03.2014 г., 08.05.2015 г. и 03.05.2016 г., с които се променял погасителния план. Претендира плащане на сумите по последния погасителен план от 03.05.2016 г., както следва: за главница за периода от 01.12.2016 г. до 10.11.2021 г. и за възнаградителни лихви за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2021 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва в цялост предявените искове. Не 1 спори, че е сключен процесният договор HL 44337 между ответника и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Сочи, че споразумението от 03.05.2016 г. определя остатък от задължението по договора в размер на 9324,12 евро, включващ главница, просрочена главница, начислени лихви по редовна главница и по просрочия, както и просрочени такси. Не оспорва двете цесии, както и това, че са били съобщени на ответника с уведомления, приложени към исковата молба. Оспорва размера на претендираната главница. Сочи, че с всяко от шестте допълнителни споразумения към размера на главницата са били включвани и изтеклите възнаградителни лихви, което означавало капитализиране на възнаградителната лихва, съответно клаузите били неравноправни.

Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за сума от 5758,77 лв., представляваща левовата равностойност на задълженията на ответника за главница за периода от 01.12.2016 г. до 01.11.2019 г. Оспорва размера на претендираната лихва в размер на 2937,65 лв. с аргумента, че е изчислена на база на нищожни неравноправни клаузи. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на целия дълг с всички акцесорни задължения от 01.02.2017 г. Прави възражение за нищожност на неравноправни клаузи поради противоречието им с чл. 143 ЗЗП и чл. 3 от Директива 93/1/ЕИО. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за ипотечен кредит между ответника и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; валиден договор за цесия между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „КОЛЕКТ БГ“ ООД; валиден договор за цесия между „КОЛЕКТ БГ“ ООД и ищеца; съобщаване на цесиите на длъжника от страна на цедентите по всеки договор за цесия; неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера и периодите на претендираните суми. В тежест на ищеца също е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и останалите си възражения.

С доклада по делото, неоспорен от страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства включени в предмета на спорното право: 1) че между ответника и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 44337; 2) между ответника и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД във връзка с договор HL 44337 са сключени 6 допълнителни споразумения от 08.02.2010 г., 31.01.2012 г., 28.02.2013 г., 17.03.2014 г., 08.05.2015 г. и 03.05.2016 г. 3) по силата на договор за цесия от 11.12.2020 г. с прехвърлител на вземанията „КОЛЕКТ БГ“ ООД (с предишно наименование „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП“ ЕАД), което от своя страна е било цесионер по договор за цесия от 27.03.2020 г. с прехвърлител на вземания „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ищецът в настоящото производство е титуляр на процесните вземания по договор HL 44337; 4) цесиите са били съобщени на ответника.

Следователно по делото се установява, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е активно материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията на ответника по договор за кредит № HL 44337.

Спорни въпроси по делото са размерът на дълга и дали вземанията са погасени по давност.

Съгласно представения по делото договор за кредит за покупка на недвижим № 44337 от 15.10.2008 г. , сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (в качеството на кредитодател) и С. Б. А. В. (в качеството на кредитополучател), се установява, че „Юробанк И Еф Джи България“ АД е предоставило на ответницата кредит в размер на 60 000 евро, като кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му сума в срок 336 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Съгл. т.3.1. кредитополучателя заплаща лихва в размер на БЛП на „Юробанк“ за жилищни кредити за покупка на недвижими имоти в евро, плюс 2 договорна надбавка 0,5 ℅ , като към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 8,20 ℅.

На 03.05.2016 г. е подписано допълнително споразумение между страните, съгл. което е констатирано, че към датата на подписването му между страните съществува непогасено задължение по кредита в общ размер на 64 324,12 лева, посочено съответно по пера. Банката е дала своето съгласие и е разрешила на кредитополучателя да осъществи доброволна продажба на ипотекирания имот за сумата от 55 000 евро като сумата е постъпила по сметка на банката за погасяване на кредита. С посоченото допълнително споразумение, представено към исковата молба, страните са се съгласили, че задължението на ответника по договора за кредит, след извършеното погасяване, възлиза на сумата в размер на 9324,12 евро, като ответникът С. В. се е съгласила да погаси посочената сума на 92 месечни анюитетни вноски, дължими ежемесечно на 1-во число, съгласно погасителен план към споразумението. В т.5 страните уговорили лихвен процент в размер на 5,36 ℅ равен на сбора на действащия към същата датата референтен лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити в евро плюс надбавка в размер на 2,96 ℅. Към датата на сключване на споразумението референтния лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити бил в размер на 2,40 ℅.

Следва да се установи какъв е размерът на непогасеното от ответника задължение. В тази връзка по делото е допусната и приета основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на допълнителната съдебносчетоводната експертиза, в което вещото лице е взело предвид размерът на непогасените вноски за главница и възнаградителна лихва за процесния период, което съдът кредитира, като се вземат предвид извършените плащания от кредитополучателя с оглед действащия по договора нов погасителен план, приет с подписване на допълнително споразумение от 03.05.2016 г., се установява, че непогасената главница по договор за кредит за покупка на недвижим № 44337 от 15.10.2008 г., преизчислен от експертизата, падежирали за периода от 11.12.2016 г. до 10.11.2021 г. възлиза на 5685,47 евро, с левова равностойност 11 119,81 лева, а непогасените вноски за възнаградителна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2021 г. е в размер на 458,74 евро, с левова равностойност от 897,22 лева. В основното заключение и в съдебно заседание, проведено на 31.05.2023 г., експертът посочва, че при изготвяне на изчисленията е взел предвид договорения между страните с допълнително споразумение лихвен процент в размер на 5,36 ℅, тъй като е установил, че представения по делото погасителен план (л. 38 по делото) е изготвен при лихвен процент от 9,611 ℅.

Ответникът навежда възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора за банков кредит и сключените между страните допълнителни споразумения – чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1 от договора за кредит, т. 5 от Допълнително споразумение от 08.02.2010 г., чл. 6 от Допълнително споразуемние от 31.01.01.2012 г. и чл. 5 от допълнително споразумение от 28.02.2013 г., касаещи предвидена едностранна възможност на банката да променя лихвата по предоставения кредитен лимит. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в чл. 143 ЗЗП. Съдът намира, че горните доводи са неоснователни. От една страна, твърдението на ответника пред съда, че клаузите от договора не са в негов интерес, тъй като ищецът едностранно има право да изменя определени условия по договора, не означава непременно, че са неправноправни. Ответникът е имал възможност да не се съгласява и да не подписва договора и допълнителните споразумения. Следователно той е имал възможност да влияе върху съдържанието на тези уговорки. Клаузите могат да бъдат неравноправни, ако се установи, че противоречат на изискването за добросъвестност и причиняващо значително неравновесие между правата и задълженията на страните по конкретната сделка. Не се установи такова неравноправие на клаузите от договора, тъй като тези точки, визират такива клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойки или 3 налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. От доказателствата по делото се установява, че между страните по делото е сключен договор за кредит, от което и следва, че ответника е бил запознат с условията на договора. Наред с това липсват доказателства, че ответника е предложил различни условия от тези по договора, които условия ищцовата страна да е отказала да обсъди и приеме. Освен това, по делото не се установи банката да е променяла лихвените проценти, или пък датата на издаване на извлечението, т.е., да се възползвала от уговорката в договора, че може едностранно да променя договореностите между страните и по този начин да е ощетила ответника.

Също така, нищожността на една от клаузите на договора не влече след себе си нищожност на целия договор, а е единствено на съответната клауза. А както бе посочено по-горе дори да се приеме, че посочената клауза за едностранно променяне на условията по договора, не е произвела своето правно действие, тъй като не се събраха доказателства за осъществена такава промяна. Отделно от това, предмет на изследване в настоящото производство е сключеното между страните допълнително споразумение от 03.05.2016 г., с което страните са договорили уговорили лихвен процент в размер на 5,36 ℅ равен на сбора на действащия към същата датата референтен лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити в евро плюс надбавка в размер на 2,96 ℅, а към датата на сключване на договора същия е бил в размер на 8,20 ℅. В основното заключение и в съдебно заседание, проведено на 31.05.2023 г., експертът посочва, че при изготвяне на изчисленията е взел предвид договорения между страните с допълнително споразумение лихвен процент в размер на 5,36 ℅.