Определение № 1969 от 15.07.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2018/2023
- Вид
- Определение № 1969
- Подписан
- 15.07.2024
- В сила
- 15.07.2024
- Състав
- Росица Божилова, Ивайло Младенов, Анна Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 , т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 ,т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 94а , ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 95а · Закон за енергетиката
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1969 гр. София, 12.07.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Божилова
Членове:
Ивайло Младенов
Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002902018 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад„ЕАД / с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България„ЕАД / против решение № 466/06.07.2023г. по гр.д.№ 187/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 41/06.01.2023г. по т.д.№ 885/2021г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените в обективно кумулативно съединение искове на касатора против „Нина Зет„ООД, съответно: с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, за сумата 420 854,75 лева – цена на потребена електрическа енергия, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ, за периода 12.09.2020 г. – 12.12.2020 г., съгласно корекция на данни, извършена с констативен протокол № 1025982/12.12.2020г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 13 912,70 лева – законна лихва за забава върху главницата, за периода 22.01.2021г. – 20.05.2021г.. Касаторът оспорва въззивното решение, в решаващия извод за неоснователност на предявените искове, поради недоказана материалноправна легитимация на конституирания ответник, да отговаря за консумираната електрическа енергия, в качеството му на „ползвател“, по смисъла на т. 4 от ДР на ПИКЕЕ. Според касатора, този извод се крепи на несъстоятелното съждение на въззивния съд, че „Делукс Интернешънъл„ЕООД е имало качеството „небитов клиент„ на електрическа енергия, а конституираният ответник - „Нина Зет„ ООД е нямал това качество през процесния период, макар да е собственик на обекта, потребяващ електрическата енергия. Касаторът намира този извод формиран в противоречие със закона – Закона за енергетиката / ЗЕ / и Правилата за търговия с електрическа енергия
/ ПТЕЕ/, тъй като не е отчетено
1 значимото обстоятелство, че от една и съща точка / място на доставка / не може да има повече от един договор за продажба на електрическа енергия на „отворен пазар“ / има се предвид пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени /. При наличие на висящ / непрекратен, съответно действащ / комбиниран договор, сключен със собственика на обекта – „Нина Зет“ООД, не е възможно в същата точка на доставка да се извършва такава по договор с ДПИ / безспорно се установява сключен такъв от наемателя на „Нина Зет„ООД за обекта - „Делукс Интернешънъл„ЕООД, на 17.08.2020 г. /.
Касаторът акцентира на обстоятелството, че договорите с ДПИ се задействат само в периоди, в които комбинираните договори са прекратени, тъй като потребителят по такъв договор е отказал доставка. Насетне в касационната жалба страната възпроизвежда съдържанието на чл. 15, ал. 3, т. 3, б „а“ от ПТЕЕ, в редакция към 05.05.2020 г. - „Договорите по свободно договорени цени се сключват между търговците на електрическа енергия от една страна и крайни клиенти , регистрирани на пазара по свободно договорени цени„ , както и ал. 4 на същата разпоредба, в същата редакция, според която : „ Договорите по цени, определени по одобрена от КЕВР методика се сключват между доставчиците от последна инстанция и крайни клиенти, които не са избрали друг доставчик на електрическа енергия или са останали без доставчик „. Аналогично се сочи разпореденото в чл. 20 ПТЕЕ. Тъй като ответникът „Нина Зет“ООД има доставчик на електрическа енергия – „ЧЕЗ Електро България„ АД / след 01.10.2020 г., по лицензия Търговия, преди това като краен снабдител /, то значи не е настъпило условие за договаряне с ДПИ за същата точка на доставка, в качеството на „резервна възможност„.
Наличието на договор с ДПИ е задължително условие за участието на крайни клиенти на пазара по свободно договорени цени и част от процедурата по регистрация на този пазар, но не значи, че формалното подписване на такъв договор / в случая с наемателя на „Нина Зет„ООД – „Делукс Интернешънъл„ЕООД / предполага и извършвана доставка по него, въпреки наличието на сключен с друг търговец на електрическа енергия договор / от „Нина Зет„ООД /. Според касатора, въззивният състав е допуснал съществено процесуално нарушение, като изобщо не е коментирал доказателствата за активен договор между „ЧЕЗ Електро България„АД и „Нина Зет„ ООД / подадена от управител на дружеството декларация от 20.06.2013г., за извършен въвод във владение на снабдявания с електрическа енергия имот, с начални показания на средството за търговско измерване / СТИ / - № 96699681 абонатен № 01600059, бланка за договор със същия доставчик от 2013 г. , независимо, че не е подписана и фактури за доставена електрическа енергия, издадени на името на ответното дружество, за период от 31.08.2020 г. до 31.01.2021 г. /. От тези доказателства, а и предвид признанието на ответника за периода до м. юли 2020г., касаторът намира безспорно установено,че процедурата по присъединяване на обекта е с участието на, съответно ползвател на мрежата е „Нина Зет„ООД. От друга страна, съществено според страната е обстоятелството, че започнатата от „Делукс Интернешънъл„ ЕООД процедура на свободния пазар на електрическа енергия, за смяна на предишния титуляр по партидата за конкретния обект - „ Нина Зет„ООД 2
– не е приключила. За една и съща точка на доставка / място на присъединяване / не може да има повече от един клиент. Насетне се цитира чл. 104 ПТЕЕ, като касаторът се позовава на „безспорния„ между страните факт, че за обекта в с. Хераково, още преди извършване на проверката, довела до съставянето на КП – основание за главната претенция, „Нина Зет„ ООД е „било излязло на отворения пазар„ и следователно за тази точка на доставка не би могло да се сключи договор с друг ползвател за доставка на електрическа енергия на „отворения пазар“. Касаторът оспорва и правилността на извода на съда, че е ирелевантно за спора обстоятелството, че представеният договор за мрежови услуги – достъп и пренос до ЕРМ, безспорно предложен на „Делукс Интернешънъл„ЕООД, не е подписан от дружеството, респ. че намира приложение чл. 301 ТЗ – настъпили правни последици като по сключен договор. След като и „Нина Зет„ ООД и наемателят му „ Делукс Интернешънъл„ ЕООД са „небитови клиенти„, по смисъла на пар.1, т.33а от ДР на ЗЕ, то към датата на извършената проверка, с оглед пар.15 от ПЗР на ЗЕ / редакция обн. ДВ бр. 57 от 2020 г./, според който, от 01.10.2020 г. всички небитови клиенти на електрическа енергия излизат на свободния пазар /, за да би се считал ползвател на електрическа енергия в съответната точка на доставка / място на присъединяване /, според касатора, наемателят е следвало да е завършил процедурата по избор на доставчик на отворения пазар, а не само да е стартирал същата със сключване на договор с ДПИ / без сключени договори с продажба на електрическа енергия с конкретен доставчик и договор за достъп и пренос до ЕРМ – чл. 15, ал. 5 ПТЕЕ/. Не е завършена предвидената в чл. 102а от ПТЕЕ процедура, вкл. изискуемите договори за участие в балансираща група и за комбинирани услуги.
Насетне касаторът оспорва наличието на доказателства за ползвана от дружеството – наемател електрическа енергия, като намира твърдението си за недоставяна на „Делукс Интернешънъл„ ЕООД електрическа енергия / в качеството на отрицателен факт / прехвърлящо доказателствената тежест на ответника да докаже противното. Следвало да се съобрази и поведението на самото дружество, конституирано като трето лице – помагач на ответника, което не е потвърдило, че е било клиент на електроснабдителното предприятие. Оспорва „Нина Зет„ООД или
„Делукс
Интернешънъл“ЕООД да са го уведомили за промяна на ползвателя, като до издаването на процесната, не са оспорвали и издаваните на името на първото дружество фактури за потребена електрическа енергия. Касаторът се позовава и на чл.40 от договора с ДПИ, според който „ притежателят на вещното право се съгласява да бъде солидарно отговорен за всички натрупани задължения за съответния обект„ , т.е. за регистрацията на наемател като ползвател е задължително дадено съгласие от собственика. Съответно – ако такова има дадено от
„Нина Зет„ООД, то само на това основание е установима материалноправната легитимация на ответника за натрупаните задължения от доставка на електрическа енергия в съответния обект, а ако няма дадено – то това потвърждава, че процедурата за регистрация не е и не би могло да бъде завършена. Съгласно чл. 102а, ал.2 ПТЕЕ, само ако са 3 изпълнени изискванията на ал. 1 разпределителното дружество регистрира смяна на собственика / ползвателя, като нов потребител на пазара на свободно договорени цени на електрическа енергия. Навежда се противоречие на въззивното решение и с приетото в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк .дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Ответната страна - „ Нина Зет „ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като част от формулираните въпроси / 1 и 1 Б / изобщо не са стояли за разглеждане от въззивния съд, а останалите не са обосновани с допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК. Не се открива и противоречие с цитираното ТР, тъй като противно на наведените от касатора доводи, въззивният съд е приел, че фактическият ползвател „Делукс
Интернешънъл„ЕООД е бил страна по договорно правоотношение с разпределителното предприятие.
Третото лице – помагач на ответник - „ Делукс Интернешънъл „ ЕООД, понастоящем с наименование „ Максим Ентърпрайз „ЕООД - не е взело становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:
В настоящата инстанция не е пренесен спор относно приетото за установено обстоятелство, че при извършена проверка в обект в с. Хераково, собственост на ответното дружество, е установена промяна в схемата на свързване, която води до неотчитане количествата потребена електрическа енергия. Не е пренесен спор относно законосъобразността на процедурата по установяване нерегламентирана намеса и по определяне размера на корекцията – преизчисляване на количествата енергия, доставена на обекта, съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Спорен е единствено въпроса кой е бил ползвател на доставяната на обекта, собственост на „Нина Зет„ООД в с.Хераково, електрическа енергия, в периода 12.09.2020 г.- 12.12.2020г. – собственикът „Нина Зет„ ООД или дружеството наемател на собственика „Делукс Интернешънъл„ЕООД, каквото възражение ответникът е навел с отговора на исковата молба.
В допълнителната искова молба ищецът, като оператор на електроразпределителна мрежа, се позовава на автоматично възникнало с ответника правоотношение, със сключването през 2013 г. , между „ЧЕЗ Електро България„ АД и „Нина Зет„ООД, на договор за присъединяване на обекта му в с. Хераково към ЕРМ, оперирана от същото дружество. Позовава се на това, че до момента не е постъпило заявление за промяна на титуляра по вече сключения договор и твърди, че се доставя електрическа енергия на ответното дружество. Тъй като „Нина Зет„ ООД е небитов клиент, то за същия 4 важи въведеното законово изискване, считано от 01.10.2020г. да се регистрира на пазара по свободно договорени цени. В случай, че до тази дата не се сключи договор с търговец по свободно договорени цени, доставката от 01.10.2020 г. се извършва от досегашния му доставчик, в качеството му на титуляр на лиценз за търговия с електрическа енергия / пар. 15, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗЕ , обн.ДВ бр. 57 от 2020 г. /. Ищецът твърди, че „ЧЕЗ Електро България„ АД има различни лицензии и ответното дружество е било в договорно правоотношение със същия, съответно : за периода от м. юни 2013г. до 30.09.2020г., в качеството му на краен снабдител на регулиран пазар, от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г., в който период попада и процесния – като търговец на електрическа енергия на свободния пазар / пар.15, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗЕ /, а от 01.07.2021 г. и до момента, като доставчик последна инстанция. Ищецът оспорва да е реализирана предписаната в чл.102а ПТЕЕ „процедура за промяна на титуляра по договор за доставка на електрическа енергия„ / точния текст на разпоредбата е - „промяна на собственик или ползвател на обект на клиент на пазара по свободно договорени цени„ /. Ищецът потвърждава факта, че „Делукс Интернешънъл“ ЕООД е подал заявление до „ЧЕЗ Разпределение България„ АД, въз основа на което е изготвен договор за достъп и пренос, но същият е останал неподписан от заявителя. С изтичане на срока за подписването му, съгласно чл. 2.5 от Инструкция № 1 на КЕВР, процедурата следва да се счита прекратена.