Решение № 2218 от 04.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2218 гр. Варна, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря АНА В. Д. като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110100219 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Р. Д. Т. срещу С. З. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за признаване за установено, че ищцата е едноличен собственик на следния недвижим имот и движима вещ:

- апартамент *** с идентификатор ***, находящ се в гр. Б., кв. „М.", бл. ***, вх. ***, ет. ***, с площ от 84.10 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имоти с идентификатори *** и ***, под обекта - няма, над обекта – имоти с идентификатори ***, заедно с прилежащото мазе с площ от 8.24 кв.м., както и 2,4048% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

- лек автомобил ***, с рег. № ***, рама ***, двигател ***, цвят син металик.

В исковата и уточняващите молби ищцата Р. Д. Т. твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло законна сила решение по гр.д. № 14988/2022г., по описа на РС-Варна. Твърди, че по време на брака, въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот № *** от 01.09.2023г. е придобила собствеността върху описания недвижим имот, като продажната цена е заплатила със сума от получени заеми. С договор за покупко-продажба от 22.07.2019г. е придобила собствеността върху лекия автомобил, като продажната цена е заплатена от нея.

Поддържа, че горното имущество е придобито по време на фактическата раздяла между страните. В тази връзка твърди, че през 2008г. ответникът е заминал да работи и живее в Италия, поради наличие на негови парични задължения. В периода, през който 1 се е връщал в страната, не е помагал финансово нито на ищцата, нито първото им дете, като Т. изцяло е разчитала на своите родители. През 2013г. отново заминал за чужбина, като от 2016г. ищцата няма никакъв контакт с него и от този момент сочи да са във фактическа разядяла. Твърди, че ответникът не е участвал в процедурата по наемане и закупуване на общинското жилище, като лично ищцата е заплащала дължимите наеми, а след покупката му и вноските по кредитите. Купувайки жилището е действала самостоятелно, с цел да осигури необходимите условия на живот на децата си. Поддържа, че ответникът се е дезинтересирал от семейството и същият няма никакъв принос към него – било чрез влагане на средства, труд или грижа за децата.

Поради горното съзира съда с искане за признаване за установено, че ищцата е едноличен собственик на описаните по-горе имущество.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. З. Н., чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост на иска. В съдебно заседание по същество моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото решение № 4185/21.12.2023г., поправено с решение № 4189/21.12.2023г., постановени по гр.д. № 14988/2022г., по описа на ВРС, 50-ти състав, се установява, че сключеният на 10.03.2008г. между Р. Д. Н.а и С. З. Н. граждански брак е прекратен с развод, като е постановено след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име Т.. Родителските права по отношение на родените от брака деца – Д., родена на 01.04.2008г. и С., родена на 20.02.2013г. са предоставени на майката. Решението е влязло в сила на 13.01.2024г.

Видно от приложения на л. 23-25 от делото заверено от страната копие на договор № *** от 01.09.2023г., вписан в СВ-Варна под вх. № ***/****г., акт № ***, том ***, дело № ***/****г., че на 01.09.2023г. Р. Д. Н.а е закупила апартамент ***, находящ се в гр. Б., кв. „М.", бл. ***, вх. ***, ет. ***, с площ от 84.10 кв.м., заедно с прилежащото мазе с площ от 8.24 кв.м., както и 2,4048% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата от 30119 лева без ДДС, която, както и дължимото ДДС, в договора е отразено да са платени на продавача по посочена негова банкова сметка, което се установява и от приложеното на л. 55 от делото заверено копие от операционна бележка за плащане към бюджета.

От приложеното на л. 60 от делото удостоверение, издадено от Община Б., се установява, че до сключване на договора за покупко-продажба, ищцата е била наемател на ведомствения апартамент № ***, като лично тя е заплащала дължимите месечни наемни вноски за периода от датата на сключване на договора за наем до покупката на имота.

2

С договор от 22.07.2019г. ищцата Р. Д. Н.а е закупила лек автомобил ***, с рег.

№ ***, рама ***, за сумата от 2500 лева, която е посочено, че е изплатена в брой на продавача от купувача.

Представени са и договор за възмездна помощ от 10.08.2023г. и договори за кредит, сключени от ищцата.

Видно от приложената на л. 143 от делото справка от ТД на НАП Варна, че последният регистриран трудов договора на ответника е от м. 09.2012г., като правоотношението е прекратено на 01.11.2012г. От справката от ОД на МВР-Варна се установява, че за периода 01.01.2016г. – 05.05.2026г. няма регистрирани влизания и излизания през границата на РБългария от ответника.

Представени по делото са и доказателства за заплащани данъци и такси за горния апартамент и лек автомобил.

По делото са приети и други писмени доказателства, които като неотносими към предмета на спора, съдът на коментира.

Ангажирани в хода на производтвото са гласни доказателства, чрез разпит на водените от ищцата свидетели К. Д. П. и С. В. Д..

От показанията на свидетелката П. се установява, че същата е виждала ответника веднъж – през 2013г., когато занесъл почерпка в общината по повод раждането на второто дете на страните. От тогава и понастоящем заявява, че не е виждала ответника, а грижите за децата са поети изцяло от ищцата. Тя е била тази, която е заплащала наема за общинското жилище, тя обслужвала кредитите, като единственитя принос към семейството са изпратените през 2016г. 100 евро. Сочи да знае за закупеното имущество от ищцата, като свидетелката е поръчител по единия заем, а за автомобила заявява, че знае от ищцата, че е закупен с нейни средства.

Свидетелката С. Д., майка на ищцата, в показанията си излага, че дъщеря й и ответникън са живели в дома на свидетелката. През 2008г. ответникът заминал за Гърция, като периодично се връщал. Окончателно напуснал страната през 2013г., заминавайки в Италия при майка си. От тогава свидетелката сочи, че ответникът не се е връщал в България. До 2016г. се обаждал по телефона. Единствената финансова помощ за семейството се изразявала в изпратени 100 евро през 2016г. Общинското жилище сочи, че е закупено със средства от кредити.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Установи се от коментираните доказателства, че Р. Д. Т. и С. З. Н. са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 10.03.2008г., е прекратен с влязло в сила на 13.01.2024г. решение. Следователно бракът между страните е бил заварен такъв по смисъла на § 4, ал. 1 ПЗР на СК от 2009г. и по повод имуществените отношения и 3 придобитото от съпрузите по време на брака приложение намират правилата на действащия понастоящем кодекс. Доколкото по заверения брак на страните няма избран режим на имуществени отношения по СК от 2009г., по отношение на същия следва да се прилага законовия режим на общност.

Не е налице спор, че Р. Д. Т. по време на брака й със С. З. Н. е придобила по възмезден начин процесния недвижим имот и лек автомобил. В случая ищцата твърди, че е едноличен собственик на придобитото имущество, поддържайки, че е закупила имота и лекия автомобил след фактическата раздяла на страните и в този смисъл ответникът няма принос в придобиването им по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК.

В контекста на горното в тежест на ищцата е да докаже липсата на принос на съпруга във всичките му форми – средства, труд, отглеждане на децата и работа в домакинството.

Анализът на събраните по делото гласни доказателства установява по несъмнен начин, че страните са във фактическа раздяла от 2016г. От този момент и до прекратяване на брака ответникът е отсъствал от живота на семейството – не е подпомагал финансово семейството, не се е грижил за него и децата, като изцяло грижата за тях и благополучието им са резултат на усилията на ищцата, включително и за закупуване на процесния недвижим имот и лек автомобил. Такива са били и твърденията в исковата молба, които не са оспорени от ответника, който чрез процесуалния си представител макар и да е оспорил иска не е навел каквито и да е положителни твърдения, установяващи полаганата грижа за семейството. Обратното, от събраните по делото доказателства се установи, че последното му трудово правоотношение датира от 2012г., като липсват каквито и да е данни същият в периода след 2016г. да се е прибирал в страната. Вярно, че последното не изключва само по себе си грижата му за семейството, която може да се изразява и в предоставяне на средства за издръжката му. Твърдения обаче и доказателства такава да е давана от ответника липсват. Въз основа на горното следва да се приеме за установено, че за придобиването на апартамента и лекия автомобил ответникът няма никакъв принос, с което презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана. Законът поставя съвместният принос в основата на съпружеската имуществена общност и предполага, че такъв е налице, защото изхожда от нормалното състояние на нещата. Когато обаче бъде установена пълна липса на съвместен принос, то съпружеска имуществена общност не може да възникне, независимо от възмездния характер на придобивното основание.

Именно това е целта и смисъла на иска по чл. 21, ал. 4 СК. В конкретния случай е безспорно установено, че ответникът няма материално съдействие за придобиване на процесните две вещи - покупната им цена е заплатена със средства на ищцата.

Ответникът няма и косвено съдействие за придобиване на процесното имущество, тъй като липсват доказателства за какъвто и да е, макар и минимален, негов принос.

Напротив, както съдът посочи по-горе, установено е, че той не е допринесъл с нищо за 4 придобиване на собствеността, не е полагал никакви грижи за семейството и за децата, трайно отсъствайки от живота на семейството. Предвид така установените отношения между съпрузите, които са в отклонение от законово уредените принципи на взаимност и грижа за семейството (чл. 14 и 17 СК), не може да се приеме, че сключените заеми, посредством които е осигурено заплащането цената на апартамента, са за задоволяване нужди на семейството по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК, така че изплащането им да създава само облигационни отношения между съпрузите (в този смисъл решение № 85/3.11.2017г. на ВКС по гр.д. № 4360/2016г., II г.о.).

С оглед горното и предявените искове по чл. 21, ал. 4 СК като основателни следва да бъдат уважени.

Ищцата не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 21, ал. 4 СК, по отношение на С. З. Н., ЕГН **********, от с. Е., община Б., ул. „К.“, № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ч е Р. Д. Т., ЕГН **********, от гр. Б., кв. „М.“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, е изключителен собственик на следните вещи: апартамент *** с идентификатор ***, находящ се в гр. Б., кв. „М.", бл. ***, вх. ***, ет. ***, с площ от 84.10 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имоти с идентификатори *** и ***, под обекта - няма, над обекта – имоти с идентификатори ***, заедно с прилежащото мазе с площ от 8.24 кв.м., както и 2,4048% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и лек автомобил ***, с рег. № ***, рама ***, двигател ***, цвят син металик, като придобити по време на брака им, но в период на фактическата раздяла на съпрузите при липса на съвместен принос.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.