Решение № 18769 от 15.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18769 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110134594 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Ч. М., ЕГН ********** срещу ..., ЕИК ...., с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумите от:

- 15 695,64 лв., представляваща основно трудово възнаграждение за периода от 01.02.2020 г. до 07.07.2020 г.;

- 6 521,72 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020 г. до 07.07.2020 г.,

- 4 775,54 лв., представляваща мораторна лихва върху задълженията за основно трудово и допълнително трудово възнаграждение, дължима за периода на забавата до 27.06.2022 г.;

- 7 360 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и - 1 472,00 лв. представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ, дължимо за периода от 08.07.2020 г. до 27.06.2022 г. Претендира и разноски.

Ищецът Д. Ч. М., ЕГН **********, излага твърдения, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № ... от 28.03.2019 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Летец-втори пилот“ с код по НКПД ... и код по КИД ... Пътнически въздушен транспорт, при уговорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на 4500 лв. С Допълнително споразумение от 30.09.2019 г. основното трудово възнаграждение било намалено на 4000 лв., като е определено допълнително такова - премия за всеки от месеците октомври, ноември, април и май в размер на 1500 лв. и премия за всеки от месеците юни, юли, август и септември в размер на 3000 лв., както и допълнително възнаграждение в размер на 0,6 % за всяка година трудов 1 стаж ( 336 лв. към датата на сключване на споразумението). Твърди, че поради намаляване обема на работа ответното дружество е уведомило ищеца на 08.04.2020 г., че прекратява трудовото правоотношение с предизвестие от 90 дни, считано от 09.04.2020 г. Поддържа, че ТПО било прекратено със Заповед .../07.07.2020 г. поради намаляване обема на работа и отправено предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ, като за периода от 01.02.2020 г. до датата на прекратяването (09.04.2020 г.) работодателят е заплащал на ищеца само част от дължимото месечно трудово възнаграждение или сумата от 1000 лв. Посочва се, че на 05.05.2022 г. ищецът е изпратил писмо, с което кани ответника да му заплати всички дължими суми за заплати, обезщетения, командировки и бонуси. Твърди, че е изпратена и покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок, която била получена от ответника на 16.05.2022 г. от служител на ответника. Посочва, че до датата на подаване на исковата молба /29.06.2022 г./не е постъпило плащане от страна на ответника. Моли за уважаване на исковете. В случай на оспорване от страна на ответника моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество ..., ЕИК ...., подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Не оспорва, че между страните е съществувало ТПО, възникнало въз основа на трудов договор № ... от 28.03.2019 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Летец-втори пилот“ с код по НКПД ... и код по КИД ... Пътнически въздушен транспорт, и че е било определено заявеното в исковата молба допълнително трудово възнаграждение с Допълнително споразумение от 30.09.2020 г. Поддържа обаче, че в дружеството била издадена Заповед № ... от 16.03.2020 г., с която на основание чл. 138а, ал. 2 КТ работодателят въвел непълно работно време, с продължителност от 4 работни часа дневно.

Твърди, че работодателят е изменил ТПО едностранно, включително и за ищеца, с оглед намаления обем на работа по време на обявеното извънредно положение на територията на Република България, в резултат на което и трудовото възнаграждение на ищеца било намалено наполовина, пропорционално на отработеното от него работно време, за периода от 16.03.2020 г. до 07.07.2020 г. Оспорва дължимостта на вземания за допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020 г. до 07.07.2020 г., тъй като същите били обвързани с интензитета на работа, а с оглед на пандемията не били осъществявани почти никакви полети. В условията на евентуалност навежда твърдения, че дори да са дължими за посочения период, то следва да са в намален размер, с оглед въведеното намалено работно време. Посочва, че при прилагането на повременната система за заплащане на труда дължимото възнаграждение на ищеца е, както следва - месечно основно трудово възнаграждение- 2000 лв., допълнително трудово възнаграждение- по 750 лв. за месец април и май, и допълнително трудово възнаграждение- 1500 лв. и 250 лв. за месец юни и юли.

Поддържа, че дружеството било изплатило частично дължимите трудови възнаграждения, като остатъкът е бил посочен като „отсрочен“ във фишовете на ищеца. Твърди се, че дружеството ответник е поканило ищеца за среща, провела се в офиса на 19.05.2020 г., като заявило готовността си да изплати дължимите му трудови възнаграждения в общ размер от 5321,60 лв.- 2531, 42 лв. за месец февруари 2020 г.; 437,43 лв. за месец март 2020 г.; 691,64 лв.- за месец май 2020; 1661,11 лв.- за месец юни 2020 г., но ишецът отказал да предостави информация за актуална банкова сметка и да приеме плащането.

С отговора на исковата молба ответникът признава основателността на исковите претенции за сумата до 5321,60 лв., като моли ищецът да предостави банкова сметка, по която да му бъде преведена. Посочва, че в трудовия договор е предвидено тримесечно предизвестие при едностранно прекратяване на ТПО, с оглед което посоченото предизвестие в уведомлението, изпратено до ищеца, а именно- 90 дни, се явява спазено, поради което моли да бъде отхвърлено и искането за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, както е посочено в ИМ. Прави доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели за установяване въвеждането на непълно работно време и намаляването на трудовото възнаграждение на служителите. Прави искане за допълване 2 въпросите към поисканата от ищеца ССчЕ.

Ищецът признава, че е получил плащане на признатата от ответника сума от 5 321,60 лв., поради което с допълнителна молба от 03.01.2023 г. уточнява исковата си претенция по основание и размер, като претендира следните суми представляващи основно трудово възнаграждение от общо 10 374,04 лв., разпределено по месеци, както следва:

468,58 лв. представляваща неплатен остатък от дължимо ОТВ за м. февруари 2020 г.;

2562,57 лв. - представляваща неплатен остатък от дължимо ОТВ за м. март 2020 г.;

3000 лв. – представляваща неплатен остатък от дължимо ОТВ за м. април 2020 г. ;

2308,89 лв. – представляваща неплатен остатък от дължимо ОТВ за м. май 2020 г.;

1338,89 лв. - представляваща неплатен остатък от дължимо ОТВ за м. юни 2020 г.;

695, 64 лв. - представляваща неплатен остатък от дължимо ОТВ за периода от 01.07. до 07.07.2020 г.

По отношение на претендираните суми, представляващи дължимо допълнително трудово възнаграждение, ищецът претендира сумата от общо 6 521, 72 лв., които се разпределят както следва:

1 500 лв., представляващо ДТВ по т.2 от ДС към ТД, дължимо за м. април 2020 г.;

1 500 лв., представляващо ДТВ по т.2 от ДС към ТД, дължимо за м. май 2020 г.;

3 000 лв. - представляващо ДТВ по т.3 от ДС към ТД, дължимо за м. юни 2020 г.;

521,72 лв. - представляващо ДТВ по т.3 от ДС към ТД, дължимо за периода от 01.07. до 07.07.2020 г.

По отношение на претенцията за лихви за забава върху претендираните трудови възнаграждения, ищеца уточнява, че претендира такова обезщетение в общ размер от 3603,01 лв., които се разпределят, както следва:

Лихва в размер на 110, 64 лв., представляваща дължимо обезщетение върху ОТВ от 468,58 лв. м. февруари 2020 г., за периода от 01.03.2020 г. до 28.06.2022 г.;

Лихва в размер на 583,00 лв., представляваща обезщетение върху ОТВ от 2562,57 лв. за м. март 2020 г., дължимо за периода от 01.04.2020 г. до 28.062022 г.;

Лихва в размер на 986,25 лв., представляваща обезщетение върху сумата от 4500 лв.

(сбор от ОТВ и ДТВ за м. април 2020 г.), дължимо за периода от 01.05.2020 г. до 28.06.2022 г.;

Лихва в размер на 801,88 лв., представляваща обезщетение върху сумата от 3808,36лв. (сбор от ОТВ и ДТВ за м. май 2020 г.), дължимо за периода от 01.06.2020 г. до 28.06.2022 г.;

Лихва в размер на 877,43 лв., представляваща обезщетение върху сумата от 4338,89 лв. (сбор от ОТВ и ДТВ за м. юни 2020 г.), дължимо за периода от 01.05.2020 г. до 28.06.2022 г.;

Лихва в размер на 243,81 лв., представляваща обезщетение върху сумата от 1217,36 лв. (сбор от ОТВ и ДТВ за м. юли 2020 г.), дължимо за периода от 08.07.2020 г. до 28.06.2022 г.;

Ищецът уточнява също, че претендира 1 БТВ в размер от 7360 лв., като обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, тъй като бил уволнен на осн. чл.328, ал.1, т.3 от КТ, а посоченото първоначално основание по чл.221, ал.1 от КТ било грешно, тъй като не оспорва, че предвидения в трудовия му договор срок на предизвестие по чл.326 от КТ бил спазен от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение и обезщетение за неспазен срок на предизвестие не му се дължи. Претендира и законна лихва за забава върху това обезщетение в сочен размер от 1472 лв., за периода от 08.07.2020 г. до 28.6.2022 г.

Ищецът оспорва отговора на исковата молба, както и представените от ответника писмени доказателства във връзка с твърдяното като въведено непълно работно време в дружеството за времето на извънредното положение в РБългария.

3

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое вътрешно убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба твърдения и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ:

Няма спор по делото, а се установява и от доказателствата събрани в хода на съдебното дирене, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № ... от 28.03.2019 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Летец-втори пилот“ с код по НКПД ... и код по КИД ... „Пътнически въздушен транспорт“, при уговорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на 4500 лв. С Допълнително споразумение от 30.09.2019 г. основното трудово възнаграждение било намалено на 4000 лв., като било уговорено допълнително възнаграждение - премия за всеки от месеците октомври, ноември, април и май в размер на 1500 лв., а за всеки от месеците юни, юли, август и септември в размер на 3000 лв., както и допълнително възнаграждение в размер на 0,60 % за всяка година трудов стаж ( 336 лв. към датата на сключване на споразумението). Поради намаляване обема на работа ответното дружество е уведомило ищеца на 08.04.2020 г., че прекратява трудовото правоотношение, с предизвестие от 90 дни, считано от 09.04.2020 г. Трудовия договор бил прекратен със Заповед .../07.07.2020 г. поради намаляване обема на работа и съгласно отправено предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ. С оглед предприетото от ответника признание на част от исковата претенция, съдът е обявил за безспорно също и обстоятелството, че ответното дружество дължи на ищеца допълнително сумата от общо 5321,60 лв., от които 2531, 42 лв. за месец февруари 2020 г.; 437,43 лв. за месец март 2020 г.; 691,64 лв.- за месец май 2020; 1661,11 лв.- за месец юни 2020 г. (всички суми представляващи неплатен остатък за основно трудово възнаграждение).

По делото е представено от ищеца заверено копие от трудовата му книжка /на л.76-84/ от вписванията в която се установява, че за периода от 16.03.2020 г. до 15.06.2020 г., на осн. чл.138а /алинеята не се чете/ от КТ месечното трудово възнаграждение на ищеца е намалено наполовина, т.е. на 2000 лв., а от 16.06.2020 г. до 08.07.2020 г., т.е. до прекратяване на трудовия договор на осн. чл.328, ал.1, т.3 от КТ същото отново е в пълен размер от 4 000 лв.