Определение № 1219 от 21.05.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1219 гр. Б., 21.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева

Съдебни

БОРЯНА СТ. БОЧУКОВА заседатели: МИЛЕНА АНГ. МИЛЧЕВА при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева в присъствието на прокурора С. Ст. И. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20252120201543 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1, и е образувано по повод постъпило предложение на Районна прокуратура - Б. за определяне на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1, НК и приложение на чл.24,ал.1 НК спрямо посочените в предложението осъждания.

Прокурорът настоява кумулацията да бъде извършена, като внася корекции в първоначално внесеното предложение и заявява, че не поддържа писменото предложение, в частта относно предложеното увеличение на общото наказание с 4 месеца.

Адв. С. С., назначен от съда за служебен защитник на осъдения, настоява кумулацията, да бъде извършена в съответствие с направеното в днешното съдебно заседание устно ревизирано предложение, от страна на явилия се представител на БРП, като настоява с конкретни съдържателни аргументи да не бъде приложен чл. 24 НК в посочения в предложението размер.

Осъденият Ю. С. заявява, че работи, грижи се за 5 деца и се присъединява към становището на защитника си.

Прегледът на събраните доказателствени материали обуславя извод за следните фактически изводи :

Ю. М. С. видимо от приложената по делото справка за съдимост върху личността му е въздействано с методите и средствата на наказателната репресия многократно.

Предмет на настоящото производство за определяне на едно общо наказание са наложените наказания по следните присъди:

1.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 18.12.2023 г. по НОХД 4602/2023 г. по описа на Районен съд -Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.4,т.5 и т.7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1, вр.чл.20,ал.2, вр.чл.18,ал.1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 5 месеца, определено за изтърпяване при първоначален общ режим.

Деянието е извършено 30.10.23 г. Споразумението влиза в сила на 18.12.2023 г.

2.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 25.03.2024 г. по НОХД 433/2024 година по описа на РС-Б. е признат за виновен в извършване на престъпление чл.195,ал.1,т.4 и т.7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1, вр.чл.20,ал.2, вр.чл.18,ал.1

НК като му е наложено наказание

„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, определено за изтърпяване при първоначален общ режим.

1

Деянието е извършено на 04.10.2023 г. Споразумението влиза в сила на 25.03.2024 година.

3.С Определение за одобряване на споразумение по НОХД №1875/2024 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.4,т.5 и т.7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1, НК като му е наложено наказание 7 месеца лишаване от свобода, определено за изтърпяване при първоначален общ режим.

Деянието извършено на 25.10.2023 г. Споразумението влиза в сила на 05.06.2024 година.

4. С Определение за одобряване на споразумение по НОХД №2624/2024 г.на РС-Б., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.4 и т.7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1, НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, определено за изтърпяване при първоначален общ режим.

Деянието извършено в периода от 28.02.2020 г. до 04.03.2020 г. Присъдата влиза в сила на 11.02.2022 година.

5.С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1114/2025 г.на БРС е признат за виновен в извършване на съвкупност от престъпления, за които му е наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, определено за изтърпяване при първоначален строг режим.

Деянията са извършени в периода от 04.07.2023 година-05.07.2023 г. Споразумението влиза в сила на 25.04.2025 година.

При така изяснените обстоятелства от фактическа страна, БРС счита, че осъденото лице е осъществило противоправните посегателства, предмет на петте цитирани осъждания, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях, преди датата 18.12.2023 г., на която е влязло в сила първото в хронологичен порядък осъждане с определение за одобряване на споразумение по НОХД 4602/2023 г. по описа на Районен съд -Б.. В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК се съдържа предписание, указващо на съда,че след като определи наказание за всяко престъпление отделно,следва да наложи най-тежкото сред индивидуализираните наказания, като се имат предвид наказания, които са от един и същи вид. При избор на конкретен вариант за групиране, съдът следва да се ръководи от указанията дадени в Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС , съгласно което – при множество различни варианти, съдът следва да избере този, който е най-благоприятен за осъденото лице. В конкретния случай предложеният от БРП вариант за групиране се явява не само най-благоприятен, но и единственият правилен подход при приложението на чл.23 и чл.25 НК, като при него се формира една кумулативна верига, включваща всички пет осъждания.

Не е спорно, че с петте осъждания, предмет на обсъждане в настоящото производство, на осъденото лице са налагани еднакви по вид наказания „лишаване от свобода“ за осъществени от него престъпления, които по своите естество и обективна съставомерност оформят извод за наличие на еднородна реална съвкупност- престъпления против собствеността, „кражба“ в условията на повторност.

В случая в контекста на преценката на съда относно приложението на чл.24 НК следва да бъдат съобразени постулираните правни разяснения, дадени в Решение № 207 от 3.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1094/2017 г., III н. о., НК, При разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК, съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, тяхната последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици.

Съдът намира,че балансираният отговор, съответстващ на наказателноправното положение на осъдения изключва необходимостта и адекватността от прилагането на чл. 24 от НК.

В конкретния случай, настоящият състав счита, че спрямо осъдения Ю. М. С. не е необходимо да се увеличи определеното общо най-тежко наказание, независимо от количественото натрупване на осъждания 5 на брой. Прилагането на чл.24 НК изисква съобразяване на множество фактори относно правните характеристики на отделните престъпления, краткия времеви интервал между извършването им и само еднократно предходно осъществявано върху осъдения наказателноправно въздействие по НОХД 3723/2023г. на БРС. Действително, не може да бъде пренебрегнато и проявлението на квалифициращи обстоятелства по отношение на всяко от деянията против 2 собствеността, в т.ч. квалификацията на всяко „в условията на повторност“, но предвид кратния времеви интервал на осъществяването на обхванатите в кумулативната група деяние, в периода 04.07.2023г. – 04.11.2023г., при липса на данни за многократни предхождащи настоящата съвкупност осъждания, то разглежданата кумулативна група, сама по себе си не може да послужи за пълно обхващане и отразяване личността на осъдения. Независимо от многобройността на осъжданията в настоящата кумулативна група, предвид горните съображения, изводими от справката му за съдимост, същите все още не могат да се третират като показател за стабилизиран девиантен модел на социално съществуване, основан върху извършването на престъпления.

Множеството осъждания,включително за съвкупности от престъпления са показател за съществуването у него на известни антисоциални навици и некоригирани със средствата на предходно прилагана спрямо личността му наказателна репресия процеси на социално дезадаптиране. Изложеното обаче, предвид обстоятелството, че предходното осъждане по НОХД 3723/2023г. на БРС, е било с отложено по реда на чл. 66 от НК наказание „лишаване от свобода“, не подпомага извода за необходимо в аспекта на целите на специална или генералната превенция засилване на наказателната репресия в настоящото производство и по реда на чл. 24 от НК. Ето защо и едва след изтърпяване на ефективното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по настоящата кумулативна съвкупност, биха могли да се формират надеждни и обосновани изводи за успешно или липсващо осъзнаване на факторите, довели до престъпленията, респективно за (не)осмисляне на необходимостта от промяна на нагласите и поведението в социално и правно приемлива насока и манифестирано желание и готовност за това. В случая, съдът намира, че не може да бъда изграден категоричен извод за отсъствие на позитивни стимули за трудова интеграция и нежеланието за организиране на битието по правно приемлив начин, доколкото видно от постъпилото писмо от ГД „ИН“ на л. 17 от делото, същият е освободен от затвора – Б. на 25.04.2025г.

От друга страна, съдът отчита и че по всяко от осъжданията, включени в кумулативната група, осъденият е поддържал процесуално поведение, подпомагащо разкриването на обективната истина, чрез самопризнания, обусловили ускорено развитие на наказателното производство по реда на диференцираната процедура Глава 29 НПК,съпътствани и с възстановяване на причинените имуществени вреди, което съставлява смекчаващо обстоятелство с реално значение.Не на последно място, съдът отчита и,че по време на осъществяване на деянията, включени в кумулативната група С. все още не е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“. Привеждането по реда на чл.68,ал.1 НК на наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца по НОХД 3723.2023 г. на БРС е извършено едва с определение,в сила от 17.07.2024г. по ЧНД 3723/2023 г. на БРС.

Преди всичко при индивидуализация на наказанието, в т.ч. при приложението на чл.24 НК съдът извършва и една прогноза относно индивидуалните корективни потребности на съответния извършител на престъпленията и превантивни перспективи за поправяне,за укрепване функционирането на личността и за минимизиране потенциалните рискове от бъдещи форми на престъпно поведение. Без да се подценяват фундаментални ценности като защитата на правото на собственост и в тази връзка да се неглижира нуждата от строгост на санкционната реакция срещу посегателствата над тези ценности, съдът намира,че превантивната роля на наказанието не би била осъществима чрез механичното налагане на ненужно тежко наказание в т.ч. и по пътя на чл.24,ал.,1 НК. Следването на подобен подход обуславя риск от превръщане наказанието, в произволна мярка за възмездие, която в еднаква форма създава предпоставки за демотивиране на извършилия престъплението, и не благоприятства укрепването на правосъзнанието у останалите членове на обществото.

Ето защо, съдът намира, че единствено общо най-тежко наказание, в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“ би било пропорционално като адекватен показател за относително високата лична обществена опасност на осъдения и степента, тежестта и социалната укоримост на престъпленията, включени в съвкупността.

Видно от справката за съдимост, приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание ЛОС по НОХД 3723/2023г. на БРС, в размер на 6 месеца, с Определение № 340/01.07.2024г. по ЧНД 2624/2024г., в сила от 17.07.2024г., е изтърпяно в периода от 01.12.2023г. до 15.05.2024г., респективно отделните деяния, предмет на настоящата кумулативна група, са били извършвани в периода 04.07.2023г. – 04.11.2023г., т.е. преди да е започнало изпълнението на приведеното по реда на чл. 68, ал. 1 от НК ефективно наказание. Изложеното обосновава извод за неприложимост на строгия режим, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, съгласно 3 предложението на БРП, а предвид обстоятелството, че сумарно размерът на наказанията ЛОС по приведеното, по реда на чл. 68, ал. 1 от НК по НОХД 3723/2023г. на БРС – 6 месеца и общото найтежко наказание в настоящата кумулативна група – 9 месеца, не надвишава 2 години. Не са налице основанията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.