Решение № 38 от 30.03.2023, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Административно наказателно дело 36/2023
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 30.03.2023
- Състав
- Мария Йорданова Дучева
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Айтос, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20232110200036 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Т. К. П., ЕГН:
**********, адрес: ***, срещу НП № 003701/ 16.12.2022г. на Директор на национално ТОЛ Управление към АПИ-гр.С., с който на основание чл.179, ал.3 вр.чл.139, ал.6 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.139, ал. 6 , ЗДвП.
Жалбоподателят Т. К. П., редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. К. , който поддържа молбата, като твърди, че ел.фиш трябва да бъде отменен, т.к. има платена годишна винетна такса. Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
Административно - наказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к.
Димитрова, която моли НП да бъде потвърдено.
Районна прокуратура Айтос, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен седмодневен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект.
Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :
На 10.07.2022 г. в 16,55 часа на главен път I-6, км. 420+800 свид.С. А. и Г. С. спрели за проверка л.а. ***, модел „***“ с рег.№***, който бил засечен от автоматизираната 1 система. Контролните органи установили, че за автомобила не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 Закона за пътищата.
Въз основа на това свид.А. пристъпила към издаване на АУАН № 003701/17.06.2022г, срещу жалбоподателя П. .
Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която установи. Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗДвП. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният ел.фиш, констатира следното: съставеното НП е издадено от АНО в границите на неговата компетентност (Заповед № РД-11-486/20.04.2021г ;л.12-22), но същото се явява неправилно.
Съдът във връзка с императивно вмененото му задължение за съдебен контрол , счита че са му възложени не само функциите по контрол на задължителните реквизити, но също така правилното установяване на фактите и привеждането им под хипотезата на 2 материално правната норма. В този смисъл съдът има задължение да събира доказателства и да установява факти, ако това не е сторено от АНО в хода на административно наказателното производство. Жалбоподателят е санкциониран за това, че „управлявал л.а.
***, модел „***“ с рег.№*** на 10.07.2022г без да е заплатил винетна такса по чл.10, ал.1 ЗП“. Съгласно цитираната законова разпоредба „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;“. Съгласно чл.139, ал.6 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице“.Уредбата е допълнена от ал.4 на чл.10а ЗП, която гласи, че „При заплащане на винетната такса се издава електронна винетка, която представлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, удостоверяващ заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 и съдържащ регистрационния номер на пътното превозно средство, неговата категория, датата на заплащане на таксата и срока на валидност.“ От представеното като доказателство копие от разписка за ел.винетка (л.62) е видно, че на процесната дата нарушителят е имал платена винетна такса за срок от една година (от 27.05.2022г до 27.05.2023г) за автомобил с рег.№ А 7165КС. Представеното копие удостоверява, че за процесния автомобил с рег.№*** е заплатена дължимата такса и това му дава право да се придвижва по републиканските пътища на Р България (включени в приложение 1 и 2 от Решение № 945 от 01.12.2004 г. към Списъка на републиканските пътища в Република България и в Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура). По твърдение на АНО при въвеждане на рег.номер вместо цифрата „0“ е избрана буквата „О“, но това няма как да е било видно за жалбоподателя, т.к. във фискалния бон, който е получил при плащане (л.62) като рег.№ на автомобила е посочено №***. Това е и номерът изписан на рег.табела на автомобила видно от приложените снимки (л.20-21). няма как жалбоподателят да е наясно, че автоматизираната система прави „разлика“ между цифрата „0“ и буквата „О“ и да изостри вниманието си точно върху това. Нещо повече дори да беше обърнал внимание нямаше как да знае, че е изписана буква вместо цифра, т.к. от фискалния бон, който му е издаден (л.62) и който удостоверява заплащане на винетна такса такава разлика няма.
Следователно от жалбоподателя не може да се търси вина за полученото несъответствие. По –скоро вина има АНО, че не е настроил машината, която издава фискалните бонове, т.к. от фискалния бон също не е видна разлика. Няма как да се вмени на жалбоподателя вина, която е на АНО и да бъде санкциониран по тази причина. Контролните органи от своя страна след като са констатирали техническата грешка би трябвало да осъществят преценка относно издаването на АУАН, още повече в ситуация при която е безспорно, че винетната такса е заплатена. Тя няма как да бъде използвана от друг автомобил и АНО би трябвало да съобрази този факт преди да пристъпи към издаване на НП след като рег.номер на автомобила съвпада.
В този смисъл съдът счита, че от представените в хода на съдебното следствие доказателства, се опроверга твърдението на АНО за осъществен състав на нарушение от въззивника Т. К. П. от изложеното съдът счита, че от АНО не беше доказано нарушение на чл.139, ал.5 ЗДвП.
Предвид изложената и приета за установена фактическа обстановка по делото, съдът намира, че действията на нарушителя са несъставомерни на цитираните законови разпоредби , поради което и НП следва да бъде отменено, а на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски. Видно от приложеното адв.пълномощно (л.69) посоченият размер на адв.възнаграждение е 450лева., но понеже от АНО е направено възражение за прекомерност, съдът прецени, че искането за разноски следва да бъде уважено за сумата от 300лева.
3
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 003701/ 16.12.2022г. на Директор на национално ТОЛ Управление към АПИ-гр.С., с което на Т. К. П., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл.179, ал.3 вр.чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.139, ал. 6 , ЗДвП.
ОСЪЖДА Директор на национално ТОЛ Управление към АПИ-гр.С. да ЗАПЛАТИ на Т. К. П., ЕГН: **********, адрес: *** разноски в размер на 300лв/триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4