Решение № 472 от 13.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 610/2024
- Вид
- Решение № 472
- Подписан
- 13.08.2024
- В сила
- 13.08.2024
- Състав
- Радка Цариградска, Еманоел Вардаров, Пенко Цанков
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.13 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.13 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17 ал.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.17 ал. 5, ал.6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.4 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9 ал.1 т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.296 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.49 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 472 гр. Велико Търново, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радка Цариградска
Членове:
Еманоел Вардаров
Пенко Цанков при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500610 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 от ГПК ввр. чл.17 ал.5 от ЗЗДН
С Решение№453/21.06.2024г. по гр.дело№996/2024г. ГОРС е: -наложил н а Г. С. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Джулюница ул.“Добрич“№3 Общ.Лясковец, с настоящ адрес: гр.Г.Оряховица ул.“Славянска“№9 вх.А ет.I ап.1, за извършените от него в периода от началото на м.април.2024г. до началото на м.май.2024г. актове на домашно насилие спрямо М. С. Ц. с ЕГН**********, постоянен и настоящ адрес: гр.Г.Оряховица ул.“Славянска“№9 вх.А ет. I ап.1 и фактическо местоживеене: с.Чирен ул.“Христо Ботев“№10 Общ.Враца, изразяващи се в отправяне на обвинения в изневери, обвинения в опити за убийство чрез отравяне, обвинения в предоставяне на достъп до дома им на чужди лица, в проверяване на телефона и, заставяне да говори на високоговорител и заставяне да включва самолетен режим на телефона си, мярка за защита по чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН, като е задължил Г. С. Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на М. С. Ц.; -предупредил Г. С. Ц., че за неизпълнение на заповедта за защита чл.296 ал.1 от НК предвижда наказание до три години „лишаване от свобода“ или „глоба“ до 5000.00лв.; указал на Г. С. Ц., че в случай на неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, ще го задържи и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата; -издал заповед за защита и е възложил контрола по изпълнението на заповедта за защита на началника на РУМВР Г.Оряховица; -осъдил Г. С. Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Джулюница ул.“Добрич“№3 Общ.Лясковец, с настоящ адрес: гр.Г.Оряховица ул.“Славянска“№9 вх.А ет.I ап.1, да заплати по сметка на ГОРС: сумата 25.00лв., представляваща ДТ за образуване на делото и разглеждане на молбата за защита; сумата 5.00лв., представляваща ДТ в случай на служебно издаване на изп.лист.
1
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. С. Ц.(чрез адв.М.
Г.Б. от ВТАК) против Решение№453/21.06.2024г. по гр.дело№996/2024г. на ГОРС . Счита, че решението е изцяло неправилно, тъй като е в противоречие с материалния закон и е необосновано.
Счита себе си за напълно здрав, нормален, отговорен човек, съпруг и баща, като от раждането на детето и съвместния им живот М. С. Ц. винаги е работил да осигури за семейството уютен дом и достатъчно средства , за да осигурява издръжката на съпругата и детето си и всички техни потребности. Твърди, че въззиваемата не била работила изобщо и категорично отказала да започне каквато и да е работа, каквато и да е домакинска работа/да почиства дома им, да готви здравословна храна на детето, не желаела да имат каквито и да са социални контакти, от години не желаела те двамата със съпруга си да имат интимни отношения като съпрузи и др. Когато той настоявал за тези според него нормални за всяко семейство неща, това предизвиквало в М. С. Ц. негативни реакции и тя започвала да му крещи и да го заплашва, че ще го вкара отново в психиатрично заведение и че „тогава той щял да пълзи и да и се моли тя отново да го прибере“.
Преди да сключат граждански брак М. С. Ц. направила такъв опит в гр.Плевен, а тази година отново направила такъв опит и в гр.Г.Оряховица с подаването на сигнали срещу него до полицията и до прокуратурата по ЗЗ и по ЗЗДН, представяйки се за жертва на психически тормоз, в резултат на което срещу него били образувани в ГОРС ЧНД№241/2024г. по 33(прекратено), гр.дело№996/2024г. по ЗЗДН, както и гр.дело№1036/2024г.(бракоразводно). След като М. С. Ц. поискала и била издадена заповед за незабавна защита, Г. С. Ц. незабавно напуснал семейното жилище и понастоящем живеел заедно с родителите си в дома на брат си в с.Джулюница Общ.Лясковец, тъй като той не притежавал друго жилище. Счита, че ГОРС направил неправилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, вследствие на което е направил и неправилни изводи. Двамата свидетели(св.П Ц – брата на въззиваемата и св.О И) не били очевидци на такива актове на психическо насилие от страна на Г. Ц., а само пресъздавали съобщеното им от молителката М. Ц.(„че Г. Ц. бил заставял М. Ц. да говори на „високоговорител“, че бил проверявал телефона и, че я бил заставял да включва телефона си на „самолетен режим“…). Затова техните показания не следвало да се ползват с доказателствена сила. Липсвали твърдения от самата М. Ц. за „ограничаване на личния и живот“ от Г. С. Ц., както в подадените от самата нея в РУМВР Г.Оряховица молби и декларация по чл.9 ал.З от ЗЗДН(в документите липсвали и посочени датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за твърдяното домашно насилие, което представлявало нарушение на задължителната разпоредба на чл.9 ал.1 т.4 от ЗЗДН. Налице било разминаване в твърденията на молителката Ц. и св.П Ц и св.О И, което не било обсъдено от ГОРС.
Счита, че събраните по делото доказателства не обосновавали извод за осъществено домашно насилие, което да дава основание на ГОРС да наложи мярка за защита по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.
Моли въззивната инстанция да отмени решението на ГОРС и отхвърли молбата на М. С. Ц..
Претендират се направени разноски. В съдебно заседание Г. С. Ц.(лично и чрез адв.М. Г.Б. от ВТАК) поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски.
В срока М. С. Ц.(чрез адв.Ц. Д. от ВТАК) е подала отговор-възражение. Счита за правилни изводите на ГОРС, направени въз основа на събраните в доказателства, че са извършени актове на домашно насилие спрямо М. С. Ц., изразяващи се в отправяне на обвинения в изневери, обвинения в опити за убийство чрез отравяне, обвинения в предоставяне на достъп до дома им на чужди лица, в проверяване на телефона и, заставяне да говори на високоговорител и заставяне да включва самолетен режим на телефона си. Касаело се за случаи, когато актът на домашно насилие е извършен на място, където други лица не са присъствали, нямало видими белези от извършеното 2 физическо насилие, още по-малко от психическото насилие, пострадалият се намирал в невъзможност да се снабди своевременно с медицинско удостоверение, липсвали са и свидетели, които да възприемат последиците от насилието непосредствено след извършването му. ГОРС правилно бил кредитирал показанията на свидетелите Ценов и Иванова, обосновавайки извода си с това, че са последователни, непротиворечиви и съвпадали, което водело до заключението, че обективно представят фактите, които те са възприели, и не оставя съмнение в достоверността им.
Моли въззивната инстанция да потвърди решението на ГОРС. По отношение на разноските да се произнесе, съобразно изхода на спора. Счита, че искането на жалбоподателя за допускане на един свидетел при режим на довеждане е неоснователно, тъй като имало възможност същият да бъде воден още в производството пред ГОРС, предвид, че били искани и доведени общо четирима свидетели, от които - допуснати двама. В съдебно заседание М. С. Ц.(лично и чрез адв.Ц. Д. от ВТАК) моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане(допускане до разпит на свидетел/при режим на довеждане/ за установяване, че не бил извършвал твърдяното от М. С. Ц. домашно насилие). Същото искане е уважено с Определение№894/12.07.2024г. и при условията на реципрочност за двете страни.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта — в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
С оглед изложените в молбата обстоятелства, на които се основава исковата претенция, не се спори, че Г. С. Ц. и М. С. Ц. първоначално са живели на семейни начала, като през време на съжителството им се ражда детето С Г. С. - родена на 20.05.2015г. Г. С. Ц. и М. С. Ц. са сключили гр.брак на 25.03.2019г., видно от акт№75/25.03.2019г. на Община Плевен.
Страните са живели заедно до 30.04.2024г., когато М. С. Ц. напуснала семейното жилище и се преместила в гр.Попово при своя брат -Пламен Ценов.
Служебно известен е фактът, че по молба на М. С. Ц. по реда на чл.49 от СК е образувано гр.дело№1036/2024г. на ГОРС, което производство е висящо(в процедура по чл.131 от ГПК и с насрещен иск от страна на Г. С. Ц.…).
На 07.05.2024г. М. С. Ц. се явила в приемната на РУМВР Г.Оряховица и заяви, че желае да се възползва от правата си по чл.4 ал.2 от ЗЗДН. Същата попълнила нужните документи, като заявила, че моли за съдействие, Г. С. Ц. да не я тормози и унижава(с твърдения, че от един месец и налага психически тормоз, състоящ се в постоянни обвинения, че иска да го отрови, да го убие, че има връзка с много други мъже, че е дала ключ от жилището за да влизат чужди хора и др. подобни).
Образувана била докладна записка. Попълнени са приложения 4 и 5 от Методически указания за действията на служителите в МВР по ЗЗДН. След анализ бил получен резултат за променлив риск, за което бе уведомена М. С. Ц. и е била запозната с правата и по ЗЗДН. П С. Ц(брат на М. С. Ц.) попълнил сведение.
В декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, подадена от М. С. Ц. се твърди, че Г. С. Ц. упражнявал 3 психически тормоз по отношение на М. С. Ц., като я обвинявал, че „има връзка с чужди мъже, иска да го отрови и убие…“. Установява се, че преди раздялата Г. С. Ц. обвинявал М. С. Ц. в постоянни изневери, че иска да го отрови и убие, че е дала ключ от жилището им на чужди хора, които влизат в дома им и подменят документи, вещи и дрехи.
Изложените по-горе факти съдът приема за установени в настоящото производство от показанията на разпитаните свидетели(показанията на свидетелите по същността си представляват косвено доказателство, което напълно кореспондира с фактите изложени в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и потвърждава съществуващите конфликтни взаимоотношения между страните), декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, както и съответствието им на приетите писмени доказателства, съдържащи се към докладната записка на РУ”Полиция” гр.Г.Оряховица, ведно с изготвените протоколи и сведения. Следва да се отбележи, че производството по ЗЗДН се развива по правилата на ГПК, а не на НПК. Във всеки случай фактите и съответните прилежащи обстоятелства следва да бъдат установени в процеса с помощта на процесуалните средства и способи. В крайна сметка в процеса би могло да намери приложение една или друга презумпция или фикция, доколкото е законово, логически или дори практически обоснована, защото и двете юридически техники съзнателно отклоняват реалната действителност с оглед постигане на желани от страната цели.
Гражданският процес е базиран на принципа за установяване на истината чрез задължение за активно участие на страните и при засилено съдействие на съда при изясняване на фактическата страна на делото.
В съответствие с нормата на чл.2 от ЗЗДН „домашно насилие“ е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния случай настоящият състав се солидаризира с преценката на първоинстанционния съд, че описаните в исковата молба инциденти съставляват насилие по смисъла на закона. Отправянето от страна на въззивника Ц. по отношение на въззивамата Ц. на обвинения в изневери, в предоставяне на достъп до дома им на чужди лица, в опити да го убие чрез отравяне, съставляват осъществяване на акт на психическо насилие, което е довело до емоционален стрес и психическо напрежение, а проверяването на телефона и, заставянето и да говори на високоговорител или да включи самолетен режим на телефона си представляват ограничаване на личния живот, което излиза извън рамките на установените между тях отношения.
Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/917869c3-c9e8-4dc8-a76b-5418928c57f0