Решение № 262163 от 29.06.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 29.06.2022 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …..……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №421 по описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №80324 от 02.05.2020г., постановено по гр.д.№15433/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Л.Р.К. дължи на "Т.С." ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 585.35 лв., главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент №60, находящ се в град София, ж.к."*****, аб.№168123, за периода м.05.2014г. - м.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.09.2018г.) до окончателното ѝ изплащане; като е отхвърлен иска за главница за потребена топлинна енергия за разликата над уважената част от 585.35 лв. до пълния предявен размер от 1214.84 лв., представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г. - м.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.09.2018г.) до окончателното ѝ изплащане, както и изцяло е отхвърлен иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 367.58 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 16.09.2015г. - 07.09.2018г.. С решението е осъдена Л.Р.К. да заплати на "Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 81.65 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №60114/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав, както и сумата от 225.03 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по гр.д. №15433/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав. С решението е осъдена "Т.С." ЕАД да заплати на Л.Р.К. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 63.00 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по гр.д.

№15433/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "Т.С." ЕАД, с която се обжалва решение №80324 от 02.05.2020г., постановено по гр.д.№15433/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ срещу ответницата – Л.Р.К. за признаване за установено, че дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, за разликата над уважения размер от 585.35 лв. до пълния предявен размер от 1214.84 лв., представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г. - м.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.09.2018г.) до окончателното ѝ изплащане, както и в частта, в която е изцяло отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 367.58 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 16.09.2015г. - 07.09.2018г.; както и в частта на неприсъдените в цялост разноски. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че вземанията за главница за част от исковия период са погасени по давност, без да отчете факта, че в случая се претендират вземания за периода м.05.2014г. - м.04.2015г. по издадена обща фактура на 31.07.2015г. и съответно вземанията по тази фактура, съгласно чл.33, ал.1 от раздел IХ от Общите условия, стават изискуеми на 16.09.2015г., от която дата започва да тече и погасителната давност и към датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК– 13.09.2018г. не е изтекла. Поддържа се още, че неправилно СРС е приел, че по делото липсват доказателства ответницата да е изпаднала в забава относно претендираните вземания за главница и на това основание е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове срещу ответницата за главница и обезщетение за забава в размерите, посочени в исковата молба по отношение на процесния топлоснабден имот. Претендира присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - Л.Р.К., чрез пълномощник адв.Р.Р., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Поддържа се, че решението на СРС в обжалваните части е постановено при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване със събраните по делото доказателства. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно решението на СРС в частите, предмет на обжалване с въззивна жалба от ищеца. Претендира присъждане на разноски, направени във въззивното производство.

Трето лице-помагач - „Техем сървисис” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба на ищеца.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Л.Р.К., чрез пълномощник адв.Р.Р., срещу решение №80324 от 02.05.2020г., постановено по гр.д.№15433/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав, в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 585.35 лв., главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент №60, находящ се в град София, ж.к."*****, аб.№168123, за периода м.05.2014г. - м.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.09.2018г.) до окончателното ѝ изплащане, както и в частта на възложените разноски. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага се, че по делото е останал недоказан основният правопораждащ юридически факт за възникването на договорните отношения между страните по повод доставка на топлинна енергия, а именно, че ответницата се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот през исковия период от време. Поддържа, че по делото липсват доказателства, от които да се установява, че ответницата е собственик на процесния имот, поради което е останал недоказан факта за възникването на облигационна връзка между страните в производството. Представената декларация по чл.14 от ЗМДТ не е титул за собственост, поради което от нея не може да се направи извод, че ответницата е носител на вещно право върху имота. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че трети за спора лица са собственици на имота, поради което само на посоченото основание предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. На следващо място се поддържа, че претендираните от ищеца вземания за главница и обезщетение за забава за целия исков период са погасени по давност, което е основание да се отхвърлят изцяло предявените искове. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени във въззивното производство, както и изцяло сторените разноски, направени пред първоинстанционния съд. Представя списък по чл.80 от ГПК относно разноските, направени във въззивното производство.

Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмен отговор, в подадена писмена молба от 21.04.2022г. взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Трето лице-помагач - „Техем сървисис” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба от ответника.

Постановено е определение №146580/10.07.2020г. по гр.д. №15433/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК вх. №5059630/26.05.2020г., подадена от Л.Р.К., чрез пълномощник адв.Р.Р., за изменение на решение №80324/02.05.2020г. по гр.д. №15433/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав, в частта за разноските.

Постъпила е частна жалба от ответницата - Л.Р.К., срещу определение №146580 от 10.07.2020г., с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК вх. №5059630/26.05.2020г., подадена от Л.Р.К., чрез пълномощник адв.Р.Р., за изменение на решение №80324/02.05.2020г. по гр.д. №15433/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав, в частта за разноските.

В частната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е изчислил разноските, които е присъдил в полза на ответницата. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че претендираните от ответницата разноски за адвокатското възнаграждение в заповедното производство са заплатени не лично от нея, а от трето лице за нейна сметка, поради което следва да се приеме, че същите са реално сторени и следва да се възложат в тежест на ответното дружество. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното определение и вместо него постанови друго, с което да измени постановеното решение като сторените от ищцата разноски за адвокатското възнаграждение в заповедното производство се присъдят в нейна полза. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответникът по жалбата – „Т.С.”

ЕАД, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената частна жалба.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Л.Р.К. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед предмета на подадените въззивни жалби от страните, съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №60114/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав, въззивникът –ищец - „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 13.09.2018г. и е постановена на 26.09.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Л.Р.К. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - Л.Р.К. възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса, срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разпечатката съдържа 29 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91781269-ba14-44fa-92de-92aaea8631d7