Решение № 7897 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7897 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря СС В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110155622 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 50, ал. 2 ЗУЕС от етажните собственици от адрес: гр. София, район „И..“, ул. „Д..“ №..., представлявани от "О..." ЕООД, срещу П. Д.

П., за признаване за установено, че ответникът дължи сума в общ размер от 326, 58 лв., формирана като сбор от следните суми: сумата 93, 80 лв., представляваща сбор от пет месечни вноски за "Фонд ремонти на ЕС", начислени за периода 01.09.2024 г. - 31.01.2025 г.,ведно със законна лихва за период от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 100 лв., представляваща сбор от четири месечни вноски за режийни разходи на ЕС, начислени за периода 01.07.2023 г. - 30.11.2023 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 30 лв., представляваща вноска за режийни разходи на ЕС, начислена за периода 01.01.2025 г. - 31.01.2025 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 15, 78 лв., представляваща месечни вноски за режийни разходи на ЕС, начислени за периода 01.02.2025 г. - 27.03.2025 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 63 лв., представляваща сбор от седем месечни вноски за такса управление на ЕС, начислени за периода 01.09.2024 г. - 27.03.2025 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането,сумата 24 лв., представляваща сбор от месечни вноски за поддръжка на асансьор, начислени за периода 01.02.2025 г. - 27.03.2025 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането, дължими във връзка с апартамент .., находящ се на адрес гр. София, ул. "Д.." №..., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №...8892/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че с договор за управление от 12.05.2023 г. по силата на решение на общото събрание на етажните собственици от 02.05.2023 г. на „О...“ ЕООД е било възложено да извършва дейности по управление и поддръжка на етажната собственост при цена от 9 лв. на месец, дължима от всеки самостоятелен обект, за срок от 2 години. С решение на общото събрание от 23.04.2024 г. е бил приет подробен финансов отчет и актуализация на бюджета, а същото дружество е било упълномощено да предприеме съдебни действия срещу длъжници към етажната собственост за суми, надвишаващи 150 лв. Твърди, че ответницата е собственик на апартамент .. в процесната сграда и че същата не е заплатила описаните в 1 исковата молба суми.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че решенията по представените протоколи не са решения на общо събрание на етажната собственост, не са взети валидно и не са влезли в сила, а освен това в голямата си част противоречат на императивни законови норми. Сочи се, че е налице нарушение на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС като не е налице решение за определяне на идеалните части от общите части по посочения ред. По отношение на режийните разходи се поддържа, че същите са били определени в нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Твърди, че решенията, взети на 23.04.2024 г. и 20.01.2025 г., са били взети само от една част от етажните собственици и не могат да бъдат противопоставени на ответницата, а освен това, че процесното жилище е необитаемо, все още е на шпакловка и мазилка и в него не може да се живее. Сочи също така, че е заплатила всички дължими вноски за „Фонд ремонти на ЕС“ и плащането е било отразено в системата на „О...“ ЕООД. Оспорва също така сключения договор между етажните собственици и посоченото дружество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.

6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 50, ал. 2 ЗУЕС е да докаже следните обстоятелства: 1) че ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост; 2) че е било взето влязло в сила решение за заплащане от страна на етажните собственици на месечни вноски за описаните в исковата молба фондове и дейности в претендираните с исковата молба размери; 4) размера на разходите, дължима от ответника, съобразно приложимия начин за разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части.

В тежест на ответника при установяване на посочените обстоятелства е да докаже, че е погасил дължимите суми.

От фактическа страна

По делото са приети справка от Агенция по вписванията и нотариален акт №...22 от 08.09.2021 г. (л. 73), от които се установява, че на 08.09.2021 г. ответницата П. Д. П. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент .., находящ се в процесната сграда в режим на етажна собственост.

Приет е протокол от общо събрание на собствениците в етажна собственост с административен адрес: гр. София, ул. „Д..“ 1, вх. а, вх. Б и вх. В от 02.05.2023 г., на което е било взето решение за сключване на договор с „О...“ ЕООД за срок от 24 месеца при цена от 9 лв. на апартамент на месец и 3 лв. за гараж. Взето е и решение за размера на режийните разходи от 30 лв. на обитател като за всеки апартамент се начислява за 1 бр. обитател до населване на сградата и провеждане на следващо общо събрание, както и за размера на средствата за фонд „Ремонт и обновяване“ от 220 лв., разделена на процент идеални части.

С договор от 12.05.2023 г. етажните собственици от сграда с адрес: гр. София, жк „ББ..“, ул. „Д..“ 1, вх. А, вх. Б и вх. В са възложили на „О...“ ЕООД да извършва услугата „управление и поддръжка на етажна собственост“ в посочените входове и находящите се в тях 63 самостоятелни обекта. В чл. 10, ал. 2 от договор е уговорено месечно възнаграждение в полза на дружеството в размер на общо 453 лв., като за всеки самостоятелен жилищен обект се заплаща сума в размер на 9 лв., за всеки самостоятелен гараж/паркомясто в сутерена на сградата – 3 лв., за самостоятелен двоен надземен гараж, прилежащ към вх. А, партер (1,2) с ид.ч. 5, 644 % от общите ид.ч. на сградата – 3 лв. Така уговореното възнаграждение се изплаща между 1-во и 30-то число на текущия месец. В чл. 14 е посочено, че договорът се сключва за срок от две години, след изтичане на който договорът може да бъде продължен с решение на общо събрание на собствениците за нов срок от две години с писмено споразумение между страните, а ако не се постигне споразумение, дружеството ще изпълнява задълженията си до избора на нов управител или управителен съвет.

2

Приет е и последващ договор за възлагане управлението на етажна собственост, сключен на 01.06.2025 г. за срок от една година (л.91).

Приет е протокол от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, ул. „Д..“ 1, вх. А, в който се намира и притежаваният от ответницата самостоятелен обект, от 23.04.2024 г. На това общо събрание е приет финансовият отчет, изготвен от „О...“ ЕООД и е взето решение да се актуализират таксите за фонд „Ремонт и обновяване“ като за вх. А да се равнява на 200 лв. месечно, разпределени по идеални части. Общото събрание е приело и актуализация на режийните разходи във вх. А на 250 лв. на месец, която сума да се разпределя поравно между всички апартаменти. Прието е и решение, по силата на което дружеството е упълномощено да предприеме действия по съдебно събиране на задължения към етажната собственост, надвишаващи сумата от 150 лв.

Приет е и протокол от проведено общо събрание на същите етажни собственици от 20.01.2025 г., на което са били взети решения да се събират по 120 лв. на месец за асансьор, разпределени по брой апартаменти; по 150 лв. за режийни разходи, разпределени по брой живущи, и да се премахне перото за фонд „Ремонт и обновяване“.

Между страните не се спори, а и от приложеното към възражението в заповедното производство преводно нареждане се установява, че на 29.04.2025 г. ответницата е заплатила претендираните суми за фонд „Ремонт и обновяване“ .

От правна страна

С писмената защита са изложени възражения относно това, че „О...“ ЕООД не е носител на претендираните права. Следва да се обърне внимание, че дружеството представлява етажните собственици от процесната сграда в режим на етажна собственост в качеството си на лице, на което по решение на общото събрание от 02.05.2023 г. са възложени функции по управление и поддръжка на етажната собственост на основание чл.

11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС, като въз основа на взетото решение е сключен и договор за възлагане на управлението. В Приложение №... към договора изрично са посочени и възложените действия в юридическо направление, които включват оказване на юридическо съдействие за принудително изпълнение решенията на общото събрание срещу собственици, ползватели и обитатели, които не изпълняват финансовите си задължения; подаване заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и извършването на други необходими процесуални действия с оглед събирането на финансовите задължения към етажната собственост. С решение по т. 4 от протокола от общото събрание от 23.04.2024 г. на дружеството изрично е възложено и то е било упълномощено да предприеме действия по съдебно събиране на неплатени задължения, надвишаващи сумата от 150 лв. Ето защо, съдът намира, че процесните вземания се претендират от етажните собственици като дружеството действа в качеството си на надлежно упълномощен техен представител.

Следва да се посочи изрично, че общите събрания, на които са били взети решения са определяне размера на режийните разходи, фонд „Ремонт и обновяване“ и такса за управление на етажната собственост и вноски за асансьор са били проведени през 2023 г., 2024 г. и 2025 г., 30-дневният срок за обжалването им по реда на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е изтекъл, с оглед на което решенията са стабилизирани. Ответникът не твърди и не представя доказателства да е обжалвал тези решения или те да са били отменени, поради което задължителната и м сила следва да бъде зачетена и следва да се приложат съответните правни последици. В съдебното производство по предявен иск за изпълнение на решение на общото събрание е недопустимо да се извършва инцидентен контрол за законосъобразност на това решение. За атакуване на решенията на ОС е предвиден специален ред - този по чл.

40, ал. 1 от ЗУЕС, уреждащ съдебния надзор върху решенията на Общото събрание, които противоречат на закона. Искът по чл. 40 ЗУЕС е конститутивен и до влизане в сила на решение по него, с което атакуваното решение се отменя, това решение се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение. При това положение задължителната сила на тези решения следва да бъде зачетена и следва да се приложат съответните правни последици (така Решение №...55 от 21.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. и Определение № 2034 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2516/2023 г., II г. о.). Всички евентуални доводи за незаконосъобразност на решенията, от които произтичат процесните задължения за 3 ответницата, не подлежат на разглеждане в настоящото производство, тъй като то няма за предмет иск по чл. 40 ЗУЕС, а и същите са влезли в сила.

Ето защо, съдът приема, че процесните решения обвързват ответницата. Същата, видно от приетия нотариален акт, е собственик на обект в етажна собственост, за която се отнасят посочените решения, взети от общото събрание, а предявените искове са основателни.

Предвид установеното плащане на претендираните суми за фонд „Ремонт и обновяване“ тази претенция в размер на 93, 80 лв. следва да бъде отхвърлена поради плащане в хода на производството. С писмената защита ответникът е възразил срещу присъждането на законна лихва. Това възражение е основателно, доколкото с исковата молба законна лихва действително не се претендира, поради което и с оглед диспозитивното начало не следва да бъде присъждана.