Присъда № 69 от 30.11.2022, Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №69/30.11.2022г. по НОХД №313/2022г. по описа на ВОС.

Производството е по Глава 27 от НПК, чл.371т.1 от НПК.

ВАРНЕНСКА окръжна прокуратура е обвинила :

ИЛ. ИВ. К. в това, че на 16.07.2021 г. в гр. *******, при управление на МПС, л.а. „Ш." с per. №*******, нарушил правилата за движение, чл. 50 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на П. С.ов Г., ЕГН **********, настъпила на 17.07.2021 г.- престъпление по чл. 343 ал.1 б. „в" от НК.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението, като счита, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.

Счита за безспорно обстоятелството, че подсъдимият е навлязъл в кръстовище от неименована улица с бул. „Цар Освободител,“ регулирано с пътен знак Б2, действащ по отношение на него, което го е задължавало да спре, което той сторил, както и да пропусне движещите се по пътя с предимство, което той не е изпълнил и това според прокурора е причината за настъпване на ПТП. Акцентира върху това, че скоростта на движение на мотоциклета в тази ситуация би могла да има значение само от гледна точка евентуално като смекчаващо вината обстоятелство, но не и като оневиняващо подсъдимия такова. С оглед горното счита, че въпросите относно опасната зона за спиране на мотоциклета и опасна зона за спиране на автомобила нямат правна стойност в настоящия случай, тъй като виновен за ПТП е водачът, отнел предимството и за когото няма никакво значение каква е опасната зона за спиране, защото ПТП се е състояло с отзад идващото МПС. Изхождайки от записа на камерата на банката, поддържа изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт трактовка, че това е станало на зелен светофар по отношение на движещите се по „Цар Освободител“ МПС-та. Горният извод, счита, че следва от записа, видно от който зеленият сигнал на светофара, секунда след неговото изгасване в рамките на жълтия сигнал, съобразно хронограмата на светенето на светофарната уредба, в кадър влизат автомобилът и мотоциклетът. От тук прокурорът прави извода, че когато подс. К. е тръгнал да навлиза в кръстовището е светел зелен светофар за моторните превозни средства. Когато е наближавал пешеходната пътека, но след като е навлязъл в лентата за движение на мотоциклетиста, тогава е светнала жълтата светлина на светофара, като съответно е предстояла червената светлина, предвид действието на пешеходката, която е натиснала бутона на пешеходния светофар. Горното според прокурора потвърждава заключението по назначената автотехническа експертиза, съгласно която ПТП е станало в момента, в който автомобилът не е в покой, а е бил в движение. За това свидетелства и обстоятелството, че ударът на мотоциклета в автомобила се е състоял в дясната половина на превозното средство т.е автомобилът е бил странично по отношение на мотора в момента на удара. Въз основа на това прокурорът заключава, че подсъдимят е извършвал маневрата, която е предприел в нарушение на знак Б2, защото макар и да е видял идващия мотоциклет, очевидно е не е съобразил скоростта, с която той се е движил и е преценил, че може да навлезе в платното за движение и да продължи по пътя си преди мотоциклетът да дойде към конфликтната точка между двете моторни превозни средства. Счита, че нарушението на правилата, довело до ПТП не е факта на спирането или не на линията на знака „стоп“, а фактът на навлизането в платното за движение на подсъдимия т.е отнемането на предимството. В тази връзка счита, ч е ако би станало ПТП между пешеходец и мотоциклетист тогава би имало смисъл да се преценява опасната зона за спиране и да с е изчислява с каква скорост мотоциклетистът е трябвало да се движи, за да избегне катастрофата. По подробно изложените събражения моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание, чиито размер да е съобразен с чистото му съдебно минало в комбинация с наличните нарушения на ЗДвП .

Счита, че същото следва да е към минималния размер на наказанието „Лишаване от 1 свобода“ предвиден в закона, чието изтърпяване да бъде отложено с максимално допустимия спрямо размера на наказанието изпитателен срок. Съответно на размера на Лишаването от свобода предлага да е и наказанието „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“.

Пострадалият СВ. К. Г. е встъпил в процеса срещу подсъдимия И.К. в качеството на частен обвинител. Обвинението спрямо същия се поддържа в съдебно заседание от повереника, който е съгласен с прокурора в пледоарията му, досежно изложеното, че дори скоростта на пострадалия Г. да е била повече от допустимата в градски условия, изцяло вината за настъпването на ПТП е на подс. К., тъй като ако т о й бил спрял и осигурил предимство, то мотоциклета е щя л да мине безпроблемно по пътното платно и нямало да има съприкосновение с таксиметровия автомобил. Счита, че скоростта на мотоциклетиста в конкретния случай следва да се вземе предвид като смечаващо отговорността обстоятелство.

Повереникът сочи, че съгласно заключението по изготвената АТЕ се установява, че в момента на съприкосновението на пострадалия с автомобила не е светел червеният сигнал на светофарната уредба, както твърди подсъдимият. Последният е отнел предимството на пострадалия, като го е принудил да намали рязко скоростта на движение без да може да предотврати настъпването на произшествието. Нещо повече, сочи, че е установено, че и двамата водачи са имали видимост и са могли да се съобразят един с друг на пътното платно като водачи на МПС. Счита, че изчисляването на опасната зона от страна вещото лице е безсмислено, тъй като основната причина за настъпване на произшествието е именно нарушаването на съответния знак „стоп“- „спри, осигури предимство“. Според повереника о т назначената съдебно-медицинска експертиза -аутопсия на труп се установява, че фаталният изход е бил причинен от контузия на мозъчния ствол, благоприятстван от контузията на белите дробове, остра кръвоизливна анемия, съпроводена с други контузии, което означава, че е нямало как да бъде спасен въпреки, че медицинските специалисти са положили сериозна грижа за неговото овладяване, но изходът е бил летален. Поведението от първия момент на подс. К. до настоящия момент е, че той отрича да има вина за настъпването на ПТП. Счита, че следва да бъдат отчетени множеството нарушения, допуснати по ЗДвП, което характеризира подсъдимия като системен нарушител на ЗДвП.

Сочи, че единственото смекчаващо вината обстоятелство е, че към настоящия момент и към извършване на деянието той е бил с чисто съдебно минало и е нямал криминалистически регистрации, поради което моли съда да наложи на подсъдимия К. наказание при условията на института на условното осъждане около средния размер, както и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 години. Претендира заплащане на направените в производството разноски.

Пострадалата К. ХР. Г. е встъпила в процеса срещу подсъдимия И.К. в качеството на частен обвинител. Лично и чрез своя повереник моли съда да постанови осъдителна присъда. Последният пледира за ефективно наказание, като изразява съгласие с размера на същото, предложен от прокурора и другия повереник. Счита, че от доказателствата по делото, включително и заключението по назначената автотехническа експертиза се установява, че подс. К. е извършил виновно деянието, в което е обвинен. В тази връзка акцентира на обстоятелството, че подсъдимият в обясненията си е признал, че е видял през отворения прозорец, идващият към него мотоциклет, но въпреки това предприел маневра завой наляво, като ударът се явява кос спрямо управляваното от него МПС. В тази връзка счита, че няма доказателства ударът да е станал в задната част на движещото се МПС, както и че той е бил спрял. Обръща внимание, че в случая е без значение каква е била сигнализацията на светофара, тъй като нарушението е за отнемане на предимство, от където следва, че дали е имало светофарна уредба или е нямало, дали е щял да продължи напред или да спре, няма никакво значение за неспазването на отнетото предимство на мотоциклетиста. Повереникът счита, че няма смекчаващи вината обстоятелства спрямо К., включително и скоростта, с която се е движил моториста. Предвид горното моли за 2 осъдителна присъда, включително и относно лишаването от право за правоуправление на МПС, което да е в максималния размер. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Подсъдимият ИЛ. ИВ. К. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, но дава обяснения в хода на съдебното следствие. Защитникът му изразява несъгласие с тезата на държавното и частното обвинение, като счита, че възведеното спрямо подсъдимия обвинение почива единствено и само на свидетелските показания на А.Г., по отношение на която изразява съмнение, че е била очевидец на произшествието. В тази връзка изтъква обстоятелството, че тя е била в приятелски отношения с пострадалия и неговото семейство и на второ място, противоречията в показанията й, досежно часа и мястото, на което е била в района на произшествието. В този смисъл повереникът счита, че от соченото от нея място е нямало как точно да види действията на подсъдимия, тъй като не е имала видимост и няма как да е видяла дали подсъдимият е бил спрял или не на знак „Стоп“. Относно другата свидетелка повереникът изрзява становище, че същата не е предубедена, поради което показанията й следва да се считат за обективни, тъй като е възприела и възпроизвела, това което е видяла, респективно потвърдила в съдебно заседание. От същите се установява, че водачът на автомобила е изпълнил своите задължения като е спрял на знак „стоп“, огледал се е, извършил е маневрата и е спрял на светофара, където тя е имала намерение да пресече.

Свидетелката е била възпряна да пресече, видно и от показанията й от силният рев на мотор, който асоциирала с бърза скорост и се е уплашила. Осланяйки се на нейните показания защитата счита, че подсъдимият е изпълнил задължението си по ЗДвП като е спрял, огледал се, за да прецени ситуацията и да предприеме маневрата, която имал намерение да предприеме. Доказателствата сочат, че той се е движил правомерно и е извършил една правомерна маневра. В този момент обаче идва несъгласието на защитата с обвинението, че скоростта на мотоциклетиста няма никакво значение. Не се отрича от защитата, че подсъдимият е видял мотоциклетиста, но това е било на разстояние от около 200-300 метра вдясно, в зоната на бензиностанция „Бенита“, като счита, че в този случай се поставя въпросът кой водач в градски условия има задължението да изчака на 300 метра едно превозно средство, за да предприеме маневра, която му коства около 5-6 метра, за да я завърши. Защитата счита, че скоростта на мотоциклета е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат и това видно е от самата АТЕ, която казва, че ако водачът на мотоциклета се е движил със скорост 44,57 км/ час той е могъл да реагира своевременно на една възникнала опасност в пътната лента, в която той се е движил и да изпълни своето задължение, съгласно ЗДвП - да намали и да спре. Изразява стоновище, че таксиметровият шофьор става опасност за движението не, както сочи вещото лице- в момента на навлизане на автомобила в неговата лента за движение, а от момента когато автомобилът е навлязъл в пътното платно. Отправят се критики към заключението по назначената автотехническа експертиза с твърдението, че вещото лице не се е запознало с всички материали и по- конкретно със записа от бензиностанция „Бенита“, чрез който би могло според защитата да се установи скоростта на мотоциклетиста. Счита, че със скорост от 50 км/ час при такъв тежък удар няма как последващият удар в кашпите да стане в такова състояние, както и състоянието на пострадалия нямл о да бъде това, което е описано в съдебно-медицинската експертиза. Изразява несъгласие с извода, че било отнето предимството на пострадалия, тъй като и според свидетелката подсъдимият е изпълнил задължението си. Счита, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, не са изследвани абсолютно всички доказателства, събрани в хода на ДП и въз основа на това няма как да се постанови осъдителна спрямо подсъдимия, още повече, че в конкретния с л у ч а й изключително и само поведението на водача на мотоциклета е довело до вредоносния резултат. Предвид подробно изложените съборажения моли съда да постанови оправдателна присъда. Подсъдимият К. също предира за оправдателна присъда, като счита, че е изпълнил задълженията, които му е вменил закона, тъй като е спрял на знака „Стоп“, а 3 след това на стоп линията на червен сигнал на светофарната уредба. В последната си дума иска ако съдът не го оправдае да прояви снизходителност.