Решение № 167 от 23.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Кюстендил, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Гражданско дело № 20251500100243 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. ж.к. *********** бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, чрез процесуалния му представител адв. К. П. от АК - Перник, с адрес на кантора и адрес за размяна на книжа: гр. С., ул. „********“ № *, ет. *, офис **, против К. С. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. Д********, ж.к. „*******“ № *, ет. *, ап. **, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 30 000 лв. - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания и неудобства, психически травми и безпокойства, настъпили в резултат на инцидент от 24.04.2024 г., при който ищецът е нападнат и ухапан от куче, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на уврежданията 24.04.2025г. до окончателното изплащане, както и 219,46 лв. - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на травмите, настъпили в резултат на горепосочения инцидент. Претендират се деловодните разноски в производството.

В исковата молба се твърди, че на 24.04.2025г. ищецът отишъл да види леля си Н. Х.

Р., живуща в с. К., в близост до гр. Д.. Къщата й се намирала на около 50-60м. от къщата на ответника, в гористата част на селото, като двете къщи били отделени от другите къщи на около 500м. и, за да се стигне до тях, се вървяло по гориста пътека, трудно достъпна за автомобили, поради което В. бил оставил колата си до къщите в по-ниската зона на селото.

Вървейки обратно към колата, на 24.04.2025г., около 16 часа, ищецът и леля му минавали покрай къщата на ответника, където изведнъж кучето на ответника, 1 предполагаема порода „Каракачанска овчарка“, изненадващо започнало да ги лае, внезапно прескочило олекотената ограда около него и ги връхлетяло. Първо нападнало В., съборило го на земята, като в продължение на няколко минути се опитвало да го захапе, а ищецът се опитвал да се освободи от хватката безуспешно. В един момент при боричкането кучето захапало ръката на В. със страшна сила, разкъсвайки плътта му, в следващия момент го освободило от захапката си и се нахвърлило и върху лелята, като ищецът продължил борбата с агресивното куче, за да спаси жената.

В този момент от къщата излязъл самият К. М., който тръгнал към тях, викайки на кучето си и опитвайки се да го укроти, но не успял да повлияе на озлобеното животно. Пред очите му продължила борбата на пострадалите с домашното куче, като най-сетне собственикът успял да го хване и го отведе в къщата си, дори без да се поинтересува какво е състоянието на В., независимо че видял, че ищецът има кървящи рани от ухапването.

Лелята не била захапана от кучето и не е пострадала физически, а претърпяла ужас и шок от случилото се. На 24.09.2024г. тя била нападана от същото куче, но не посмяла да се оплаче, защото живеела сама и изпитвала страх да се конфронтира със съседа. Тогава уведомила само кмета на селото за нападението и К. М. бил помолен от кмета да вземе мерки по обезопасяване на кучето, включително да огради имота си, но такива мерки не са били предприети от ответника, като от момента на построяването й къщата не е била оградена. Едва дни след процесния инцидент, К. М. решил да огради дворното си място.

Кучето се отглеждало от ответника от няколко години като същото било със сериозен ръст и тегло, движело се свободно в тясна зона до нещо като колиба, почти плътно оградена с телена ограда, която изглеждала лека и нестабилна, в някои части деформирана, полегнала, като вероятно до деформацията на мрежата били довели честите прескачания на животното през ограждението.

Ищецът твърди, че предвид поведението на кучето, същото не е било отглеждано по подходящ за породата начин. Сочи, че поради темперамента и обичайните си функции на пазач, често тази порода кучета проявявали признаци на агресивно поведение, винаги нащрек, с внушителни размери и сила, с потенциал за агресия и ако не се социализирало още в млада възраст, за да не се страхува от непознати хора, поведението му става трудно управляемо. Тази порода притежавала енергичност и се нуждаела от високо физическо натоварване и от достъп до сигурен просторен терен, в който свободно да тича, а предвид големите им размери и техния нрав, било задължително каракачанското куче да се разхожда на повод. Нито едно от описаните условия не е било изпълнено от стопанина на кучето, което допринесло за процесния инцидент.

След инцидента, първоначално под въздействието на адреналина, В. не си давал сметка колко сериозни са раните му, но в следващия момент, виждайки раната на своята ръка, достигнал до колата си и извадил превързочни материали, за да спре кръвотечението.

В този момент изведнъж му причерняло пред очите, усетил изтръпване и силни болки в дясната ръка и цялото тяло, изгубил съзнание за кратко. След малко забелязал мъж в двора на къщата, до която бил паркирал колата - Г., който съдействал веднага на В. с превръзката.

2

До тях се приближила и една жена - З., която заявила, че не може да гледа.

Въпреки болката ищецът се качил на колата си и потеглил към „Пирогов“, като автомобилът му с автоматични скорости позволявал управление и с една ръка. След като пристигнал в "Пирогов” с помощта на полицаите на централния вход веднага бил приет в дежурния спешен травматологичен кабинет за преглед, като едновременно с това били снети от него и показания за случилото се.

По време на обработване на раната на В. рязко му прилошало, започнало да му прималява, изгубил за миг съзнание, поради което бил прехвърлен в Шокова зала, били извършени лабораторни и образни изследвания. Установени били телесните увреди, изразяващи се в разкъсано-контузна рана в областта на проксималната предмишница, т.е. разкъсване на флексорен мускул и сухожилие на ниво предмишница. Издадено му било направление за хоспитализация, дадена била анестезиологична преценка и съставена предоперативна епикриза, тъй като лекарите преценили, че състоянието му налага оперативна интервенция, която била извършена още същия ден от доц. д-р Л. С. и продължила един час. Била извършена пластика на разкъсаните мускули и сухожилия и поставена гипсова имобилизация. След приключване на операцията, В. е настанен в Клиниката по хирургия на ръката, реплантация и микрохирургия в „Пирогов“, за наблюдение и венозно антибиотично лечение.

След операцията и престоя в болницата, с дадени указания за режим, контролни прегледи, определено време за сваляне на конците и мобилизацията, пациентът бил изписан на 27.04.2025г., и придружен от съпругата си се прибрал вкъщи. Издаден му бил също така и болничен лист, първоначално за 34 дни.

На 28.04.2025г., отново придружен от съпругата си, В. бил прегледан от началника на отделение по „Съдебна медицина” в „Пирогов“ д-р А. М., който на базата на медицинската документация и извършеният личен преглед установил следната диагноза: рана на горната част на дясната предмишница с подлежащо частично разкъсване на мускулно-сухожилната част на раменно-лъчевия мускул. Опериран - направена е мускулна и сухожилна пластика и зашиване, като е поставена гипсова имобилизация за 20дни. Установено от специалиста било трайно затруднение движението на крайник (дясната ръка) за срок по- продължителен от 30 дни.

На 29.04.2025г., придружен от свой приятел, Р. Т. И., тъй като не му било възможно да шофира с оперираната ръка, ищецът посетил Районно управление - Дупница (към ОДМВР - Кюстендил), където подал сигнал срещу К. М., собственика на кучето, което го ухапало.

Образувана била преписка под номер УРИ 348000- 3976/29.04.2025г. като впоследствие ищецът бил информиран по телефон, че собственикът на кучето бил извикан да даде обяснения и преписката била изпратена към прокуратурата на 09.05.2025г.

Ухапването от куче, което е претърпял В., било съпроводено както от мъчително физическо изживяване, така и от силен емоционален шок. Инцидентът се е случил внезапно, без възможност за предпазване, а характерът и степента на получените увреждания били от изключително мъчителен и болезнен характер, съпроводени с бавно възстановяване, което 3 изисквало и специални медицински грижи, а получените травми били на места, които трайно загрозяват пострадалия, като ищецът никога нямало да забрави преживяното.

Първоначално го боляла не само ухапаната ръка, а и цялото тяло, което било натъртено от падането и борбата с кучето. Престоят му в болницата по време на хоспитализацията и операцията е бил придружен с високи по интензитет физически болки и сериозен душевен дискомфорт, изразяващ се в допълнителен стрес от страха как ще премине интервенцията, както и с продължителността на оздравяването му, и дали ще може напълно да се възстанови ръката му и да бъде пълноценна и дали въобще ще може да преодолее породилите се ежедневни неудобства при самообслужване, както и възникналите проблеми в професионален план.

Приложеният медикамент за анестезията и поетите други медикаменти - Лифурокс и Метронидазол, с цел профилактика на възпалителни усложнения, срещани при подобен вид рани, а след това и болкоуспокоителните лекарства, довели до принудително натоварване на организма му с химически вещества. Смяната на превръзките също била болезнена и травмираща.

И до момента ищецът постоянно се връщал към случилото се и се питал било ли е възможно да бъде предотвратено. Притеснявал се, че и с леля му може да се случи същото, дори по- лошо, тъй като възрастната жена няма сили да се противопостави на животното.

След престоя си в болницата В. не можел да се справя сам за много от елементарните действия по самообслужването си, за което му помагала съпругата Г. при преобличане и къпане. Денонощно В. страдал от безсъние, разхождал се постоянно из стаята, не било възможно да си намери място в леглото. Болкоуспокояващите помагали временно, но щом заспивал или сънувал кошмари, или като се опрял неволно на травмираната и оперирана ръка, болката го изправяла на крака. Станал нервен, а по характер бил спокоен човек.

Изгубил апетит, не се хранел, измъчвал се, че не може нищо да прави, опитвал се безуспешно да действа с лявата ръка, чувствал постоянна тревожност. Било изключително трудно и стресиращо за него да понесе, че в ежедневието е станал зависим от друг. Макар, че бил много общителен, и когато е в България често се събирал със семейни приятели, сега предпочитал да е сам, не му се говорело с никого. Обхванат е от постоянна силна тревога, измъчват го опасения, че въобще няма да се възстанови. Не можел да шофира, да хваща, камо ли да задържа предмети, не може да свива и въобще да прави каквото и да било с дясната си ръка, която при него е активната, в сравнение с лявата. Отделно от това, неминуемо щели да останат видими, загрозяващи белези по ръката му, което щяло да наложи последващо лечение с участието на специалист - пластичен хирург.

Изпадането му в състояние на неработоспособност, довело до допълнителни, неочаквани проблеми в работата му в Германия, тъй като вместо да се прибере и яви на работа на 28.04.2025г., представил болничния лист, което довело до недоволство у работодателя му, който се обадил на В. по телефона, за да го предупреди, че на 28.04.2025г. непременно иска да бъде на работното си място, в противен случай го предупредил сам да си подаде заявление за напускане, ако не иска да бъде уволнен. Вследствие на това 4 предупреждение, на 29.04.2025г. дори му изпратил имейл с прикачено готово споразумение за прекратяване на трудовия договор. В. не искал да напуска работата си и не подписал документа, поради което работодателят му го уведомил, че е стартирал процедура по обжалване на болничния лист и проверка по здравния му статус.

Преди инцидента ищецът бил в отлично здраве, никога не е бил опериран, не е приемал лекарства, не е имал сериозни травми, дори когато се е занимавал редовно със спорт като физически активен човек, както и никога не е имал проблеми в работата и с работодателя, а сега, вследствие на травмите от ухапването, трябвало да търпи редица негативи, каквито не е имал преди.