Решение № 185 от 31.10.2023, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1496/2022
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 16.01.2025
- Състав
- Петя Димитрова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 185 гр. Ботевград, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221810101496 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- К. П. Л. от гр. Червен бряг твърди, че живее и работи в Кралство Испания. Сочи, че от банковата си сметка там на 27.09.2021 г. превела чрез банков превод, по грешка, на Н. Т. Ц., сумата от 18 500 евро, 36 180 лв., по курса на БНБ за деня на превода. Поддържа, че многократно е канила ответника да й върне неоснователно получената сума, но въпреки това до настоящия момент това не се е случило. Твърди, че е налице неоснователно обогатяване, тъй като е превела сумата без основание. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сумата от 5000.00 лв., представляваща частичен иск от вземането в размер на 18 500 евро, 36 180 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 450.00 лв., представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 27.09.2021 г. до 16.08.2022 г. .
Претендира разноски по делото.
Ответникът- Н. Т. Ц. от гр. Ботевград в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че ищецът основава иска си на конкретни обстоятелства на грешката, която твърди. Заявява, че оспорва изцяло фактическите твърдения на ищцата за грешка при превода на процесната сума. Твърди, че в платежния документ е налице изричен текст, че основанието за превода е за „покупка на земя“, т.е. на недвижим имот; ищцата е имала данните на ответницата, имала е и данните на сметката, както и данни за основанието и за точната сума на превода. Посочено е, че плащането е вноска за покупка на земя и то първоначална, следователно е налице конкретно и ясно уговорена облигационна връзка и това плащане е точна част от нея. Излага, че с ищцата и с нейния близък роднина М. Н. М. от с. Калугерово, община Правец, и с другия съсобственик ***** Ц. е имало уговорка да се прехвърли собствеността върху недвижим имот - земя и сграда с идентификатори 1
***** и съответно *****.1, в гр. Ботевград, като прехвърлянето трябвало да стане или на ищцата, или на М. М., или на двамата, по техен избор. Поддържа, че са подписали предварителен договор само с М. М., който се явява скрит пълномощник на ищцата за придобИ.е на имота, т.е. налице е частична симулация по отношение на приобретателя по договора по чл. 19 от ЗЗД, или пък се е задължил лично по предварителния договор, като не знае какви са вътрешните им отношения. При това плащането се явява в изпълнение на договора и потвърждаване за ангажираността на ищцата като купувач по него. Сочи, че ако тя не е купувач, то тогава е изпълнила задължение на трето за нея лице, но и в двете хипотези ищцата не е легитимирана да иска връщане на заплатената сума. Ответникът твърди, че е добросъвестен продавач и е получила първоначалната вноска от цената, като за нея е без значение от кого я получава, като сумата съответства на уговореното с предварителния договор първо плащане. Предвид това ищцата не е легитимирана да иска връщане на платеното от нея, а искът й е неоснователен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
От заверено копие на Удостоверение от Банко Билбао от 30.11.2021 г., представено на испански език в оригинал и с превод на български език от заклет преводач, с нот. заверка на подписа на преводача от 11.08.2022 г., се установява, че в регистрите на посочената институция е отбелязано, че от откритата сметка в същата на К. П. Л. е извършен паричен превод, както следва: на дата 27.09.2021 г. с бенефициент Н. Т. Ц., на сума в размер на 18500.00 евро, относно “Първоначална вноска за покупка на земя”. Посочена е банковата сметка на бенефициента, както и банковата референция.
От заверено копие на Нот. акт No 185/1996 г. на нотариус при РС- Ботевгерад се установява, че на 13.12.1996 г. **** е продала на **** свой собствено недвижим имот, представляващ Нива от 2340 кв.м., находящ се в строителните граници на гр.
Ботевград, в местността “Зелин” – Крайщето – ж.к. юг, представляваща имот пл. No *****, в кв. ****, парцел I от кад. план от 1993 г., при посочени в същия съседи.
Съгласно Скица на поземлен имот от СГКК – Софийска област от 13.06.2019 г., по действащите КККР на гр. Ботевград така посочения в НА 185/1996 г. недвижим имот представлява Поземлен имот с идентификатор *****, с площ от 2272 кв.м.
От заверено копие на Удостоверение за наследници от 04.08.2022 г. от Община Ботевград се установява, че **** е починал на 20.11.2015 г., като е оставил за свои законни наследници преживяла съпруга – отв. Н. Т. Ц., дъщеря – ***** Ц.
Видно от заверено копие на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.09.2021 г., на посочената дата между Н. Т. Ц. и ***** Ц., от една страна като продавачи, и М. Н. М., от друга страна като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, собственост на продавачите, а именно Поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр.
Ботевград, с площ от 2272 кв.м., заедно с построената в имота сграда с идентификатор *****.1., за сумата от 180 000.00 лв., която сума купувачът ще изплати на продавачите, както следва: в деня на подписване на предварителния договор купувачът заплаща на продавачите в брой като капаро /задатък/ сумата от 36 0000 лева, на посочена от тях банкова сметка, а остатъкът от продажната цена в размер на 144 000 лв. ще бъде изплатена от купувача на продавачите в деня на изповядване на сделката при нотариус.
Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните по него с рег. No 5507 от 2
30.09.2021 г. на нотариус с рег. No 371 на НК, с район на действие РС- Ботевград.
Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК, ищецата заявява, че не познава ответницата, няма нейната банкова сметка, а преводът на сумата от 18 500 евро е извършен с онлайн банкиране, при което е станала грешка с номера на сметката.
Твърди, че преводът на процесната сума е относно друга покупко-продажба, която тя е правила. Заявява, че не е вярно, че М. Н. М. от гр. Ботевград, сключвайки предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.09.2021 г. е действал като неин скрит представител и покупката на описания в този договор недвижим имот е следвало да бъде придобит от същия. За грешката в превода установила през месец ноември, че тя или банката е направила грешка и парите са преведени на друго място. В отговорите си ищцата оспорва да е направила лично оглед на описания в предварителен договор от 29.09.2021 г. недвижимия имот с купувач М.
Н. М. и да е получила информация за банковата сметка на ответника, за превод на договореното капаро по същия предварителен договор.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Н. М., първи братовчед на ищцата, ***** Ц., дъщеря на ответника, и двамата свидетели на ответника.
От показанията на свид. М. М. се установява, че е бил в договорни отношения с отв. Н. Ц., като имали уговорка той да купи неин имот, но имало проблем с документите. Излага, че ищцата пребивава и в България, и в Испания. Сочи, че в негово присъствие същата не е правила оглед на имота и не е влизала в него. Веднъж тя му отишла на гости и той й показал през оградата имота, който искал да купува. Свид. М.а заявява, че не знае ищцата да е превеждала суми на ответницата за същия този имот, както и че не е искал никаква информация за банковата сметка на последната за превод на сума от страна на ищцата. Излага, че не са сключили окончателен договор, защото имало проблем с имота, с кадастъра, като през него минава път и имотът е неизползваем.
От показанията на свид. **** Ц. се установява, че на 29.09.2021 г. подписали договор за имота, но два дни преди това били преведени пари по сметката на майката й, за които пари имало предварително разговор с купувача М.. Излага, че имало среща с него, но той им заявил, че купува земята не за него, а за негова братовчедка му, която живее в Испания. Всичките взаимоотношения, които били преди подписването на договора, били с него, на него изпращали скици и документи на имота. През цялото време той казвал, че имотът е за негова братовчедка, но тъй като тя не е в България, той действа от нейно лице. След като ищцата си била дошла, й се обадила, и свид. Ц., дъщеря й и зет й, се срещнали с ищцата и М. на мястото на имота. Двамата ги чакали пред желязна порта на имота. Твърди, че ищцата огледала имота. Заявява, че М. е искал банкова сметка на майка й, за да е спокойна ищцата, че тези пари са за имота, но предполага, че е от ищцата, защото той бил нейното лице. Сочи, че парите постъпили в сметката на майка й за закупуване на имот, като част от цялата сума за закупуване на земята. Не сключили договора, защото ищцата не дошла.
Съдът не обсъжда констатираните противоречия в показанията на двамата свидетели на ответницата, доколкото същите не са от значение за правните изводи по спора, поради което и обсъждането им е безпредметно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
3
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на преведена без основание от ищцата на банковата сметка на ответницата сума в размер на 18 500 евро, с левова равностойност 36 180.00 лв. - като частичен иск за сумата от 5 000.00 лв. Съдът намира така предявения иск за основателен.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, а именно липсата на основание трябва да е към момента на получаване на облагата. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго е налице, когато липсва валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага.
В случая по делото безспорно се установява, че на 27.09.2021 г. от банкова сметка на ищцата К. П. Л. е извършен превод на сумата от 18500.00 евро по банкова сметка на ответницата Н. Т. Ц. . Посоченото обстоятелство по същество не е спорно между страните. Съдът намира, че към датата на извършване на имущественото разместване между страните не е съществувало валидно правно основание за това. От събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, не се установи наличие на валидно правоотношение - сключен между страните договор, нито съществуване на друго задължение на ищцата към ответницата. Недоказано остана твърдението на последната, че е налице конкретно и ясно уговорена облигационна връзка между страните и от тук - основание за извършения превод на сумата, а именно като първоначална вноска за покупка на земя. Видно от представения от ответника предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.09.2021 г., същият е със страни отв. Н. Т. Ц. и свид. **** Ц., от една страна като продавачи, и свид. М. М., от друга страна като купува. Всички права и задължения по този договор са възникнали единствено за страните по него, включително и задължението на купувача за предварително плащане – в деня на подписване на предварителния договор, на част от цената по бъдещата продажба в размер на 36000.00 лв., и като капаро по договора. Ищцата не е страна по този договор, като не са налице други доказателства между нея и ответницата да е съществувала валидна правна връзка, включително наличие на предварителен договор за продажба на недвижим имот.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, предварителен договор за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална форма, какъвто е договорът за продажба на недвижим имот, трябва да се сключи в писмена форма. В тези случаи писмената форма е форма за действителност. Доколкото в случая липсва такава, то липсва и валидно сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот между страните.