Решение № 20 от 29.01.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Козлодуй, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20221440101420 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

От И. Н. С., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ........ чрез процесуалния й представител адв.Димитър Милев от САК против „ Кредисимо „ ЕАД, ЕИК:175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано от Сокол Радостинов Янков и срещу „ Ай тръст „ ЕООД, ЕИК:203508899, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова е предявен иск както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника „ Кредисимо „ ЕАД, че сключеният между И. Н.

С. и „ Кредисимо „ ЕАД, ЕИК:175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, представлявано от Сокол Радостинов Янков договор за паричен заем №2614090 от 29.07.2022г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК;

- в условията на евентуалност е предявен иск за провъзгласяване нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от договор за паричен заем №2614090 от 29.07.2022г., сключен между ищцата и първия ответник на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК;

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника „ Ай тръст „ ЕООД, че сключеният между И. Н.

С. и „ Ай тръст „ ЕООД, ЕИК:203508899, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №146 / сграда А /, ет.4, Бизнес център „ България „, 1 представлявано от Ива Михайлова Шаламанова договор за предоставяне на поръчителство към договор за паричен заем №2614090 от 29.07.2022г., сключен между ищцата и първия ответник е нищожен;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем №2614090 от 29.07.2022г., сключен между нея и ответното дружество „ Кредисимо „ ЕАД.

Сочи се, че съгласно договора отпуснатия заем е следвало да бъде в размер на 4300.00 лева, които е следвало да бъдат върнати на 24 броя месечни погасителни вноски при ГПР – 19,88%, ГЛП – 18.27%, без да е посочен размерът на месечния лихвен процент.

Отразено е, че въз основа на чл.4 от договора и в раздел трети, т.12 от ОУ, ищцата е следвало да предостави на кредитора банкова гаранция съответно общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „ Кредисимо „ ЕАД гарант – поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит.Сочи се, че в ал.3 е било посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 / четиринадесет / дни.

Посочено е, че на датата на сключване на договора, между „ Кредисимо „ ЕАД, ищцата и вторият ответник „ Ай тръст „ ЕООД са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „ Ай тръст „ ЕООД е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „ Кредисимо „ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „ Кредисимо „ ЕАД солидарно с ищцата в качеството й на потребител за всичките й задължения, възникнали по повод процесния договор за потребителски кредит.Сочи се, че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 4132.57 лева разсрочено, заедно с месечната вноска или общата сума, която ищцата е следвало да заплати била в размер на 9321.78 лева, при изтеглен кредит за сумата в размер на 4300 лева.Възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „ Кредисимо " ЕАД, като същото е било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.Отразено е още, че съгласно договора за поръчителство ищцата е следвало да предоставя дължимите парични суми на „ Кредисимо " ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора е било упълномощено от АЙ ТРЪСТ " ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор съгласно чл.8, ал.5 от договора за поръчителство.

Също така е отразено, че до момента на подаване на исковата молба ищцата не е извършвала плащане по кредита.

Отразено е, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството имало правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищецът е физическо лице, което при 2 сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имали качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон – ЗПК, а клаузите му били регулирани и от ЗЗП.Изхождайки от това, се счита, че с характеристики на потребителски договор е и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и ответника „ Ай Тръст " ЕООД.Счита се още, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение, като предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл.4 и поради тази причина следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „ Кредисимо " АД е едноличен собственик на капитала на „ Ай Тръст " ЕООД, и в тази връзка кредиторът и поръчителят били свързани лица, което е било видно от Търговски регистър към АВ.

Отразено е, че прочитът на съдържанието на чл.4 от договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество същата представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.Изискванията, които посочената клауза от договора възвеждала за потребителя били на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер.Сочи се, че предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора / за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане / или поръчител, или дружество, което да осигури поръчителство.Следвало да се има предвид, че се касае за кредит от типа „ бързи кредити ".Също така „ Кредисимо " ЕАД е било посочило, че при сключване на договора за поръчителство кредитът ще бъде разгледан по – бързо.Счита се, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът е целял да го „ насочи " към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „ Кредисимо " ЕАД дружество.Това дружество било именно втория ответник в настоящия процес — „ Ай Тръст " ЕООД, което дружество е и свързано лице с кредитора по договора за заем.Счита се, че предвид на това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст " ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои 3 финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения / две физически лица - поръчители и банкова гаранция / са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.Правело впечатление, че клаузата за поръчител не е била продиктувана от обективна необходимост - например рисков профил на кредитополучателя, а се искало, за да бъде отпуснат кредита по –бързо, т.е. била своеобразна „ такса бързо разглеждане ".Също така било видно, че кредиторът не изпълнявал задължението си по чл.16 от ЗПК - да извърши оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, а директно го задължавал да сключи договор за поръчителство.

Посочено е, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи със законови средства и нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Необходимо било в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.В конкретния случай било посочено, че ГПР е 19.88 %, но от съдържанието на договора потребителят не можел да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.Твърди се, че кредиторът не е включил в ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчител, а предвид предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на сигурен разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР.Сочи се, че в случая акцентът се поставял не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му е било известно / чрез изначалното му включване в разходите по кредита /, то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.Следвало да се посочи, че ако към ГПР се включило и възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният ГПР би бил в размер на многократно над 50%.

С оглед, че сумата по договор за възнаграждение е следвало да се включи към ГПР е и анализ на клаузите относно обезпечението на кредита.Видно било, че изборът на поръчител не е доброволен.От формулировката ставало ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следвало да сключи „ договор за предоставяне на поръчителство " с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.Гореизложеното водело и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство имал за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влизало в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.Годишният процент на разходите бил част от същественото съдържание на договора за 4 потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да можело да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.След като в договора не бил посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, това водело до неяснота за потребителя относно неговия размер и не можело да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

На следващо място се счита, че самият договор за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза па потребителя не се предоставяла услуга.Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора „ Кредисимо " ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.Нещо повече - в случай, че поръчителят „ Ай Тръст " ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то имало право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното ( чл.4 от договора за поръчителство ).Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищцата не е получила каквато и да било услуга, просто задължението и от едното дружество щяло да бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани.В случай, че поръчителят заплатил задължението на потребителя, то търговецът имал право да претендира и допълнителни разноски, направени за заплащане.