Решение № 877 от 15.06.2021, Административен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№

877 15.06.2021г. гр.Бургас,

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас IІІ състав

На петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Чавдар

Д.

При

Секретаря: И.Л., като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 1084 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във вр. чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е на основание постъпила жалба от Т.В.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, депозирана чрез адв. Х., САК, със съдебен адрес ***, с която е оспорил отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, постановен от секретаря на Община Стамболийски, с адрес на ответника гр. Стамболийски, ул.

Г.С. Раковски №29, с Решение № 18/11.05.2021г. по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, в което е обективиран отказа за предоставяне на поискан от лицето достъп до обществена информация.

Жалбоподателят твърди, че поисканата информация е служебна по смисъла на чл.11 ЗДОИ, а постановеният отказ е незаконосъобразен като е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ уреждаща приоритет на надделяващия обществен интерес. Моли, обжалваният отказ да бъде отменен и кмета на община Стамболийски да бъде задължен да предостави исканата информация. Процесуалният му представител претендира присъждане на възнаграждение за оказана безплатна помощ в размер на 500(петстотин)лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично и не изпраща представител.

Ответникът

– Кмет на общ. Стамболийски, редовно уведомен, не се явява лично и не изпраща представител. Подробни съображения за неоснователността на жалбата излага в становище, вх. № 5720/31.05.2021г./31.05.2021г., ведно с изисканата от съда преписка по реда на чл. 152, ал. 4 от АПК. Ответникът в становището прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Бургас, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по изпратено по електронната поща заявление за достъп до обществена информация от 10.05.2021г., с което е поискано в писмена форма по електронна поща да бъде предоставена информация по зададените в заявлението въпроси, а именно: 1. Сключвани ли са договори за абонаментно правно обслужване с адвокати и адвокатски дружества от Кмета или общината през периода 2016 - 2020 г. ?; 2. Каква е била цената на месечния абонамент за посочения период - месец по месец?; 3. Осъществявано ли е процесуално представителство за посочения период по граждански и административни дела от адвокати и адвокатски дружества, по които страна е бил Кметът на общината или общината и ако да - по кои дела, пред кои съд, с какъв предмет и евентуално с какъв материален интерес?; 4. В какъв размер са били разходите на общината за процесуално представителство за делата по т. 3.

Административният орган е отговорил с нарочно решение № 18/11.05.2020 г. на запитването като не е предоставил достъп до нито една от точките по исканата информация. Вместо това е отговорил с мотиви, че исканата информация макар да е обществена такава, засяга лични данни на трети лица - а именно адвокатите, с които Общината и Кметът са били в договорни отношения, като договорните отношения между двете страни представляват служебна тайна по смисъла на чл.9, ал.2 ЗДОИ. Наред с това е посочено, че за да бъде предоставена исканата информация, като попадаща под действието на Регламент ЕС/2016/679 за защита на физическите лица във връзка с обработването на личните данни, е допустимо да бъде предоставена едва след получаване на изрично съгласие за конкретната информация, която съставлява лични данни по смисъла на чл.4 от Регламент ЕС/2016/679. Твърди се в същите мотиви, че Общината е изпращала писма на външните адвокати, с които има сключени договори за периода 2016-2019г. за предоставяне на тяхното изрично писмено съгласие за предоставяне на личните им данни, като е получила отказ за предоставяне на информация, с което е бил предоставен частичен отговор, ведно с решението за отказ да бъде предоставен достъп до поисканата обществена информация, като решението било оспорено с процесната жалба..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По редовността и допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за редовна, съдържаща всички реквизити посочени в чл. 150 и чл.

151 от АПК.

Съдът намира жалбата за подадена от надлежно процесуално легитимирана страна – заявител на искането за достъп до обществена информация и адресат на обжалвания акт.

Насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред по чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Видно е от приложеното по делото, че решението е постановено на 11.05.2021г., а жалбата е входирана на 13.05.2021г. в срок с вх. № 5088/13.05.2021г., поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган.

Оспореното писмо, имащо характер на решение, обективиращо отказ по Заявление от 10.05.2021г. за достъп до обществена информация е постановено от секретаря на Община Стамболийски, който е бил надлежно упълномощен от Кмета на общината, който съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА) е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Това обстоятелство се установява от приложената по делото Заповед № 242/22.06.2017г., с която секретарят на Община Стамболийски е бил определен за длъжностно лице, което да отговаря за приемане и разглеждане на заявления по ЗДОИ, а и страните по делото не спорят, че ответникът има качеството на задължен по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ правен субект. Спорът е досежно характера на исканата информация - е ли тя обществена и ако да - налице ли е основанието за отказ по чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, в т.ч. налице ли е изключението на §1, т.6 от същия закон. С оглед изложеното оспорваният акт е издаден от компетентен орган.

На второ място, оспорваният акт е издаден при формално спазване на изискванията за форма (чл. 38 ЗДОИ във вр. чл. 59, ал. 2 АПК).

Предвид изложеното се обосновава извод за отсъствие на отменителното основание по чл.

146, т. 2 АПК.

В случая обаче оспорения административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, съставляващи отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Както бе споменато по-горе, страните по делото не спорят, че ответникът притежава качеството на задължен по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ правен субект. Спорът е досежно характера на исканата информация – дали тя е обществена и ако да, то от кой вид е и съответно в случай, че е служебна такава, налице ли са основанията за ограничаване достъпа й по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ и налице ли е основанието за приложимостта на хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, при която посоченото ограничение не се прилага, свързано с "надделяващ обществен интерес".

Законът за достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл.2, ал.1 ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗДОИ, правни субекти да я предоставят. Но ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи, тъй като в неговия чл.4, ал.1 се определя, че този закон се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в ЗДОИ. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава III на ЗДОИ. В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл.3 да разгледат подадените до тях заявление за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно, ал. 2 на чл. 28 ЗДОИ в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя.

С оглед разрешаването на административноправния спор, в случая на първо място следва да се посочи, че ЗДОИ регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, правни субекти да я предоставят. Разбира се, ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Член 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В настоящия случай, не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Така, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации се дели на официална и служебна, като чл. 11 от ЗДОИ определя, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В случая поисканата информация е обществена и има характер на служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ.

В случая, след запознаване със съдържанието на въпросите, посочени в заявлението за достъп до обществена информация, съдът намира, че с тях не е искано предоставяне на документи, съдържащи лични данни - имена, номера, адреси и други индивидуализиращи белези по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Според същата дефиниция „лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице; В конкретният случай се иска информация за разходи за правно обслужване, извършени от общината, без да се търси конкретика на страни и лица.