Решение № 10044 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10044 гр. С, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110103354 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Г. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“К В“ № ..., чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.С, ж.к.Я, ул.“Х О“ № ..., насочен срещу „Ю Б“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“О П“ №..., представлявано от П Н Д, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № PLUS-.../05.06.2019 г., сключен между ищеца и „БНП П П Ф С.А. клон Б“.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че 05.06.2019 г. страните са сключили договор за потребителски паричен кредит № PLUS-..., за сума в размер на 15 000.00 лв., при годишен лихвен процент от 9.93% и ГПР от 11.68%. Сочи се, че допълнително е предвиден разход за застрахователна премия от 3276 лв., както и такса ангажимент от 525 лв. Заемът е предоставен със срок за издължаване 84 месеца /последна вноска с падеж 20.05.2026 г./ при вноска от по 286.47 лв.

Ищецът поддържа становище, че в това правоотношение той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. С оглед на това в подкрепа на иска си се аргументира с нарушения на ЗПК. В исковата молба се сочи, че процесният договор противоречи на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като е написан на шрифт по-малък от 12. Според ищеца обявеният в договор ГПР не съответствла на действителния, тъй като в него не са включени таксата ангажимент и застрахователнат апремия. В тази насока ищецът се позовава на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, в който е дадена дефиниця на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, както и на чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета. Обръща се внимание, че декларацията за приемане на застраховането е 1 част от всеки договор за кредит и че този разход за потребителя му е наложен от кредитора, като последния дори го е разсрочил в погасителния план. При това се обосновава становище за противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което като последица влече нищожност на договора за кредит.

В исковата молба са изложени и подробни доводи относно нищожността на уговорената такса ангажимент, срещу заплащането на която кредиторът поема задължение да не променя лихвения процент през срока на договора. Според ищеца тази уговорка противоречи въведената забрана в чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като фиксирането на лихвата не е допълнителна услуга, а част от съществените условия на договора.

Като отделно основание за нищожност на договора е почена липсата на кнокретизация в него на разходите, които формират ГПР. В тази насока е цитирана пректика на СЕС. Твърди се и че не е достатъчно ГПР да се отрази само с цифри, а подробно да се изброят по ясен и разбираем начин всички разходи, които го формират.

По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на процесния договор за кредит.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът признава, че между дружеството „БНП П П Ф С.А. клон Б“, чийто правоприемник е той и ищеца е сключен процесния договор за кредит при посочените в исковата молба условия.

Ответникът обаче оспорва договорът да е написан с шриф на текста, по-малък от 12.

В условията на евентуалност – дори и това да е така, в отговора на исковата молба се изразява становище, че не може да се приеме за порок, който води до нищожност, тъй като целта на законодателя е да предоставин възможност на кредитополучателите да разберат смисъла на поеманите от тях задължения. С оглед на това и доколкото е спазена изискуемата от закона писмена форма, според ответника не е налице недействителност на договора. Доводите си в тази насока ответникът подкрепя и с чл.10, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на която противоречи изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК. Предвидената в българското законодателство санкция за неспазване на въведенето изискване за размера на шрифта, ответникът определя като непропорционална.

Отделно от това, в отговора на исковата молба се прави възражения за липсата на доказателства, че при сключване на процесния договор, ищецът е действал като потребител и е разходвал получената от него сума за потребителски цели.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца и че таксата ангажимент не е включена в ГПР. По отношение дължимата застрахователна премия се сочи, че същата следва да бъде включена в ГПР само ако е задължително условие за получаване на кредита, какъвто не е процесния случай. Според ответника, застраховката е сключена по желание на ищеца, като в тази насока представя 2 бр. договори, сключени с други лица, в които не е предвидено такова задължение. Освен това се обръща внимание, че „БНП П П Ф С.А. клон Б“ не е 2 финансирало застраховката, доколкото в поле „Общ размер на кредита“ и стр.1 и 2 от раздел „Параметри и условия“ е отразено, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ възлиза на 0.00 лв. Обстоятелството, че застрахователната премия е разсрочена с всяка погасителна вноска и включена в погасителния план се обяснява с факта, че „БНП П П Ф С.А. клон Б“ е застрахователен посредник и има задължение по чл.337 от КЗ да опосредява превода на сумата по застрахователната премия от застрахования към застрахователя.

Като допълнителен аргумент за липсата на зависимост между договора за кредит и за застраховане се сочи изрично отбелязаното в чл.5.6 от ОУ право на потребителя по всяко време едностранно да прекрати договора за застраховане и да получи неизползваната част от застрахователната премия, както и липсата на клаузи, които да предвиждат изменение на условията по договора за кредит в такава хипотеза.

По отношение предвидената такса ангажимент се твърди, че тя е свързана с допълнителна услуга, която кредиторът предоставя, а именно фиксиран лихвен плоцент за срока на договора, при което той търпи разходи, свързани с промените на условията на финансовите пазари. Ответникът обръща внимание, че липсва легална дефиниция на използваните в чл.10, ал.2 от ЗПК понятия управление и усвояване на кредит, но според съдебната практика те са свързани съответно с предприемане на действия от страна на банката по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по кредита и действия по предоставяне на заемнатасума в разпоредителната власт на кредитополучателя. Въз основа на това становище, залегнало в практика се прави извод, че процесната такса ангажимент не противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

В отговора на исковата молба са изложени подробни доводи и за точното и изчерпателно посочване на разходите, включени в ГПР, както в договора за кредит, така и в предварително предоставения на потребителя стандартен европейски формуляр, където в абсолютна стойност е посочен размера на таксата ангажимент, както и на дължимата застрахователна премия.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, взема писмено становище по съществото н аспора. Ответникът се представлява от упълномощен представител, който сопрова иска.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.26 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП

3

В случая ищецът е предявил иск за прогласяване за нищожен на сключен с праводателя на ответника договор за потребителски кредит.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между ищеца и «БНП П П Ф С.А, клон Б» е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-.../05.06.2019 г. Въз основа на последния, кредиторът е предоставил на ищеца в заем сумата от 15000.00 лева, която последният се е задължил да върне в срок от 7 години – на 84 месечни погасителни вноски. Заемът е отпуснат при 9.93% годишен лихвен процент и 11.68 % ГПР.

На първо място, с оглед изрично наведените в исковата молба възражения и задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК следва да се посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ бр.18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. , след измененията с ДВ бр.17 от 26.02.2019 г. ), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите по кредита и ясно е означена общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, както и останалите изискуеми реквизити. Погасителният план пък е инкорпориран в текста на самия договор, като в него са вписани падежна дата и размер на дължимата сума, както и остатъчната главница.

С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В случая в раздел „Параметри и условия“ от процесния договор за паричен кредит е посочен годишният процент на разходите по кредита, който е 11.68 % и който не надвишава пределните норми по чл.19, ал.4 от ЗПК съобразно предвиденото в ПМС № 426/18.12.2014 г./. Отразен е годишният лихвен процент – 9.93% , както и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит – такса ангажимент от 525.00 лв. и застрахователна премия от 3276.00 лв.

Доколкото договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, в него следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения 4 кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19, ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.