Решение № 49 от 11.06.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Берковица, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Административно наказателно дело № 20261610200053 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба от С. Г. И. против Наказателно постановление № 26-0370- 000020 от 06.03.2026г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана,

РУ Вършец, с което на жалбоподателя, е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева/255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал. 3 предл. 1 от Закона за движение по пътищата за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателката твърди, че на 07.02.26г. следвало да превози свои познати от град В. до село С.о, за което те й предоставили автомобил с валидни документи и поставени регистрационни табели. Посочва, че около 14:00 часа в село С.о била спряна от полицейски служители, които я информирали, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Жалбоподателката твърди, че не е знаела за това обстоятелство, поради което намира, че не е извършила твърдяното нарушение.

Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е извършила нарушение по чл. 140 ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

В съдебно заседание страните редовно призовани явява се въззиваемата страна и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, в това число всички писмени доказателства, които се съдържат в приетата по делото 1 административно-наказателната преписка, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.02.2026г. около 14:30 часа в село С.о, на улица П. в близост до дом номер ** с посока на движение от село О. към град В.жалбоподателката управлявала лек автомобил Ф. У.с рег. номер М*****, собственост на Н. Б. И. с ЕГН **********, и била спряна за проверка от контролните органи като при направена справка от тях с техническо средство РСОД и потвърждение от дежурния полицай при РУ гр. Берковица, се установило че регистрацията на управлявания автомобил е служебно прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 06.01.2026г.

За констатираното нарушение при проверката Н. Д. Н. на длъжност полицай при РУ Вършец, ОДМВР Монтана съставил на 07.02.2026г. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 4480808 за това че 07.02.2026г. около 14:30 часа село С.о, община В., на улица П. в близост до дом номер ** с посока на движение от село О. към град В. жалбоподателката управлявала лек автомобил Ф.У. с рег. номер М***** собственост на Н. Б. И. с ЕГН **********, като при направена справка от контролните органи с техническо средство РСОД и ОДЧ при РУ гр.

Берковица, се установило че регистрацията на управлявания автомобил е служебно прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 06.01.2026г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.

АУАН е връчен на нарушителя веднага след съставянето на 07.02.2026г., което е удостоверено с неговия подпис на акта. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения. С мотивирана резолюция № 260370-М000005/09.02.26г. М. Ц. на длъжност Началник Група в ОДМВР Монтана прекратил административно-наказателното производство поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК и изпратени материали на РП Монтана. С постановление от 08.02.26г. на прокурор М.В. от РП Монтана е отказано образуването на досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК, прекратена е прокурорската преписка и материалите са изпратени на Началника на РУ В. за преценка относно необходимостта от ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.

С оглед на посоченото постановление на РП Монтана е издадено обжалваното наказателно постановление, издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР - Монтана, РУ Вършец, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева/255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал. 3 предл. 1 от Закона за движение по пътищата за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

По делото е представена и приета застрахователна полица № BG/07/126000496993 /лист 7/ с период на действие от 15:21 часа на 07.02.2026г. до 23:59 часа на 06.02.2027г.

Разпитани в съдебно заседание актосъставителят Н. и свидетелят по 2 съставяне на акта Т. потвърждават изложеното в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът приема за установена горепосочената фактическа обстановка въз основа на данните и доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Свидетелските показания също потвърждават установените факти. Всички посочени доказателства са непротиворечиви и установяват фактите по делото, така както са посочени по-горе.

С оглед на установените факти по делото и след като извърши служебна проверка на обжалвания акт съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 09.03.2026г. Жалбата е подадена на 13.03.2026г. тоест в законоустановения 14дневен срок за обжалване, считано от връчването. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с право на жалба. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Обжалваното наказателно постановление № 26-0370- 000020 от 06.03.2026г. е издадено от компетентен орган - от ВПД Началника РУ към ОД МВР Монтана, РУ Вършец съгласно заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

След извършване на дължимата служебна проверка за правилността на обжалвания акт съдът намира, че в хода на административно производство е допуснато неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяна на процесното наказателно постановление. По делото не се установява осъществяване на всички обективни и субективни елементи от състава на твърдяното нарушение.

На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 140 ал 1 от Закона за движение по пътищата, за което е санкциониран по реда на чл. 173 ал. 3 предл.

1 от Закон за движение по пътищата с предвидените в закона наказания.

Съгласно чл. 140 ал. 1 от Закон за движение по пътищата по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По силата на разпоредбата на чл. 173 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Разпоредбата на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП в редакцията й към 07.09.2025г. предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането като прекратената регистрация на превозното средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С изменението на Закона за движение по пътищата с ДВ бр.

3

64 от 05.08.2025г., в сила от 07.09.25г., от разпоредбата на чл. 143 ал. 10 от същия закон отпадна изискването за уведомяване на собственика за прекратената регистрация.

Противоречието в практиката на съдилищата по приложението на старата редакция преди 07.09.2025г. на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП е преодоляно с Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОС на НК на ВКС и Първа и Втора на ВАС по т.д. №3/2022г. С посоченото Тълкувателно постановление е прието, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Наред с това съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. Тоест след отпадането на изискването за уведомяване на собственика в чл. 143 ал. 10 от ЗДвП на 07.09.2025г. това изискване продължава да съществува в чл. 18б ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.

След изменението на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП и действието на 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. следва да се приеме, че цитираното Тълкувателно решение не е загубило своето значение.

На следващо място нормата на чл. 574 ал. 10 от КЗ предвижда задължение за информационния център да уведоми собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и да им даде срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. След изменението от 07.09.2025г. в чл. 143 ал. 10 от ЗДвП и отпадането на изискването за уведомяване на собственика по този ред цитираната разпоредба чл. 574 ал. 10 от КЗ продължава да действа. След изпълнение на процедурата по чл. 574 ал.

4

10 КЗ и получено уведомление за това от Гаранционния фонд регистрацията на автомобила се прекратява служебно по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП.

От приетата за установена фактическа обстановка се установява, че контролните органи са установили от справка с техническо средство РСОД в системата АИС, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. От горецитираните разпоредби и тълкуването им в тяхната взаимовръзка е видно, че за да е изпълнен фактическият състав на нарушението, визирано в чл. 140 ал. 1 от ЗдвП, следва собственикът на автомобила да е уведомен за липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по реда на чл. 574 ал. 10 от КЗ и да му бъде дадена възможност в 14-дневен срок от уведомяването да представи доказателства за наличие на действащ застрахователен договор. По делото не се твърди и не са представени доказателства за изпратено уведомление от Информационния център по реда на чл. 574 ал. 10 от КЗ до собственика на процесния автомобил.

Съгласно цитираното Тълкувателно постановление, което в тази част не е загубило своето значение, собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.