Решение № 80 от 24.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Бургас, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601187 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е образувано по повод въззивна жалба от адв. Величка Костова от АК - Бургас, в качеството й на служебен защитник на А. С. Д. ЕГН ********** от гр.София, подсъдим по НОХД № 4969/ 2022 година по описа на Районен съд - Бургас, против Присъда № 115 от 19.06.2023г., постановена по същото дело. С присъдата подсъдимият Д. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.183 ал.1 от НК и по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК, за първото от които му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, а за второто – „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, и на основание чл. 23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим.

Със същата присъда на основание чл.68 ал.1 от НК съдът привел в ефективно изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 5027/ 2019г. по описа на Районен съд – Бургас, чието изпълнение било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, и на основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил Д. да заплати сторените в досъдебното и съдебното производство деловодни разноски, както и разноските, направени от частния обвинител за възнаграждение на повереник - адвокат.

В жалбата на защитника са наведени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционната присъда само по отношение на вида 1 на наложеното наказание и начина на неговото изтърпяване. Твърди се, че в първоинстанционното производство страните, включително прокурорът, предложили на подс.Д. да се наложи наказание „пробация“, за да има възможност да работи и да заплаща издръжката на детето си, а с наложеното от районния съд ефективно наказание „лишаване от свобода“ тази възможност щяла да отпадне за значителен период от време. Претендира се изменение на присъдата с налагане на подсъдимия на наказание „пробация“ с приложение на мерките по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Бургас намира жалбата за неоснователна. Атакуваният съдебен акт бил правилен и обоснован, а определените наказания били справедлив.

Счита, че с присъдата било допуснато нарушение на закона, тъй като съдът не наложил на подс. Д. кумулативно предвиденото за престъплението по чл.183 ал.4 от НК наказание „обществено порицание“. Предвид отсъствието на протест от страна на районния прокурор обаче, правното положение на подсъдимия не можело да се влошава, както би се получило, ако въззивният състав измени присъдата чрез налагането на това по-леко наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция частният обвинител – П. Д., редовно призован чрез своята майка и законен представител Р. М., не се явява. Представлява се от своя повереник – адв. Мила Попова от АК-Стара Загора, която счита, че присъдата следвало да се потвърди. Обвинението било доказано по безспорен начин. Независимо, че подс. Д. вече бил осъждан за такова престъпление, той продължавал да не заплаща издръжката на детето си, като дори и след постановяване на настоящата присъда преди повече от 4 месеца, издръжката отново не била заплащана, поради което правилно съдът му бил наложил наказание „лишаване от свобода“, а не „пробация“.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от служебно назначения си защитник – адв. Костова от АК-Бургас, която поддържа жалбата и счита, че наказанието „лишаване от свобода“ би оказало негативен ефект спрямо заплащането на издръжката, тъй като по този начин подсъдимият щял да бъде възпрепятстван да полага труд. Твърди, че подс.Д. имал имот, който искал да продаде и с парите от продажбата да заплати издръжката, но до момента на заседанието такава сделка не била осъществена. Предлага присъдата да се измени, като на подсъдимия бъде наложено наказание „пробация“.

Като взе предвид доводите и съображенията на страните, и след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК, Бургаският окръжен съд намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15-дневен срок от легитимиран да обжалват субект срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща изцяло на установената и от настоящата инстанция, а именно:

Подсъдимият А. С. Д. е роден на ********г. в гр. Е., област София, и е с 2 постоянен адрес в гр. София, ж.к. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***. Той е ***, *** гражданин, *** и е осъждан.

На 07.06.2009г. подс. А. Д. и свид. Р. П. сключили граждански брак, който по тяхна обща молба бил прекратен с Решение № 389 от 15.03.2011г. по гр.д. № 3883/2010г. по описа на Районен съд-Бургас. С Решението съдът утвърдил сключеното между страните споразумение относно родителските права за отглеждане на детето им П. А. Д., роден на ********г., които били предоставени за упражняване от свид. П., а за подс. Д. бил определен режим на лични отношения. Наред с това подс. Д. бил осъден да заплаща на *** си П.

Д., чрез неговата майка и законен представител Р. П., издръжка в размер на 100.00 лева ежемесечно, считано от 01.02.2011г., до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване. Впоследствие с Решение № 968/14.06.2016 г., постановено по гр. д. № 6449/2015 г. по описа на Районен съд-Бургас, присъдената издръжка била увеличена от 100.00 лв. на 250.00 лв., считано от 06.10.2016г. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й.

Тъй като подсъдимият не изпълнявал така постановените съдебни решения, с Присъда № 203 от 17.12.2019г. по НОХД № 5027/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 03.01.2020 г., той бил осъден за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за това, че в периода от месец октомври 2014 г. до месец май 2016 г., включително, и за периода от месец юни 2016 г. до месец ноември 2017 г., включително, съзнателно не изпълнил задължението си да заплаща месечна издръжка на детето си П. Д. в общ размер на 38 месечни вноски. В периода от месец декември 2017 г. до 03.01.2020 г., тоест до влизане в сила на цитираната наказателна присъда, подс. Д. продължавал да не изплаща дължащата се месечна издръжка на детето си, като общо месечните вноски били 25 на брой, всяка в размер на 250.00 лева, или общо 6 250.00 лева. И след постановяване на присъдата по НОХД № 5027/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас, подс. Д. продължил с неизпълнението на алиментните задължения, като в периода от 04.01.2020г. до месец май 2022 г. не заплатил общо 29 месечни вноски, възлизащи на общата сума от 7 250.00 лева. През така посочените периоди подсъдимият спорадично заплащал различни суми, като от приложеното на л.151 от досъдебното производство писмо с изх. № 6977/10.05.2022г. от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Бургас и от изготвените и приети по делото съдебно-счетоводни експертизи, се установява, че подс.Д. е изплатил следните суми: през месец ноември 2018 г. – 1000.00 лева; през месеците октомври, ноември и декември 2019 г. - по 250.00 лева.; през месеците януари, февруари и март 2020 г. - по 250.00 лева; м.октомври 2020 г. – 200.00 лв.; м. май 2021 г.

– 118.00 лева; м. юни 2021 г. – 50.00 лева, м. юли 2021 г. – 250.00 лева, и през м.септември 2021 г. – 250.00 лева.

Така описаната фактическа обстановка се установява въз основа на приобщените по съответния ред гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на свид. Р. П.; от назначените и изготвени съдебно-счетоводна и допълнителна към нея експертизи, писма, докладни записки, преписи от Решение № 389 от 15.03.2011г. по гр.д. № 3883/2010г., и от Решение № 968/14.06.2016 г. по гр. д. № 6449/2015 г. – двете по описа на Районен съд - Бургас, и присъда № 203 от 17.12.2019г. по НОХД 3

№ 5027/ 2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, удостоверение за раждане на детето П. Д., банкови извлечения, платежни нареждания, справка за съдимост на подс. Д. и други.

Районният съд е изследвал доказателствени източници обективно, всестранно и пълно и не е допуснал превратното им тълкуване, чрез което е успял да изведе правилната фактическа обстановка и да разкрие обективната истина, съобразно заложения в чл.13 от НПК принцип. Анализът на доказателствата, извършен от проверяваната инстанция, е в достатъчна степен подробен и съобразен с правилата на формалната логика, поради което се споделя изцяло от настоящия състав. Наред с това отсъства каквото и да било противоречие в отделните източници на фактически данни. Както коректно е приел районният съд, твърденията на свид. П., че подсъдимият Д. не е изпълнявал вменените му с Решение № 968/14.06.2016 г., постановено по гр. д. № 6449/2015 г. по описа на Районен съд-Бургас задължения по предоставяне на издръжка на своето малолетно дете в размер на 250.00 лева месечно, се подкрепят изцяло от приложения по делото писмен доказателствен материал, включително и от изготвените в хода на досъдебното производство счетоводни експертизи. Няма спор, че в инкриминираните по делото периоди, а също и преди това, подсъдимият е заплащал определени парични суми, (виж приложените по делото банкови извлечения по разплащателената сметка на свид. П.), но те не съответствали на присъдените от гражданския съд размери на месечната издръжка, и били крайно недостатъчни, за да погасят натрупалите се до този момент общи задължения (лихви и главници за всяка отделна месечна вноска). Изложените тук фактически положения по същество не се оспорват и от подсъдимия и неговия защитник.

При правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен извод относно престъпната деятелност на подсъдимия Д. и правилно е квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние в периода от месец декември 2017 година до 03.01.2020г. включително като престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а стореното в периода от 04.01.2020г. до месец май 2022 година – като престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК. И в двата инкриминирани с обвинителния акт периода подсъдимият Д. съзнателно не заплатил на *** си П. Д., чрез неговата майка и законен представител Р. П., присъдените с решение № 968/14.06.2016 г., постановено по гр. д. № 6449/2015 г. по описа на Районен съд-Бургас, общо 54 месечни издръжки (25 месечни издръжки през първия период и 29 месечни издръжки през втория), всяка в размер на 250.00 лева, общо 13 500.00 лева. От обективна страна деянията са реализирани чрез бездействие – неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка за повече от две месечни вноски – в случая 54 вноски, които подсъдимият не е предоставил на законния представител на детето си – свид. Р. П.. Въз основа на наличните по делото доказателства, настоящият състав достигна до извода, че подсъдимият Д. не е бил в обективна невъзможност да полага труд и да реализира доходи, с които да изпълнява както съдебно установеното парично задължение, така и моралния дълг като родител към детето си. Наред с това обаче, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, вменяваща на родителите безусловното задължение да издържат ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от 4 имуществото си. Твърдението на защитата за притежавано от подс. Д. недвижимо имущество, което той искал да продаде, на още по-голямо основание сочи, че той и в инкриминираните периоди е разполагал с обективна възможност да изпълни задълженията си, но не го е сторил. Всичко изложено дотук прави лесно споделим извода на районния съд, че престъпленията, предмет на обвинението, са извършени виновно, при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Несъмнено подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Съзнавал е всеки елемент от обективната страна на отделните престъпления, а именно, че по образуваното по негово и на бившата му съпруга искане гражданско дело, той е бил осъден да заплаща издръжка на низходящия си първоначално в размер на 100.00 лева ежемесечно, увеличена впоследствие с решение № 968/14.06.2016 г., постановено по гр. д. № 6449/2015 г. по описа на Районен съд-Бургас, на 250.00 лева, но въпреки това не го е сторил.