Решение № 814 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110167442 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Р. Х. А.Л. е предявила искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ срещу Посолство на Република Турция в Република България за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, наложено с писмен акт № Z – 20108158-34983963 от 11.10.2022г. на посланик А.С. за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „административен секретар“, както и за заплащане на сумата от 20539,62 лева (след допуснато намаляване на размера на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК с определение, постановено в първото открито съдебно заседание) – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 11.10.2022г. – 11.04.2023г.

Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор от 01.01.2012г. Твърди, че наред с трудовия договор всяка година между страните бил сключван и договор за услуги (за чуждестранни граждани) от първо до последно число на всяка календарна година. Последният такъв сключен между страните договор за услуги бил от 01.01.2022г. със срок до 31.12.2022г. при уговорено месечно възнаграждение с левова равностойност от 3592,86 лева. На 11.10.2022г. на ищцата било връчено уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 11.10.2012г. Позовава се на изтекъл срок по чл.194 КТ, като в тази връзка поддържа, че уволнението е извършено за нарушение през 2021г. Преди налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ на ищцата на два пъти били искани писмени обяснения – с искане от 30.11.2021г. и искане от 19.09.2022г., за действия по повод службата й. Въпросите касаели изготвяне на документи от ищцата за предоставянето им пред Дирекция „Държавен протокол“ при Министерство на външните работи на Република България за издаване на карти на чужденец, акредитиран в РБ, на служители на посолството и членове на техните семейства. Ищцата отрича да е извършила вменените дисциплинарни нарушения. Сред кръга на задълженията й в качеството й на административен секретар се включвала подготовка на необходимите документи за представянето им в МВнР с цел издаване на лични документи на служители в Посолството. Съгласно българското законодателство служителите и членове на семейството на Посолството имали различни допълнителни права в зависимост от това дали чуждите граждани имат и българско гражданство – съгласно Наредба № Н – 14 от 27.09.2006г. за възстановяване на ДДС и акциз на дипломатическите представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членове на техния персонал, 1

Нота № 04-01-11 на МВнР Дирекция „Държавен протокол“, Наредба № I – 181/03.12.2022г. за регистрация и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица и др. Поради предходен отказ от издаване на определена категория документи от страна на МВнР на членове на семейството на акредитирани служители, които членове на семейството имали само българско гражданство, то преди изготвяне на необходимите документи ищцата попитала съответните служители дали имат и българско гражданство наред с гражданството на чуждата държава. Ищцата била длъжна да постави посочените въпроси с цел същите да получат карти за чужденец, акредитиран в РБ, което било в изпълнение на служебните й задължения. Поддържа, че е изпълнява трудовите си задължения точно и с повишена грижа.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че българският съд не е международно компетентен с позоваване на уговорена в чл.13 от сключения между страните договор подсъдност на спорове между страните във връзка с договора пред съдилищата в гр. Анкара, Република Турция. Освен това и съгласно международното право, в т.ч. Виенската конвенция за дипломатическите отношения дипломатическата мисия – Посолството на Република Турция в Република България, имала специален, екстериториален статут, поради което настоящият спор с членове на административно – технически персонал, към който се числяла и ищцата, бил изключен от обсега на местното правораздаване. Отделно от това приложимото право в случая било това на Република Турция, като се позовава на клаузата на чл.15 от сключения на 01.01.2022г. срочен договор за услуги, който представлявал индивидуален трудов договор с международен елемент, съгласно която страните са направили избор на приложимото право – турското право, и на чл.8 от Регламент Рим I. Счита, че приложението на разпоредбите на КМЧП е изключено от Регламент Рим I. Позовава се на нормата на чл.2 от Регламент Рим I, съгласно която регламентът има универсален характер, т.е. прилага се всяко право, посочено в него, независимо от това дали е право на държава – членка. Съгласно Регламент Рим I страните по индивидуалния трудов договор можели да изберат приложимо право и в чл.15 от договора от 01.01.2022г. страните по трудовия договор избрали турския закон. Освен това приложимите разпоредби на Република Турция в достатъчна степен защитавали трудовите права на работника/служителя, поради което било изпълнено изискването на Регламент Рим I изборът на приложимо право да не лишава работника/служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на правото, което би било приложимо, ако нямаше избор на приложимо право. По същество оспорва исковете. Поддържа, че поради приложимост на турското право ирелевантно било позоваването на неспазен срок по чл.194, ал.1 КТ, а отделно от това предвидените в КТ срокове за налагане на оспореното наказание били спазени. Извършените от ищцата дисциплинарни нарушения били установени в рамките на проведена по правилата на турското законодателство дисциплинарно производство, образувано на 30.11.2021г., по повод получени срещу ищцата жалби от 18.11.2021г. След изискване на писмени обяснения от ищцата на 08.12.2021г. и 19.09.2021г. и в съответствие с други събрани доказателства от дисциплинарната комисия било взето решение за налагане на процесното наказание на ищцата. При налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание били взети предвид и предходни налагани на ищцата дисциплинарни наказания. Спрямо ищцата в хода на дисциплинарното производство били установени следните факти и обстоятелства : демонстриране на поведение, което е далеч от чувството за дълг и отговорност, въпреки многократните предупреждения; получени редица оплаквания, че служителят не спазва правилно процесите, свързани с процедури по издаване на документи за самоличност, възстановяване на данъци, заявление за регистрационни номера на МПС, което е довело до накърняване и/или загуба на права на членовете и служителите на дипломатическата мисия; неинформиране на началниците преди предприемане на действия по важен въпрос, касаещ посолството, като например дипломатически имунитети и привилегии и предприемане на действия без изрични инструкции, т.е. нарушаване на правилата за субординация; неизпълнение и нефинализиране на висшестоящи разпореждания по правилен и достъпен начин; нарушаване на установеното работно време; отсъствие от работа в продължение на два последователни работни дни без извинение и без разрешение; закъснение или неотговаряне на телефона в дните на дежурство. В обобщение е посочено, че е налице системно нарушаване на трудовата дисциплина. При оценка на поведението на ищцата, за което било наложено дисциплинарното наказание, следвало да се има предвид чувствителният характер на 2 информацията, с която ищцата борави във връзка с изпълняваните от нея служебни задължения, и потенциалните вреди, които могат да настъпят за работодателя. При това трудовият договор бил прекратен на посоченото в договора за услуги от 01.01.2022г. основание по чл.6а, т.13 – установяване на несъвместимо поведение със служебната етика или дисциплината спрямо членовете на институцията и работодателя. Искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ оспорва и с довод, че трудовият договор е сключен като срочен и предвиденият в него срок е изтекъл. По същите съображения оспорва и основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за оставане без работа за периода след 31.12.2022г. в случай че съдът признае уволнението за незаконно.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Между страните няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 01.01.2012г. между ищцата Р. Х. А.Л. и ответника – Посолство на Република Турция в Република България, е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е приела да изпълнява длъжността „административен секретар“ при основно месечено възнаграждение в размер на 2738,16 лева.

Уговорен е 8 – часов работен ден и 40 работни часа за седмица.

Не се спори и че на 01.01.2022г. между страните е сключен договор за услуги, приет като доказателство по делото (л.8 и сл. от делото). Съгласно същия е уговорен размер на месечно възнаграждение на ищцата на длъжността „секретар“ в размер на 1837 евро. Уговорен е размер на социално – осигурителните вноски, дължими от работодателя съгласно местното законодателство.

Уговорена е продължителността на работния ден от 8 часа дневно или 40 часа месечно и полагаемите отпуски на ищцата. Уговорена е възможност за получаване на бонуси, свързани с традиционните и правни разпоредби на страната, в която ищцата упражнява дейността си (т.5).

Уговорени са основанията за едностранно прекратяване на договора от страна на ответника и от страна на ищцата (т.6). Посочено е, че всички спорове, произтичащи от изпълнението и тълкуването на договора, ще се решават от упълномощените съдилища и служби по изпълнението на Анкара (т.13). Уговорено е, че договорът е валиден от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. (т.14).

Посочено е, че договорът е изготвен съгласно разпоредбите на чл.4/Б от Закон № 657, като по отношение на въпросите, които не са включени в договора, се предприемат действия в рамките на разпоредбите на Указ № 7/15754.

Не се спори, а и от доказателствата се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от ответника с акт № Z – 20108158-34983963 от 11.10.2022г., издаден от посланик А.С. приет като доказателство по делото (л.17). Със същия ищцата е уведомена, че подписаният на 01.01.2022г. трудов договор е прекратен, считано от 11.10.2022г. в съответствие с чл.6/а, клауза 13 (действия срещу членовете на институцията и работодателите, действия несъвместими с работната етика и дисциплина) от посочения договор.

Съдът приема, че трудовото правоотношение е възникнало между страните съгласно сключения между тях трудов договор от 01.01.2012г. ( л.7 от делото). Съдът приема, че горепосоченият договор за услуги от 01.01.2022г. има характер на допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2012г. Посоченият договор от 01.01.2022г., наименуван „договор за услуги“, носи характеристиките на трудов договор, след като в него е уговорено работно време, размер на здравно – осигурителни вноски, дължими от работодателя, размер на отпуските, размер на месечно възнаграждение, които са характеристики, присъщи на трудовия договор (арг. чл.66 КТ).

Именно по посочените елементи на трудовото правоотношение трудовият договор се отличава от гражданския договор, поради това съдът приема, че макар и наименуван „договор за услуги“ същият няма характеристиките на договор по чл.258 и сл. ЗЗД, а е допълнително споразумение (анекс) към вече сключения между страните трудов договор от 01.01.2012г., доколкото няма данни трудовият договор от 01.01.2012г. да е бил прекратен преди 01.01.2022г., както и поради обстоятелството, че е недопустимо да се полага труд по повече от един основен трудов договор с еднаква продължителност на уговореното работно време. При това съдът приема, че с договора от 01.01.2022г. с характер на допълнително споразумение към трудовия договор се предоговаря размера на основното месечно брутно трудово възнаграждение и се детайлизират елементите на трудовото правоотношение.