Решение № 2549 от 24.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2549 гр. Варна, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110112305 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от Л. Г. Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, срещу „С* - К*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за приемане за установено в отношенията между ищеца и ответника, че Договор за потребителски к* № *, по който същите са страни, е нищожен, поради противоречие със закона;

2. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 946.49 евро, представляваща платена без основание сума по сключения между страните Договор за потребителски к* № *, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на иска – 24.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба, както и уточняващата молба, се твърди, че между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за потребителски к* № *, по силата на който е предоставена на к*ополучателя главница в размер на 3 000 лева. Изложено е, че общо заплатената сума от заемателя по процесния договор е в размер на 4 851.18 лева, на 11 погасителни вноски от 04.06.2024 г., 24.06.2024 г., 03.07.2024 г., 31.07.2024 г., 08.08.2024 г., 19.08.2024 г., 25.09.2024 г., 16.10.2024 г., 02.11.2024 г., 19.11.2024 г. и 05.02.2025 г. Сочи се, че съгласно договора, в тежест на ищеца е било в срок от три дни да представи обезпечение по к*а, изразяващо се в осигуряване на поръчителство на трето лице или предоставяне на банкова гаранция, като при неизпълнение била дължима неустойка. Ищецът счита, че поставените изисквания и претендираната неустойка представляват скрито оскъпяване или лихва, които са разход за длъжника и възнаграждение за к*ора, като същите са изначално неизпълними. Посочено е в исковата молба, че в процесния договор е посочен размер на ГПР, но не е посочено как е определен същият и какви допускания съдържа, поради което ищецът твърди, че неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по к*а /ГПР/, което не е сторено. Въз основа на изложеното счита, че заемателят е в неравностойно положение спрямо к*ора и подробно аргументира как неточното посочване на ГПР, компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски к*, има същата последица като непосочването му, което обосновава 1 нищожност на договора. Доколкото общо заплатената сума по договора е 4 851.18 лева, счита, че ответникът се е обогатил неоснователно, като е събрал сумата от 1 851,18 лева над главницата по договора.

С оглед на изложените съображения, се иска уважаване на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

Сочи, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му, съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това, к*орът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на к*а още преди сключването му. Подробно описва процедурата по подаване на заявление за сключване на договора и сключването му. С оглед характера на процедурата, ответникът твърди, че още преди подписване на договора за заем к*ополучателят е бил наясно с всички условия по него, като сам е избрал параметрите и условията му. Излага, че к*ополучателят е имал срок от 14 дни да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, като тази информация му е била предоставена преди сключването на договора. Твърди, че чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай, че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Посочено е, че ищецът е сключил общо пет договора с ответното дружество, въз основа на което счита, че са установени трайни отношения между страните. Въз основа на изложеното счита, че договорът не е недействителен, по смисъла на чл. 26 ЗЗД.

По отношение на осъдителния иск ответникът не оспорва, а признава получаването на процесната сума от 946.49 евро, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което няма неоснователно обогатяване.

По изложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за производството.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище излага съображения за основателност и доказаност на исковите претенции.

Претендира разноски за производството.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище навежда доводи за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Претендира сторените от него съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно установено по делото, че между ищеца Л. Г. Л. и ответника „С* - К*“ АД е сключен Договор за потребителски к* № *, при следните параметри: заемна сума от 3 000 лева, изплатена с 11 погасителни вноски, като общата платена сума по договора е 4 851,18 лева; както и че сумата от 946.49 евро е заплатена от ищеца на ответника.

Приети като писмени доказателства по делото са преводни нареждания за платени от ищеца на ответника суми по процесния договор за к*, както и приложимите към последния общи условия.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК:

Процесният договор за к* е с характер на потребителски договор, поради което, на 2 основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски к* и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.

Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК).

За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

В процесния случай, твърденията за недействителност на Договор за потребителски к* № * следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в договора.

Не е спорно по делото, че Договор за потребителски к* № * съдържа клауза, възлагаща в тежест за заемателя да осигури обезпечение, чрез трето физическо лице – поръчител или банкова гаранция (които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания). При неизпълнение на това задължение, длъжникът дължи на к*ора неустойка.

Посоченото, при съпоставянето му с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество съответните клоузи представляват скрито възнаграждение за к*ора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка).

Изискванията, които договорът възвежда за потребителя, са на прак*а неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен к* в сравнително нисък размер (3 000 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към същите. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то к*орът цели да се обогати, като капитализира допълнително вземане, което обозначава като "неустойка". Същевременно, к*орът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва, дължима по к*а и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид гореизложеното съдът счита, че вземането за неустойка на прак*а представлява скрито възнаграждение за к*ора (съответно, сигурен разход за потребителя) и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по к*а изразява общите разходи по к*а за потребителя - настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения к*.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по к*а за потребителя" са всички разходи по к*а, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за к*ни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски к*, които са известни на к*ора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за к*, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на к*а, или в случаите, когато предоставянето на к*а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по к*а за потребителя не включва нотариалните такси".

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които 3 трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, ГПР не съответства на действителния процент на разходите, доколкото коментираната „неустойка“ е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.

В допълнение към гореизложеното, съдът счита за нужно да акцентира и върху факта, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора, съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочването в договора за к* на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна информация относно общите разходи по к*а, следва да се окачестви като „нелоялна“ и по–специално „заблуждаваща търговска прак*а“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /директивата адресира нелоялните търговски прак*и/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го под*ва или е възможно да го под*не да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече, на основание чл. 22 ЗПК, недействителност на договора в неговата цялост. Впрочем, в конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в процесния договор за к* неустойката, дължима при непредоставяне на обезпечение, не фигурира като ясно обозначена стойност (стойността на неустойката може да се изведе едва от погасителния план). Последното обстоятелство съдът също окачествява като заблуждаваща търговска прак*а.