Решение № 81 от 10.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20211110216072 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. М. М., подадена чрез адв. Д.М М. против издаден срещу жалбоподателя електронен фиш ************** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 650,00 /шестстотин и петдесет/ лева.

С жалбата, по която е образувано делото се поддържа, че оспорваният ЕФ е незаконосъобразен поради това, че не е бил връчен на жалбоподателя, с което било ограничено правото му да разбере за какво деяние е санкциониран, а именно фактическите параметри на административно наказателното обвинение, за което му е наложено административно наказание глоба. Без конкретно изложени доводи се поддържа незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и поради това, че е постановен при допуснати нарушения на законовите норми, при неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както 1 и при неправилно приложение на материалния закон. С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ. Претендира се присъждане на разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, проведено от настоящия съдебен състав, жалбоподателят не се явява, като се представлява от адв. Д. М., който поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, с искане за отмяна на обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен. Представя договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна

- ОДМВР-София, след редовно изпълнена процедура по призоваване, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което жалбата, заедно с адм. наказателната преписка е изпратена в Софийски районен съд е взето становище за неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден, като законосъобразен и правилен.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП /доколкото по делото не е представена разписка или друго доказателство, от което да се установява датата на връчване на обжалвания ЕФ на жалбоподателя; АНО твърди, че съгласно направеното отбелязване в АИС АНД, обжалваният ЕФ е издаден на 14.03.2019 г., за нарушение извършено на 01.03.2019 г. и е връчен на 11.11.2020 г., като жалбата срещу него е подадена по пощата на 23.11.2020 г./. В случай, че действително обжалваният ЕФ е връчен на 11.11.2020 г., подадената жалба срещу него на 23.11.2020 г. се явява подадена в срока по чл.189, ал.8 ЗДвП.

Същата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен съд-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2019 г. в 15:01 часа, система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 или по-известни като тип **************, заснела лек автомобил **************** в обл. ******************************** км. 49+800, **********, като техническото средство е отчело превишена скорост – 148 2 км./ч., при максимално разрешена скорост извън населено място от 90 км./ч., въведено с пътен знак В-26.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото *************, срещу лицето, което е регистрирано като собственик на лекия автомобил /съгласно справка, приложена на л.27 от НАХД №17157/20 г./, а именно жалб. В. М. М. е бил издаден обжалваният понастоящем електронен фиш ********** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразило се в управление на горепосоченото МПС с превишена скорост от 148 км./ч. /след приспаднат толеранс от 3 %/ или с превишение от 58 км./ч. над допустимите извън населено място - 90 км./ч., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП , на жалбоподателя, в качеството на собственик на МПС, с което е извършено нарушението е наложено административно наказание глоба в размер на 650,00 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП : „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на 3 административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата н а чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в това число и софтуера за обработка на 4 доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което следва да е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

СПУКС е предназначен за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за скорост. Уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим от статив (тринога) в стационарно положение. Установените данни за нарушения чрез СПУКС не могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях на оператора, като това важи и за процесите на съхранение и експорт на данни.

Присъствието или отсъствието на контролен орган по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението, тъй като измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се заснемат, вида на автоматизираното техническо средство и данни за извършена периодична метрологична проверка, обективирана в представения протокол за проверка №54-С-ИСИ/11.10.2018 г., издаден от БИМ. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта /л.19 от НАХД №17157/20 г./.

5

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 или по-известни като тип **************, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е санкциониран с електронен фиш собственика на МПС, с което е извършено нарушението.

Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“. В конкретния случай е представен протокол за използването на АТСС, както и снимка на разположението на уреда на пътя /л.19 и л.20 от НАХД №17157/20 г./.