Решение № 115 от 19.06.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Радомир, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря Е.Т.З. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730101063 по описа за 2023 година

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 02.01.2014 г. между „Обединена българска банка“ АД, в качеството на кредитор и М. И. Т., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 6220,00 лева, а последният се задължил да върне сумата по кредита в срок до 28.02.2022 г. на 98 месечни погасителни вноски.

Вноската по кредита била уговорена в размер на 110,16 лева месечно, а общата дължима сума от кредитополучателя била в размер на 11 637,72 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит редовната главница по кредита се олихвявала с годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент на „Обединена българска банка“ АД за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 7,75%, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил в размер на 7%, а лихвеният процент – 14,75% годишно.

Длъжникът не изплатил изцяло дължимите суми на ищцовото дружество, като на 28.02.2022 г. настъпил крайният срок за погасяване на кредита.

Ищецът посочва, че вземането, произтичащо от сключения договор за потребителски кредит, било прехвърлено в собственост на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 15.12.2021 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД. Цедентът упълномощил цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по 1 вземанията, предмет на сключения договор за цесия, от името на цедента, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като ответникът предстояло да бъде уведомен за цесията в хода на настоящото производство.

Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, по което било образувано ч. гр. д. № 840/2023 г. по описа на съда, в рамките на което съдът издал заповед за изпълнение № 470/10.10.2023 г. Срещу издадената заповед в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът М. И. Т. дължи на ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД следните суми: 3401,72 лева – главница по договор за потребителски кредит от 02.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.09.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сума в размер на 546,16 лева – лихва за забава, дължима за периода от 28.02.2022 г. до 18.08.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове са оспорени, с твърдения, че по делото липсват доказателства сумата по кредита да е била предоставена на ответника. Твърди се и че ответникът не е подписвал процесния договор за кредит, като се противопоставя възражение за нищожност на клаузи от договора, както и възражение за изтекла погасителна давност.

Сочи, че не е бил уведомен за прехвърлянето на вземането.

Оспорва редовността на воденото счетоводство на „Обединена българска банка“ АД, както и на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

По изложените съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно представител. заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подало на 01.09.2023 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника М. И. Т. за дължими суми по договор за потребителски кредит от 02.01.2014 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 4264/2023 г. на ПРС, изпратено по подсъдност на РдРС. След изпращането му по подсъдност в РС – Радомир е образувано ч. гр. д. № 840/2023 г., по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 471/10.10.2023 г. против длъжника и настоящ ответник.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение за недължимост на 2 сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявил настоящия иск.

По делото е представен и приет договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 02.01.2014 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД (кредитор) и М. И. Т. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 6220,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 98 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 110,16 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 28.01.2014 г., а на последната – на 28.02.2022 г., като страните са уговорили общ размер на всички плащания – 11 637,42 лева.

По делото е приет и договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 15.12.2021 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД (цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1А, неразделна част от договора.

От представеното по делото извлечение от Приложение № 1А към договор за цесия се установява, че вземането на „Обединена българска банка“ АД срещу ответника М. И. Т., произтичащо от договор за потребителски кредит от 02.01.2014 г., е прехвърлено в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

От ищцовата страна е представено и потвърждение за извършената цесия, пълномощно, с което „Обединена българска банка“ АД упълномощава „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведомява от името на банката всички длъжници за сключения на 15.12.2021 г. договор за цесия, както и уведомление от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до ответника М. Т. за прехвърляне на вземанията на „Обединена българска банка“ АД, произтичащи от договор за потребителски кредит от 02.01.2014 г. в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 15.12.2021 г.

По делото е представена и служебна бележка от 12.12.2023 г., подписана от финансовия директор на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, от която се установява, че в счетоводната система на компанията след датата на сключване на договора за цесия – 15.12.2021 г., до 12.12.2023 г. по сключения договор за потребителски кредит от 02.01.2014 г. не са постъпвали плащания за погасяването му.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита в размер на 6220,00 лева е преведена по банкова сметка на кредитополучателя на 02.01.2014 г. По договора последният е извършил плащания в общ размер на 7055,00 лева, вследствие на което е останала непогасена сума от 3403,43 лева – главница и 564,43 лева – лихва за забава за периода от 28.02.2022 г. до 18.08.2023 г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е допусната експертизата.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен 3 интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми.

Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Обединена българска банка“ АД и ответника във връзка със сключения договор за паричен заем, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане между цедента - „Обединена българска банка“ АД и цесионера - „ЕОС Матрикс“ ЕООД и уведомяването на ответника за извършената цесия.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на облигационна връзка между „Обединена българска банка“ АД, в качеството на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 02.01.2014 г. По делото от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства във връзка с възражението му, че не е подписал договора за кредит, поради което съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).

В настоящия случай съдът счита, че договорът е действителен, изготвен на разбираем език и в тази връзка са спазени изискванията на закона. Съдържа изискуемите реквизити, както и е представен погасителен план.

На следващо място, кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като на датата на сключването му е превел по банкова сметка на кредитополучателя отпуснатата в заем сума от 6220,00 лева, което се установява от заключението по изслушаната ССчЕ.

Установява се наред с това от представените по делото писмени доказателства, че вземането на кредитора срещу ответника по сключения договор за кредит е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 15.12.2021 г., като в тази връзка съдът съобрази и представеното по делото извлечение от 4

Приложение № 1А към сключения договор за цесия, в което е включено и вземането на кредитора срещу ответника М. Т.. Съдът, като взе предвид приложеното към исковата молба уведомление, с което ответникът е уведомен, че задължението му по сключения договор за паричен заем е изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД и съобразявайки практиката на ВКС, намерила израз в редица съдебни актове, сред които: решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., намира, че с получаването на приложеното към исковата молба уведомление, цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника.

Падежът на последната погасителна вноска е бил на 28.02.2022 г., т. е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, поради което съдът не следва да обсъжда въпросите, касаещи настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.

Размерът на неизплатеното задължение по договора за кредит е установен със заключението по изслушаната ССчЕ, поради което съдът дължи произнасяне по противопоставеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца суми.