Решение № 1898 от 27.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1898 гр. Пловдив, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330105483 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Ауто хит“ ООД, ЕИК 117591007 против „Ауто плюс“ ООД, ЕИК 160103931, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за покупко – продажба и доставка на стоки, въз основа на който били предадени такива на обща стойност 14 898,55 лева с ДДС, за които била издадена фактура № 2480/31.03.2016 г, с падеж: 03.04.2016 г. Били извършени частични плащания.

Моли се за присъждане на неплатения остатък от 8650 лева – главница; 2636,06 лева – обезщетение за забава за периода 29.03.2018 г. – 29.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Договорът бил за периодични доставки, за една от които била издадена процесната фактура. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност към 31.03.2019 г. Моли 1 за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл.153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е възникнало твърдяното облигационно правоотношение със сочените в ИМ параметри, като стоките по процесната фактура на твърдяната стойност са получени от ответника и са извършени частични плащания на цената, като непогасеният остатък възлиза на търсената сума от 8650 лева /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 4789/08.07.2021 г. – л.56-57/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

В о.с.з. ответникът признава, че процесната фактура е осчетоводена от дружеството, преценява се по реда на чл. 175 ГПК, като признание във връзка с възникналото правоотношение, получаване на стоките и дължимост на цената.

Единственият спорен въпрос е този за приложимата давност, предвид поддържаното възражение в ОИМ, че следва да се приложи кратката тригодишна, поради периодичност на доставките и трайните търговски отношения.

Този довод не се споделя. Приложимата давност е общата петгодишна, съгл. чл.

110 ЗЗД.

Според Тълкувателно решение № 3/18.V.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или др. заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми - без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В случая, предвид съдържанието на договора и осъществените правоотношения по доставки, не може да се приеме, че се касае за периодични плащания, които да обуславят приложимост на кратката давност. Договорът, въз основа на който е издадена и процесната фактура, действително е наименован като такъв с периодично изпълнение, но уговорките относно предмета, доставката, начина и падежа на плащане, не покриват критериите за периодичност на платежите по см. на посочената норма на ЗЗД.

Задълженията не са предварително определени, а касаят различни стоки, които 2 следва да се конкретизират в отделен договор /приемо – предавателен протокол/.

Същественото е и, че доставките са поставени в зависимост от направено отделно и конкретно искане от страна на ответника за продажба – тоест могат да бъдат направени, но същият може и да не поръча стоки за доставка. Самото правоотношение не предполага изпълнение със задължителен и сигурен характер /както е например с услугите по доставка на ТЕ, ВиК и пр./. Във волята на ответника е да направи заявка, в която да посочи брой, вид и други параметри на съответните стоки, съгл. чл. 3 от договора, като в самото осъществяване на доставки няма изначална определеност и сигурност, т.к. зависи от направата или не на поръчка.

На следващо място, няма и предварителна определеност на падежите за плащане като интервали от време, т.к. отново зависят от съответна направа на поръчка, като плащането следва да се извърши в 30 – дневен срок от датата на доставка /ако и когато такава е осъществена/.

Плащанията не са предварително определени, нито определяеми, т.к. зависят от цените, които продавачът ще посочи за тях и не зависят от обективен критерий.

Съответните плащания не са предварително известни на страните по правоотношението, нито кредиторът и длъжникът знаят изначално времето на изпълнение.

Разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се отнася за изключение и не следва да се тълкува разширително. Тя по правило се прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите, каквото процесното вземане за цена на стока по търговска продажба, не е. „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. В случая обаче, всяко плащане се явява еднократно за съответната доставка на поръчани стоки и се изчерпва с предаването на парите по нея. Задължението не е за трайно изпълнение, т.к. зависи от всяка отделна заявка и нейната направа. Падежът също не настъпва периодично, а зависи от определянето му по всеки отделен договор с приемо – предавателен протокол и издадена фактура /при подобна хипотеза - Определение № 59 от 31.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1779/2018 г., II т. о., ТК/.

В подкрепа на горните изводи за липса на периодичност са и представените от ответника писмени доказателства – извадка от счетоводните записвания, от които се установява, че през 2017 г. са осъществени само няколко сделки, а през 2018 г. такива изобщо липсват. Да се приеме периодичност при тази фактическа обстановка и липса на константност в отношенията, която да покрива признаците на платежите като периодични, по см. на цитираната норма на ЗЗД, според настоящия състав би противоречало на законодателната идея, вложена в понятието и принципните му характеристики.

С оглед горното, съдът не приема възражението за изтекла погасителна давност.

Не се спори, че по процесната фактура непогасеният остатък възлиза на търсения размер. Падежът е определен на дата 03.04.2016 г., като от този момент до предявяване на иска – 29.03.2021 г. /ИМ чрез куриер/, когато петгодишният срок е прекъснат /чл.

116, б. „б“ ЗЗД/, давността не е изтекла.

3

Главният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличие на главен дълг.

Плащане не се доказва. Обезщетение за забава е дължимо и се претендира за период три години преди предявяване на иска, при което давността за това акцесорно вземане също не е изтекла. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез он - лайн калкулатор, лихвата възлиза на исковата сума, поради което следва и този иск да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за плащане само на ДТ в размер на 451,50 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ауто плюс“ ООД, ЕИК 160103931, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Бенев“ № 14 да плати на „Ауто хит“ ООД, ЕИК 117591007, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Асен Златаров“ № 16, следните суми: 8650 лева /осем хиляди шестстотин и петдесет лева/ – главница, представляваща остатъчна цена на продадени стоки, за които е издадена фактура № 2480/31.03.2016 г. на обща стойност 14 898,55 лева с ДДС; 2636,06 лева /две хиляди шестстотин тридесет и шест лева и шест стотинки/ – обезщетение за забава за периода 29.03.2018 г. – 29.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 30.03.2021 г. до окончателното погасяване, както и 451,50 лева /четиристотин петдесет и един лева и петдесет стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:.......

I

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4