Определение № 612 от 07.07.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 612 гр. Перник, 07.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500380 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. Г. Т. против Разпореждане № 6633/10.05.2022г. по ч.гр.д. 117/2022г. на РС-Перник за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя „Топлофикация-Перник“ АД срещу длъжника К. Г. Т. за ¼ част от сумите по Заповед за изпълнение № 29/17.01.2022г.

Жалбоподателят иска отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. 117/2022г. на PC-Перник като въззивинят съд даде задължителни указания на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводственитс действия с даване на указания към заявителя за предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК, като излага доводи, че след законодателните промени през м. 12.2019г., бе прието, че след като лицето адресат не може да бъде намерено на адреса, то съдът следва да даде указания на заявителя задължително по чл. 415, ал. 2 ГПК да предяви иск в едномесечен срок от съобщението. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че не това следва да е редът, по който длъжникът да се защити срещу заповедта за изпълнение, то моли да се приеме настоящото възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. 117/2022г., 8-ми с-в, PC-Перник, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК не му е била връчена надлежно.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Топлофикация-Перник“ АД не е подал отговор.

1

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ч.гр. д. № 117/2022 г. на РС - Перник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от „Топлофикация-Перник“ АД срещу К. Г. Т. и В. Т. за вземания за ТЕ, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК. От направената по ч. гр. дело № 117/2022 г. служебно справка за адресна регистрация на длъжника К. Г. Т. се установява, че същият е с постоянен и настоящ адрес в ***. Районният съд е извършил и проверка за местоработата на длъжника като според същата изчерпана е и възможността за връчване по месторабота. Изпратено е съобщение до длъжника К. Г. Т. за връчване на издадената заповед за изпълнение, на постоянния и настоящ адрес на длъжника в ***, като адресът е посещаван многократно, с посочване на датите за посещение от длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения /на 24.01.,12.02. /неприсъствен ден/, 27.02. /неприсъствен ден/, 09.03.2022г./. В случая, К. Г. Т. е търсен общо пет пъти, вкл. и в неприсъствени дни, но адресатът не е намерен, не е намерено и лице, което е съгласно да получи съобщението. РС е разпоредил връчването да се извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Залепено е уведомление на посочения постоянен и настоящ адрес на длъжника К. Г. Т. на 20.03.2022г., като същото е залепено на входната врата на блока и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия. С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, съобщението до длъжника К. Г. Т. следва да бъде приложено като редовно връчено на 04.04.2022 г. /присъствен ден/ с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението, извършено на 20.03.2022 г. До изтичане на месечния срок по чл. 414 ГПК 04.05.2022 г., присъствен ден, същият не е възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл. 416, предл. 1 ГПК тя е влязла в сила на 05.05.2022 г., поради което и на основание чл. 416, изр. второ ГПК е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника К. Г. Т..

Въззивният съд намира, че разпореждането е правилно, по следните съображения:

Съгласно приложимата в процесния случай и действащата редакция на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (в ДВ, бр. 100 от 2019 г.) съдът трябва да даде указание за предявяване на положителен установителен иск и в случаите когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.Целта на измененията на ГПК е в пълна степен да бъдат защитени и гарантирани правата на длъжника, като да не се допуска изпълнение срещу длъжник, на когото заповедта за изпълнение не му е връчена и няма възможност това да бъде направено, защото „не живее на адреса“. Даденото в чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК законово разрешение ползва именно лице, което „не живее на адреса“, поради което приложното му поле е ограничено и следва да се тълкува стриктно. При 2 граматическото и логическо тълкуване на посочената разпоредба, съдът намира, че за да се дадат указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, следва да са налице кумулативно посочените в тази разпоредба предпоставки: връчване при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и удостоверяване от връчителя, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, че „длъжникът не живее на адреса“. Същественото в случая е и следва ясно да се посочи, че след допълването на цитираната разпоредба през 2019г. хипотезата касае само случаи при които е установено, че длъжникът не живее на адреса, която е напълно идентична по смисъл и съдържание с разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр. последно ГПК и е различна от хипотезата, когато длъжникът не е намерен на адреса – арг. чл. 47, ал. 1, изр. първо и второ ГПК.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е приложима не само при удостоверяване от връчителя, че лицето е напуснало адреса и установяване на друг адрес, но и при удостоверяване от връчителя за трайно, невременно отсъствие от адреса и невъзможност то да бъде посещавано, съотв. за невъзможност длъжникът да узнае за извършеното залепване по чл. 47 ГПК. Законът не изисква връчителят да опише всички действия по тази проверка, като е достатъчно в съобщението да посочи и е допустимо да използва разнообразни характеристики например „не пребивава на адреса", „непознат е на адреса“ и други подобни, от които може да се направи недвусмислен извод, че адресатът не живее на адреса по см. на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Следователно когато не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, макар заповедта за изпълнение да е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, следва да се пристъпи към издаване на изпълнителен лист, тъй като след изтичане на срока за депозиране на възражение, считано от датата на която се счита, че съобщението е редовно връчено - чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила.

Анализът на предприетите действия по изпращане на заповед за изпълнение до длъжника К. Г. Т. сочи, че са изпълнени правилата на чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК за надлежното й връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съдът е извършил и справка в НАП за регистрираните трудови договори на длъжника, като е изчерпана и възможността за връчване по месторабота, т. е. съдът е изпълнил стриктно задълженията си по чл. 47 ГПК.

Съобщенията са редовно оформени съгласно изискванията на ГПК. В случая, К. Г. Т. е търсен общо пет пъти, вкл. и в неприсъствени дни, като при удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или други равнозначни удостоверявания, че лицето „не пребивава на адреса", „непознат е на адреса“ и други подобни, от които може да се направи недвусмислен извод, че адресатът не живее на адреса, то следва, че длъжникът не се е изместил от адреса, който е посочен за негов постоянен и настоящ адрес, поради което и разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е неприложима. след като не е намерен длъжникът или лице, което да получи съобщенията са залепени уведомления по чл. 47 ГПК на постоянния адрес и настоящия адрес на длъжника. Следователно връчването на заповедта за изпълнение на длъжника К. Г.

Т. е редовно. Длъжникът К. Г. Т. е бил редовно уведомен за заповедта за изпълнение на 3

02.11.2020 г., от когато е започнал да тече едномесечният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, който е изтекъл на 13.11.2020 г. и в този срок не е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника К. Г. Т..

Предвид изложеното, ПОС намира, че в съответствие със закона ПРС е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя „Топлофикация-Перник“ АД срещу длъжника К. Г. Т. за ¼ част от сумите по Заповед за изпълнение № 29/17.01.2022г. Частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.

По идентични на гореизложените съображения, ПОС намира за неоснователно подаденото от длъжника на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК възражение, а именно, че е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Окръжният съд намира, че длъжникът е основал възражението си на хипотезата на т. 1, ал. 1 на чл. 423 от ГПК, а именно, че е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Хипотезата на чл. 423, ал. 1, т.

1 от ГПК предполага привидност на иначе редовно от външна страна връчване (когато съобщението за връчване е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание). В този случай по същество се оспорва от длъжника инстинността на удостовереното в съобщението за връчване от длъжностното лице обстоятелство, че заповедта е връчена надлежно и в тежест на длъжника е да докаже тази неистинност. Както се посочи по-горе, процесната заповед за изпълнение е изпратена на длъжника както на постоянния му адрес, така и на настоящия такъв, намиращи се в ***, които адреси съвпадат с регистрираните постоянен и настоящ адрес на длъжника в ***. В съобщенията до длъжника е удостоверено, че адресите са посещавани няколко пъти (с посочени дати) и след като не е намерен достъп и лице, което да получи съобщенията са залепени уведомления по чл. 47 ГПК на 20.03.2022 г. на постоянния и настоящия адрес на длъжника. Съобщенията са редовно оформени съгласно изискванията на ГПК. В тежест на длъжника е да докаже, че удостовереното в съобщението е невярно, а именно: че е пребивавал на адреса на посочените дати и че не е залепено съобщение, респ. да докаже, че не е пребивавал на постоянния/настоящия адрес поради обективни причини. В случая, както се посочи по-горе, длъжникът не се е изместил от адреса, който е посочен за негов постоянен и настоящ адрес. Съдът намира за недоказано, а и за житейски нелогично длъжникът в период от близо 3 месеца да не е посетил нито веднъж собственото си жилище, и не е видял, съотв. получил, пуснатото му на 20.03.2022 г. в пощенската кутия уведомление. Според настоящия състав, описаната от длъжника във възражението му по чл. 423 ГПК ситуация не попада в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не става въпрос за трайно отсъствие от жилището и невъзможност то да бъде посещавано, съотв. за невъзможност длъжникът да узнае за извършеното залепване по чл. 47 ГПК. Ето защо и съдът намира, че изложените от него доводи за невъзможност да получи въпросната заповед се явяват неоснователни.

Предвид изложеното въззивният съд приема, че удостовереното в съобщенията за връчване е вярно и правилно РС ги е приел за редовно връчени след изтичане на 4 двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК. Следва да се приеме, че не е доказано наличието на основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се твърди и доказва и наличие на някои от останалите основания по чл. 423, ал. 1 ГПК.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6633/10.05.2022г. по ч.гр.д. 117/2022г. по описа на Районен съд – Перник за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя „Топлофикация-Перник“ АД срещу длъжника К. Г. Т., ЕГН ********** за ¼ част от сумите по Заповед за изпълнение № 29/17.01.2022г.