Решение № 53 от 18.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. П., 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000577 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П., бул. „С.“ №*, С.** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 114/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 61 от 16.02.2024 г., с което „А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, с. Сг., община Ч. е осъдено да заплати на „Ф.“ ООД, ЕИК **, гр. С., О.П., км.** - К. общо сумата от 80 030,40 лв., от които:

1. 65 030, 40 лв. ведно със законната лихва от 21.05.2021 г. равняващи се на сбора от дължими главници по фактура № ** г. в размер на 41 144 лв., представляваща второ плащане по договор № ** г., фактура № ** г. в размер на 17 857, 90 лв. представляваща трето плащане по договор № ** г. и фактура № ** г. в размер на 6 028, 80 лв., представляваща последно плащане по договор № ** г. и

2. 15 000 лв. претендирана частично неустойка за забавено плащане на горните главници равняваща се на сбора от частични претенции от начислени 1 неустойки за забава на плащанията по горните фактури, както следва:

-

10 000 лв. за периода от 25.07. 2020 г. до 20.05. 2021 г. по фактура № -

4 000 лв. за периода от 05.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г, по фактура № -

1000 лв. за периода от 19.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. по фактура № ** ** г.

** г. г.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението иска се неговата отмяна, вкл. и в частта за разноските и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

Въззиваемият е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 21.05. 2021 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от „Ф.“ ООД, ЕИК **, гр. С. искова молба против А.С.**“ ЕООД, ЕИК ***, което дружество тогава е било със седалище и адрес на управление - с. Сг., община Ч..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 22.05.2020 г. между ищеца в качеството му на изпълнител и ответника в качеството му на възложител бил сключен договор № **. С него ответното дружество възложило на „Ф.“ ООД да извърши доставка и монтаж на метално хале тип Д.+ едноскатно на обект находящ се в с. П., община Б.Д., област С.З.. Това следвало да стане съобразно подробно описание в Приложение № 1, неразделна част от договора.

Дължимото възнаграждение за възложените работи било уговорено в чл.

2 от договора като общата стойност на същото било определено в размер на 84 288 лв.

Плащането му ставало в 3 дн. срок от издаване на фактурата по специална схема определена в чл. 3.2 от договора, както следва:

20 % от възнаграждението, т.е. 16 857,60 лв. за стартиране на договора, изготвяне на технически проект по част „Конструктивна“ и стартиране на производството на сградата,

2

50 % от възнаграждението 41 144,00 лв. - при доставка на носещата конструкция на сградата,

20 % от възнаграждението, т.е. 16 857,60 лв. при завършване на монтажа на носещата конструкция и допълнителни СМР, 10 % от възнаграждението 8 428, 80 лв. - при завършване монтажа на сградата.

По повод на горните договорки в ИМ е посочено, че от ищеца били издадени 4 бр. фактури, както следва:

1.

Фактура № **. за 16 857, 60 лв. представляваща първо плащане, 2.

Фактура № **г. за 41

3.

Фактура № ** г. за 17 857, 90 лв., представляваща трето плащане, 144 лв. представляваща второ плащане,

4. Фактура № ** г. за 6 028,80 лв., представляваща последно плащане по договора.

Относно размерът на задължението посочен последната фактура е пояснено, че с Анекс № * от ** г. към договора страните се уговорили да отпаднат част от допълнителните СМР за халето с хладилни камери, както и да се изпрати един монтажник от ищеца, който да съдейства на възложителя за извършване на отпадналите СМР от трети лица. Това довело и до уговорки за промяна на дължимата по договора суми.

Във връзка с така издадените фактури ищецът твърди, че на 03.06. 2020 г. било извършено плащане само по първата фактура в размер на 16 857,60 лв., а плащане на останалите д договорените срокове липсвало.

По повод на това неплащане е посочено, че подобно поведение било обичайно за ответника във връзка с изпълнението на други сключени между тях договори. Подчертано е и, че то освен с неплащане в срок се характеризирало и в неполагане на подписи по документите издавани във връзка със сключените договори.

В подкрепа на това се споменава, че във връзка с приключване изпълнението по процесния договор бил издаден на 15.10.2020 г. приемо предавателен протокол. Той бил изпратен на ответника за подпис, но това не било сторено.

На база изложеното е направено обобщение, че ищецът изпълнил 3 качествено и в срок възложените му с договора работа, но плащане на същите не било извършено.

Вместо това с писмо от 26.11. 2020 г. ответникът предложил да изплаща задължението към „Ф.“ ООД по този договор, а и по други такива разсрочено на вноски. Общият размер на задълженията е определен на 163 486,01 лв., от които следвало да се платят четири вноски по 28 000 лв. през м. 12. 2020 г., 01,02, 03. 2021 г. и последна вноска от 51 486,01 лв. през април на 2021 г.

Посочено е, че ищецът отказал това предложение, но същевременно с това се прави извод, че с него ответното дружество реално признало описаните по- горе задължения по процесния договор.

Споменава се, че признание на тези задължения било направено и в изпратени на 07.12.2020 и 07.02.2021 г. отговори от ответника до ищеца във връзка отправни му нови покани за плащане на процесните суми.

По повод горното неизпълнение е посочено, че в чл. 5.12.3 от договора била постигната договорка, че при забава на плащане възложителят дължи неустойка в размер на 0, 2 % върху неразплатената сума за всеки ден забава от датата на възникване задължението без необходимост от писмено предизвестие. Посочено е, че към датата на подаване на исковата молба дължимата неустойка е в общ размер на 37 362, 16 лв. и се равнява на сбора от неустойките за забавени плащания по фактури, както следва: неустойка в размер на 24 686,40 лв. за периода от 25.07.2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена върху дължимата сума по фактура № ** г. , неустойка в размер на 8 143,20 лв. за периода от 05. 10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена върху дължимата сума по фактура № ** г., неустойка в размер на 2 580,33 лв. за периода от 19.10.2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена върху дължимата сума по фактура № ** г.

На база така изложеното е отправено искане до съда да постанови решение, с което „А.С.**“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца „Ф.“ ООД сумата от 65 030, 40 лв., ведно със законната лихва от 21.05.2021 г., равняваща се на сбора от дължимите главници по фактура № ** г. в размер на 41 144 лв., фактура № ** г. в размер на 17 857, 90 лв. и фактура № ** г. в размер на 6 028, 80 лв.

Отправено е и искане до съда ответното дружество да бъзе осъдено да 4 заплати на ищеца и общата сума от 15 000 лв. като част от общо дължимата неустойка от 37 362, 16 лв. равняваща се на сбора на част от дължимите се неустойки за всяко отделно плащане в следните размери:

10 000 лв. представляващи част от общо дължима неустойка в размер на 24 686,40 лв. за периода от 25.07. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена върху задължение по фактура № ** г. за сумата от 41 144,00 лева, 4 000 лв. представляващи част от общо дължима неустойка в размер на 8 143,20 лева за периода от 05.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена върху задължение по фактура № **г. за сумата от 17 857,90 лв.

1 000 лв. представляващи част от общо дължима неустойка в размер на 2 580,33 лв. за периода от 19.10. 2020 г. до 20.05. 2021 г. начислена върху задължение по фактура № ** г. за сумата от 6 028,80 лв.

В отговора на исковата молба е изразено становище за неоснователност на исковете като не е оспорено сключването на договор № ** г. и плащането на първата вноска от 16 857, 60 лв. представляващи 20 % от дължимото възнаграждение.

Недължимостта на останалите три вноски се аргументира с това, че ищецът бил некоректен и неточен при изпълнението на задълженията си по този договор. В подкрепа на това се споменава, че плащането на процесните суми се дължало след изпълнение на определени и подробно описани в договора работи, които в случая били престирани частично Посочено е, че в исковата молба изпълнението на задълженията от страна на изпълнителя се аргументирало с факта на издаване на трите фактури, без да е направена конкретизация за момента на извършване на отделните работи и индивидуализацията им по етапи.

Плащането единствено на първата вноска се обяснява с това, че само работата обуславяща това плащане била извършена, т.е. дургите явяващи се предпоставка за останалите плащания не били изпълнени.

Липсата на изпълнение и фактът, че възложената от „А.С.**” ЕООД на ищеца работа била от своя страна възложена на ответника от друго лице, кандидатстващо за европейско финансиране станало причина да се сключи нов договор с друг подизпълнител - „А.*” ЕООД, който да извърши в срок неизпълнените от ищеца монтажи предмет на процесния договор.

5

Неизпълнението на тези задължения се сочи като причина за неподписването на съставения от „Ф.” ООД приемо- предавателен протокол от 15.10. 2020 г. В тази връзка е оспорено твърдението на ищеца, че ответното дружество в лицето на управителя си трайно отказвало да подписва документи издавани във връзка с изпълнението на договорите сключени между страните. По този повод е посочено, че самият ищец е представил с ИМ множество подписани документи опровергаващи това му твърдение.

Според ответника за удостоверяване на извършената работа възложена на ищеца с процесния договор следвало да се съставят приемо- предавателни протоколи за всеки етап - един при доставка на носещата конструкция на сградата, един при завършване монтажа на носещата конструкция и допълнителни СМР и трети при завършване монтажа на сградата. Такива обаче липсвали.

По отношение на протокола по чл.5.11 от договора е посочено, че той удостоверявал предаването на договорената сграда и следвало да се състави и предаде на възложителя в деня на завършване на възложените СМР.

Подписването му от страните пък следвало да стане след проверка на удостоверените с него обстоятелства. В случая това не било станало, защото ищецът единствено издал протокола, но не връчил същия на възложителя.

Това се свързва с липса на реално предаване на сградата в завършен вид, което нямало и как да стане поради твърдяното неизпълнение. По повод на този протокол се сочи и че липсвало яснота за момента на издаването му и момента на връчването му на възложителя.

В контекста на тези разсъждения е изразено мнение, че процесните фактури не удостоверяват реално извършени от ищцовото дружество дейности. В подкрепа на това е и казано, че от описаните в Приложение № 2 към договора дейности от ищеца била извършена единствено доставката на материали. Другите описани в същото реално били извършени от споменатото по- горе трето дружество възоснова на договор от 22.10.2020 г. Изпълнението им било удостоверено с приемо - предавателен протокол от 07.06. 2021 г. То издало фактура № ** г., която била платена.