Определение № 779 от 06.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779 гр. София, 06.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Росенова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601053 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава 22 от НПК, вр.чл.249, ал.2 НПК.

С протоколно определение от 16.07.2026г., постановено по НОХД №2457/2026г., в проведеното разпоредително съдебно заседание, Софийски градски съд е констатирал, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

В законния срок против цитираното определение на СГС е постъпила частна жалба от адв.Й. Ч., защитник на подсъдимия Д. Г. Д..

В жалбата се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при водене на досъдебното производство, тъй като не е извършено разследване и не е събран доказателствен материал. Сочи, че е налице противоречие в периода за привличане в качеството на обвиняем, ССЕ не е изготвена по надлежния ред. Поддържа, че при предявяване на разследването са поискани извършването на множество следствени действия, както и са представени писмени доказателства.Същите не били докладвани на наблюдаващия прокурор, който не се е произнесъл съгласно изискванията на чл.229 от НПК.

Поддържа, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, тъй като вмененото престъпление не е конкретизирано по време, място и обстановка, не са налични всички негови реквизити.

Защитникът претендира да бъде отменено определението на СГС и моли въззивният съд да прекрати съдебното производство и върне делото на СГП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите, залегнали в частната 1 жалба и след като се запозна с атакуваното определение и материалите по делото, намери следното:

На 07.04.2026г. в СГС е внесен обвинителен акт против Д. Г. Д. с обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК.

За да остави без уважение искането да бъде прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора, СГС е приел, че не са допуснати претендираните от подсъдимия и неговия защитник процесуални нарушения на досъдебното производство, изразяващи се в непълнота и неяснота на обвинителния акт, довело до ограничаване правото на защита.

Въззивната инстанция напълно се съгласява с крайния извод на първоинстанционния съд, че описанието на инкриминираното деяние в обстоятелствената част на обвинителния акт отговаря на минималния стандарт залегнал в чл.246, ал.2 от НПК.

Според Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г. на ОСНК на ВКС главно предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.

САС счита, че в процесния обвинителен акт формулираното от прокуратурата обвинение спрямо подсъдимото лице не е ограничило процесуалните му право да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Правилно в мотивите си СГС е приел, че надлежно в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани фактите, които прокурорът е счел, че са относими към повдигнатото обвинение. Внимателното запознаване на настоящия състав със съдържанието на прокурорския акт го доведе до аналогични изводи относно процесуалната годност на обвинителния акт да инициира съдебното производство.

Така, в обстоятелствената му част е посочено търговското дружество, посредством което подс.Д. е осъществил укрИ.ето на данъци, вкл. промените, които са били вписвани в Съвета на директорите му. Подробни обстоятелства са изложени във връзка с извършената данъчна ревизия на дружеството и констатациите от нея /л.5-8 от първ.д./. По-нататък е посочено лицето, което е извършвало счетоводното обслужване на фирмата и каква е била нейната връзка с дейността му, възпроизведени са твърденията на разпитаните като свидетели по делото членове на Съвета на директорите на „Групо лайт“ ЕАД и единствения негов служител. Изложени са обстоятелства във връзка с фирмите, с които привидно е имало търговски отношения дружеството, като са възпроизведени твърденията на лицата, които ги представляват. В акта са посочени датата и мястото, на които са представени инкриминираните Справки-декларации по чл.125 от ЗДДС, които са индивидуализирани, вкл. са описани фактурите, касаещи инкриминираните покупки. В обстоятелствената част на акта са възпроизведени и изводите на заключението на съдебно-счетоводна експертиза, чиито констатации са станали неразделна негова част от фактическото обвинение /л.15-20 от първ.д./. В диспозитива на обвинителния акт са индивидуализирани всяко от отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, посочен е общият период на 2 извършване на престъплението, размера на укрития данък по ЗДДС и са описани всички останали елементи от обективния състав на престъплението по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.6 и т.7 от НК.

С оглед на изложеното въззивният съд счете, че не е допусната претендираната от защитата неяснота на обвинението, довела до ограничаване правото на подсъдимия да разбере в какво точно престъпление е обвинен и даващо му възможност адекватно да организира защитата си.

Следва да се посочи, че по-голямата част от възраженията на жалбоподателя, заявени и пред първоинстанционния съд, касаят доказателствената обезпеченост на поддържаните от прокурора твърдения, както и изобщо състоятелността на така формулираното обвинение. В тази връзка правилно СГС е счел, че се касае за въпрос по съществото на делото, в хода на което могат да се събират и нови доказателства, респ. ще се установява дали обвинителните твърдения са обезпечени с вярна доказателствена оценка и дали са квалифицирани законосъобразно.

Периодът на извършване на престъплението също е въпрос по съществото на делото и в зависимост от приобщените доказателства с присъдата същият може да се редуцира в рамките на предложеното от прокурора. В този смисъл следва да бъде отхвърлено като неоснователно направеното от защитата възражение за несъответност на посочения в акта времеви период с установеното от вещите лица в ССЕ.

Не съставлява съществено процесуално нарушение твърдението на защитата за липса на произнасяне от прокурора на фазата на досъдебното производство по направени от тях доказателствени искания. Както е известно, съдебната фаза е централна такава от наказателния процес, и всички доказатествени искания на страните могат да бъдат направени в хода на съдебното следствие, на които съдът дължи мотивирано произнасяне.

С оглед на изложеното, въззивният съд намери, че следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно определението на СГС.

Водим от горното и на основание чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от НПК, САС, НО, 7 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.07.2026г., постановено по НОХД №2457/2026г. на Софийски градски съд, НО, 42 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4