Решение № 403 от 23.12.2024, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 346/2024
- Вид
- Решение № 403
- Подписан
- 23.12.2024
- В сила
- 21.01.2025
- Състав
- Ангелина Бисеркова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 и сл. · Закон за наследството
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.37в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37в, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 403 гр. П., 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230100346 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ж. К.
М., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, действащи чрез пълномощник адвокат И. С., срещу И. М. П., ЕГН **********.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на К. Ст. Ч., бивш жител на гр.
П.. Сочат, че по наследство от последния и по силата на проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ - решение № 562/28.01.2000 г. на ПК гр.
П., са придобили правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град П. с адрес гр. П., ул. “Н.“, местност „К.“, с площ от 4 757 кв. м., с трайно предназначение на територията : земеделска, с начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план 232015 и съседи: ***, ***, ***, ***,
***, *** и ***. Твърдят, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка, за гореописания недвижим имот. Твърдят, че ответникът не е владял имота явно, необезпокоявано и непрекъснато, поради което не е придобил правото на собственост върху същия на основание придобивна давност. Сочат, че в периода 2018/2019 г. и 2019/2020 г. нивата е 1 ползвана по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ, за което са получавали рентно плащане.
Сочат, че към момента ответникът владее имота и не ги допуска в същия.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство от К. Ст. Ч., бивш жител на гр. П., и по реституция при условията на ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град П. с адрес гр. П., ул. “Н.“, местност „К.“, с площ от 4 757 кв. м., с трайно предназначение на територията : земеделска, с начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план 232015 и съседи: ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, както и да осъди ответника да предаде на ищците владението върху същия имот.
Ищците правят доказателствени искания, представят писмени доказателства.
Исковата молба е вписана.
В законоустановения срок ответникът, действащ чрез пълномощник - адв. Г.
К., депозира писмен отговор, с който завява становище за допустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди се в отговора, че процесният имот е част от голям блок от ниви, като не е ограден с ограда. Нивата се обработва от И. и М. П.и - известни земеделци в района. Твърди, че М. и И. П.и владеят имота "явно демонстративно спрямо цялото общество". Сочи се, че същите ежегодно, в продължение на повече от десет години, са засаждали в имота насаждения, правили са разходи за поддръжка на имота, с което владение са придобили правото на собственост върху същия. Твърди се, че в първите години отглеждали зеленчуци, впоследствие, в период от 6 - 7 години дървета с череши, а от три години имотът е засаден само с жито. Твърди се, че ответникът бил подпомаган в дейността си от М. П. - баща на ответника, който закупил сондажна помпа. С нея в имота била изградена система за полИ.е на насажденията. Наскоро ответникът премахнал помпата. Сочи, че с приложени към отговора фактури, удостоверяващи сторени разходи по поддръжка на имота, ще доказва владението на имота. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на предявените искове като недоказани и неоснователни.
Ответникът представя писмени доказателства, претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ищците не се явяват. Представляват се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа предявените искове. Сочи писмени и 2 гласни доказателства в подкрепа на претенциите. Оспорва позицията на ответника по делото. По същество на спора пледира за уважаване на исковете като доказани и основателни. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, представлява се от договорен процесуален представител, който поддържа наведените в писмения отговор твърдения, доводи, възражения, сочи писмени и гласни доказателства. По същество на делото пледира за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.
Разпитани са свидетелите К. Г. /57 г., дъщеря на ищцата Ж. М./, Н. Ш. /59 г., б.р./, Ж. П. / 68 г., б.р./ и Ст. Цв. /80 г., б.р./.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните фактически и правни изводи:
Не е спорно в производството, че ищците Ж. К. М., ЕГН ********** и Д. К.
Д., ЕГН **********, са преки и единствени наследници по закон /дъщери/ на К. Ст. Ч., ЕГН **********, починал на **.**.**** г. /удостоверение за наследници № 1027/29.06.2023 г. по описа на дл.лице по гр.състояние при община П./.
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства - решение № 562/28.01.2000 г. на Поземлена комисия гр.П., ведно със скица, неоспорени от ответника, установиха по несъмнен начин, че по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на К. Ст. Ч., бивш жител на град П. е възстановена собствеността върху недвижим имот, представляващ нива от 4.756 дка, местност „К.“ имот № 232015 по плана за земеразделяне в землището на гр.П..
Установи се, че на 13.08.2021 г. ответникът И. М. П. се е снабдил с констативен нотариален акт № 086, рег. № 9019, дело № 468 от 2021 г. по описа на нотариус рег. № 510 на НК, с район на действие района на Районен съд гр. П., за право на собственост по давност върху имот с идентификатор *** по КККР на град П..
Не се спори, а събраните писмени доказателства / писмо РД-12-05-01-20171/27.09. по описа на Общинска служба земеделие град П. Споразумение на масиви за ползване на земеделски земи по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за 3 стопанската 2020/2021 г. за землището на град П. ЕКАТТЕ 56126, община П., писмо изх. № РД – 12-05-01-2226-1/22.10 по описа на Областна дирекция „Земеделие“ град Бл./, установиха по несъмнен начин, че за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019 /2020 г. и 2020/2021 г. процесният недвижим имот е бил включен като имот по чл.37 в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, т.н. „бяло петно“, в споразумения за създаване на масиви за ползване на земеделски земи, одобрени с надлежна заповед на директора на ОДЗ Бл. и като такъв е бил ползван от ЕТ „И. П.“. В тази връзка и на посоченото основание последният е заплащал дължимите за ползване на имота суми по набирателна сметка на ОДЗ град Бл., които суми са изплащани на наследниците на К. Ст. Ч., ЕГН **********, починал на **.**.**** г., т.е. на ищците.
По делото са събрани гласни доказателства за установяване владението на процесния недвижим имот в периода десет години преди издаване на процесния констативен нотариален акт в полза на ответника.
В показанията на свидетелите Ш. и Т. се сочи по непротИ.речив начин, че след възстановяване по реда на ЗСПЗЗ собствеността на земите в местност „К.“, след 2000 г. ищците като наследници на К. Ст. Ч. започнали да обработват процесния имот, в който отглеждали прасковни дръвчета до 2015 г.
След 2015 г., предвид напредналата си възраст, ищците преустановили стопанисването на имота. През 2017 г. дъщерята на ищцата Ж. М. – свидетелката Т., отишла заедно с роднини до нивата и установила, че достъпът до имота е ограничен – липсвал пътя, по който се стигнало до нивата.
Установили също, че в имота има насаждения – овошки, млади дръвчета – изсъхнали и неподдържани. Свидетелката и роднините й разпитали и разбрали, че семейство П.и /ответникът и неговият баща/ са обработвали нивата след 2015 г., като засадили в нея плодни дръвчета. Свидетелката и роднините й отишли до дома на семейство П.и, където разговаряли с майката на ответника, която им казала, че вече не се интересуват от имота и насажденията в него. Майката на ответника заявила, че младите дръвчета в имота на ищците били засадени от съпруга й. Свидетелката сочи, че провела с ответника разговор по телефона, в който последният повторил казаното от майка си – че младите дръвчета в имота са засадени от баща му, както и че той – ответникът, не се интересува от имота и насажденията в него.
Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на свидетелите Т. и Ш., тъй 4 като същите са последователни, непротИ.речиви, свидетелите сочат на обстоятелства, които са възприели лично и непосредствено, същевременно се потвърждават от данните, обективирани в писмо РД-12-05-01-2017-1/27.09. по описа на Общинска служба земеделие град П. Споразумение на масиви за ползване на земеделски земи по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за землището на град П. ЕКАТТЕ 56126, община П., извлечение от заповеди на директора на Областна дирекция „Земеделие“ град Бл.. Наред с това тези показания не се опровергават от показанията на свидетелите Цв. и П.. Ето защо съдът кредитира с доверие изцяло показанията на свидетелите Т. и Ш., като счита за несъстоятелно възражението на пълномощника на ответника за необективност и заинтересованост на същите свидетели от изхода на спора.
Съдът счита, че показанията на Т. и Ш. не се опровергават от показанията на свидетелите Цв. /бивш служител - бригадир на М. П. – баща на ответника/ и П.
/ счетоводител на ответника, бивш служител на бащата на ответник/, тъй като в последните липсват данни, които да подкрепят тезата на ответника, че последният е владял процесния недвижим имот в периода десет години преди месец август 2021 г. В показанията на свидетелите Цв. и П. се сочи, че през 2000 г. бащата на ответника започнал да обработва ниви, находящи се местност „К.“ в землището на град П.. Сочат, че тъй като М. П. не бил собственик на земите, а имал знанието, че нивите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на собствениците, респ. техните наследници, до последните били изпратени писма, с които П. ги уведомявал, че има желание да изкупи имотите в местността. Част от собствениците продали земите си на М. П., който започнал да ги почиства. В последствие започнал да почиства и съседни ниви, които не закупил от реституираните собственици, в това число и процесния имот. След като почистил имотите, започнал да засажда в тях зеленчуци, а след 2015 г. засадил плодни дръвчета. Съдът счита, че показанията на Цв. и П. не са в протИ.речие с показанията на другите двама свидетели, тъй като в тях липсва конкретна информация за владение на процесния имот от ответника и неговия баща преди 2015 г. В тази връзка съдът счита, че гласните доказателства по делото сочат непротИ.речИ. на същите обстоятелства, на които и писмените доказателства - с изключение на оспорения от ищците констативен нотариален акт, а именно, че една през 2015 г. ответникът и неговият баща установили фактическа власт върху процесния недвижим имот, 5 като ползватели на същия. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019 /2020 г. и 2020/2021 г. ответникът е ползвал имота като такъв по чл.37 в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, на основание споразумения за създаване на масиви за ползване на земеделски земи, одобрени с надлежна заповед на директора на ОДЗ Бл., за което е заплащал дължимите за ползване на имота суми по набирателна сметка на ОДЗ град Бл., които суми са изплащани на ищците.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са при условията на субективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността във връзка с чл.79, ал.1 ЗС вр. с чл.13 и сл. от ЗН и ЗСПЗЗ. Целта на претенциите с посоченото правно основание и на търсената по съдебен път защита е да се върне фактическата власт върху вещта на носителя на правото на собственост.
Предпоставките за предявяване на иск по чл.108 от ЗС са: ищецът да е носител на правото на собственост върху определена вещ, по силата на което може да владее вещта; друго лице да упражнява фактическата власт върху вещта, без да има основание за това. Тези предпоставки определят фактите, които подлежат на доказване в производството по разглеждане на ревандикационен иск и правилата за разпределяне на доказателствената тежест.