Решение № 808 от 23.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Варна, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Диана К. Стоянова

Радостин Г. П. при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Радостин Г. П. Въззивно гражданско дело № 20223100500377 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.

№

302967/26.11.2021г. на

"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД,

ЕИК 121265177, със седалище гр. София, чрез пълномощник ю.к. С.Х., срещу решение №262526/24.09.2021 год., постановено по гр.дело №12942/2020 год. на РС – Варна, в частта в която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК 121265177, със седалище гр. София, е осъдено да заплати на П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ бл. 14, вх. И, ет. 2, ап. 28 сумата 12000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания настъпили в резултат на реализирано на 21.06.2018 г. ПТП на Републикански път II-29 в посока от гр. Добрич към с. Стожер, община Добрич, след пети км. по вина на водача на микробус „Пежо Боксер“ с ДК № ********, ведно със законната лихва върху главницата от 17.07.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432 от КЗ, присъдени са разноски в полза на ищцата, както и разноски в полза на бюджета на съдебната власт.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Излага, че ВРС е допускал процесуално нарушение като не е докладвал в о.с.з. на 17.05.2021г. писмено становище на ответника, изпратено по факс на 14.05.2021г. В това писмено становище са поставени въпроси към допуснати свидетели, както и към вещото лице по 1

САТЕ – А.В.. Излага, че в о.с.з на 19.07.2021г. ВРС неправилно и необосновано е отказал да уважи доказателствените искания на застрахователя. Твърди, че ВРС не е обсъдил събраните доказателства в цялост, а ги е обсъждал избирателно. Налице е несъответствие между доказателствата по делото и направените от съда изводи. На следващо място излага, че присъденото обезщетение е завишено и прекомерно. Оспорва извода на ВРС, че не е налице независимо съпричинителство от ТЛ-помагач АПИ. Сочи, че неправилно са кредитирани показанията на свидетеля Р.В., а заключението по САТЕ въобще не е обсъдено. Излага, че лихва за забава се дължи считано от 18.10.2020г. С въззивната жалба са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата П. Н. Н., чрез пълномощник адв. Д.П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на направените разноски.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. С депозирано преди съдебно заседание становище вх. № 13371/07.06.2022г. пълномощникът на застрахователя поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата страна моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото разноски.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание пълномощникът на ТЛ-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ ю.к. Ренета Желева изразява становище, че липсват данни за съпричиняване на ПТП от АПИ.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на П. Н. Н. против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК 121265177 за заплащане на сумата от 17000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания настъпили в резултат на реализирано на 21.06.2018 г. ПТП на Републикански път II-29 в посока от гр. Добрич към гр. Варна по вина на водача на автобус „Пежо Боксер“ с ДК № ********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП до окончателното изплащане. Ищцата твърди, че на 21.06.2018 г. е пътувала по Републикански път II-29 от гр. Добрич за гр. Варна заедно с приятелката си Александрина К. с „Пежо Боксер“ с ДК № ******** с водач Д. Н.

П.. В един момент движещият се пред тях ТИР с ремарке намалил скоростта, но водачът на автобуса не могъл да спре навреме и последвал удар със задна част на товарния автомобил.

2

Ищцата поддържа, че от силния удар се откъснала една от седалките, вратите на микробуса не могли да се отворят, а предната му част била смачкана. Ищцата сочи, че при удара полетяла напред, ударила се в предната седалка и се озовала между двете седалки. Когато излязла навън се почувствала замаяна, изпитвала и силни болки в лявата ръка, коленете и брадата, не можела да си поема дълбоко въздух. След като се прибрала във гр. Варна посетила Пето ДКЦ гр.Варна, където направили рентгенова снимка на глава, ръка и гръден кош, която установила счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка. На следващия ден личният лекар на ищцата я насочил за преглед и консулт към неврохирург и ортопед. В ортопедично отделение на АМЦСМП „Майчин дом" била поставена гипсова имобилизация на ръката. След пет дни ищцата била на контролен преглед като бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за срок от 14 дни. Излага, че лявата ѝ ръка била обездвижена с гипс за период около 20 дни, след което последвала рехабилитация. Ищцата сочи, че не можела да се обслужва с тази ръка, като съпругът помагал. След снемането на гипса била поставена ортеза за обездвижване за период от 28 дни, като била определена временна неработоспособност за 65-70 дни. След снемане на ортезата последвало раздвижване на ръката. Ищцата сочи, че след ПТП е изпитвала силни болки по цялото тяло, в областта на лявата ръка, а впоследствие и неудобство от нейното обездвиждане за дълъг период от време. Сочи, че вследствие на ПТП получила силно вътрешно безпокойство, пристъпи на плач, изпитвала страх да пътува с МПС. Излага, че имала проблеми със съня, като постоянно сънувала сцени от ПТП, трудно се концентрирала, имала главоболие и световъртеж. С Решение № 146/26.05.2020 г. по НАХД № 378/2020 г. по описа на РС – Добрич водачът Д. Н. П. бил признат за виновен в това, че на 21.06.2018 г. e нарушил чл. 23. ал. 1 и чл. 20, ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата изразяваща се в счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, което довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за период от около 1.5-2 месеца. Твърди, че е получила и контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на лявото и на дясното коляно, контузия на двете подбедрици, травматични отоци и кръвонасядания в тези области, които били констатирани при извършените прегледи. Застрахователят на виновния водач отказал да й заплати обезщетение, поради което предявява претенцията си пред съда.

С писмен отговор застрахователят оспорва иска. Оспорва изключителна вина за ПТП да има водача на микробуса. Твърди, че вина за настъпването на ПТП има водача на пътен уширител марка „Midland“ с ДК № 07707, който се е намирал на пътното платно и е възпрепятствал преминаването на останалите участници в движението. Така е създал предпоставка за рязкото намаляване на скоростта от страна на водача на т.а. Волво с ДК № ********, а с оглед габаритите на това предно движещо се ППС водачът на микробуса не е имал обективна възможност да възприеме препятствието на пътя от по-голямо разстояние и да намали скоростта си на движение. На следващо място излага, че вина за ПТП има Агенция пътна инфраструктура, която като собственик на пътя е възложила извършване на ремонтни дейности в този участък без същите да са сигнализирани или обозначени по съответния начин, не е била въведена временна сигнализация за извършваните ремонтни 3 дейности както и за ограничение на скоростта. Оспорва се възникването на всички травми описани от ищцата, при прегледа в деня след инцидента ищцата не е имала оплаквания за болки в лявата ръка, като едва на 25.06.2018 г. е установена фрактура. Сочи, че няма доказателства за контролна рентгенография и за провеждана физиотерапия и рехабилитация.

Оспорва се представеното от ищцата медицинско свидетелство издадено от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, като се сочи, че то е издадено пет дена след твърдения инцидент, поради което същото не може да установи, че ищцата е получила „контузия на главата“, „мозъчно сътресение“ и разместване на фрагменти на пета предкиткова кост. Оспорва се ищцата да е загубила съзнание при ПТП, както и психическа травма. Въвежда се възражение за съпричиняване изразяващо се в непоставяне от ищцата на предпазен колан в нарушение на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, като по този начин тялото свободно се е движило в купето на микробуса в момента на ПТП удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, в следствие, на което са причинени телесните увреждания. Оспорва се пряката причинноследствена връзка между претърпените неимуществени вреди от ищеца и процесното ПТП, като се твърди също, че към настоящия момент ищцата се е възстановила изцяло. Оспорва и акцесорния иск като сочи, че законната лихва не се дължи от датата на ПТП, а от датата на предявяване на доброволната претенция по чл.380 от КЗ - 17.07.2020 г.

Третото лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ излага, че ПТП е възникнало по изключителна вина на водача на МПС.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съобразно която разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни 4 предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. При кумулативната даденост на тези предпоставки в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на увредения. Съгласно процесуалното правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът - въззиваема страна в настоящото производство, следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си претенция. Ответникът - сега въззивник, от своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.