Решение № 1069 от 22.10.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София 22.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при участието на секретаря Весела Венева и прокурора Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев в.н.о.х.д. № 2753 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 14.12.2017 г., постановено по н.о.х.д. № 22272/2015 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав, е признат С.В.Б., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********за виновен в това, че на 16.09.2013 г. в София, ж. к.

„Надежда“, в междублоковото пространство на бл. 140 и бл. 141, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон „Сони Експерия Е“ на стойност 195.00 /сто деветдесет и пет/ лева, собственост на Н.С.Н., която вещ владеел по силата на устен договор за еднократно ползване от 20.15 часа на 16.09.2013 г., сключен с владелеца и ползвател на телефона В.Н.Н.- административно нарушение по чл. 218б, ал. 1 вр. чл. 206, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и на основание чл.

301, ал. 4 НПК вр. чл. 15, ал. 2 ЗАНН му налага административно наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане текста на присъдата пред общото събрание на етажната собственост по настоящ адрес на подсъдимия, като е оправдаван за това деянието да съставлява престъпление. С присъдата подсъдимия С.В.Б. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща сторени в хода на досъдебното производство разноски, по сметка на съда сумата от 365.00 /триста шестдесет и пет/ лева- представляваща разноски в хода на съдебната фаза, както и сумата от по 5.00 /пет/ лева - за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия С.В.Б., чрез неговия защитник адв. И.А.. В жалбата са направени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда. Посочва се, че по делото липсвали доказателства за притежаване или за отнемане от пострадалия Н.на инкриминираната вещ, като от извършената процедура по разпознаване подсъдимия не бил разпознат като извършител на престъплението по чл. 194 от НК. Посочва се още, че незаконосъобразно деянието било преквалифицирано по чл. 206 от НК. На фаза на досъдебното производство подсъдимият бил непълнолетен, а производството било водено без разрешението на родител и адвокат. По делото не били събрани доказателства за второто повдигнато обвинение по чл. 206 от НК. Присъдата била постановена в нарушение на ЗАНН, тъй като по делото бил внесен обвинителен акт за престъпление от общ характер, а съдебният състав се бил произнесъл с административна санкция по чл. 218 б от НК, като не били спазени правилата на налагането на административна санкция по ЗАНН. Съдът не се бил съобразил с обстоятелството, че инкриминираната вещ никога не се била намирала в подсъдимия. Моли съда да отмени обжалваната присъда.

В закрито заседание на 29.06.2017 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и събирането на нови доказателства.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия адв. И.А. редовно уведомен не се явява и не взема становище.

Представителят на СГП оспорва жалбата, като смята, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна. Посочва, че били събрани пълен обем доказателства, фактическата обстановка била изяснена, като правилни били и правните изводи на съда. Излага съображения, че наказанието било правилно определено.

Подсъдимият

С.В.Б. редовно уведомен, не се яви пред въззивния съд и не взема становище.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и експертизи, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на присъдата.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал.

Направеният от първата инстанция анализ на доказателствата по делото почива на всички правила на логиката и е съобразен с изискванията на НПК, поради което първата инстанция не може да бъде упрекната в превратно тълкуване на доказателствата и приемане на грешни фактически изводи, както се твърди от защитника на подсъдимия. Не може да бъде прието и твърдението на защитата, че за повдигнато обвинение по чл. 206 от НК не били събрани доказателства, тъй като именно поради събраните доказателства по делото в хода на съдебното следствие на основание чл. 287, ал. 1 от НПК е извършено изменение на обвинението от престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК в такова по чл. 206, ал. 1 вр. чл.

63, ал. 1, т. 3 от НК. При преценката на същите доказателства въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият

С.В.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, основно образувание, неосъждан, безработен, живущ ***, ж. к. „********, ап. 3, ЕГН **********.

На

16.09.2013 г. след обяд свидетелят В.Н., който към този момент бил на 12 години, се намирал заедно с приятели в междублоковото пространство на бл. 141 и бл. 140, в ж. к. „Надежда“, в гр. София, където играели футбол. Около 20.00 часа, когато започнало да се стъмва децата приключили играта и се разотишли по домовете си. Свидетелят В.Н. носел в себе си мобилен телефон „Сони Експерия Е“, закупен преди няколко от баща му свидетеля Н.Н.. По пътя за дома си, малко пред блока, в който живеел свидетелят В.Н. бил спрян от подсъдимия С.Б.. Подсъдимият Б. попитал свидетеля Н.дали може да му даде мобилния си телефон, за да се обади на едно момиче. Свидетелят Н.отговорил положително и дал телефона на подсъдимия, който започнал да натиска клавиатурата на мобилния телефон.

Свидетелят В.Н. забелязал, че баща му Н.Н., който преди това му се обадил, за да се прибира, се бил показал на терасата на бл. 141, тъй като от мястото, където били с подсъдимия се виждал апартамента му, казал на подсъдимия, че следва да се прибира. Тогава подсъдимият Б., държейки телефона на свидетеля побягнал по бил. „Ломско шосе“, като свидетелят В.Н. започнал да тича след него, за да го догони и започнал да вика да му върне телефона. Подсъдимият Б. бил по-бърз и успял да избяга към вътрешната част на квартала. Тъй като свидетелят В.Н. не успял да догони подсъдимия Б. се прибрал в дома си.

Подсъдимият Б. впоследствие е предоставил отнетия от свидетеля В.Н. мобилен телефон на сестра си свидетелката Е.Б., която впоследствие след установяването на телефона го предала на служители на 02 РУП-СДВР с протокол за доброволно предаване от 04.10.2013 г. Пазарната стойност на мобилен телефон „Сони Експерия Е“ е възлизала на 195.00 лв.

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на свидетелите В.Н. дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, Н.Н., Р.С., Б.Т., писмените доказателства – договор за мобилни услуги от 11.09.2013 г., протокол за доброволно предаване от 04.10.2013 г., протокол за разпознаване на лица и предмети от 08.10.2013 г., справка за водене на отчет в ДПС, справка за съдимост, справка от СДВР отдел

„БДС“, съдържаща снимков материал на лицата, с които е бил съпоставян подсъдимия Б., както и от заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза извършена на С.В.Б., комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза извършена на В.Н.Н., както и от другите доказателства по делото.

От показанията на свидетеля В.Н. се установява датата на извършване на инкриминираното деяние, механизмът му и авторството в лицето на подсъдимия Б..

Свидетелят посочва, че именно подсъдимият Б. му е отнел мобилния телефон по описания механизъм, като същият е имал възможност непосредствено да възприеме отличителните белези на подсъдимия при проведения разговор. Показанията му са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран и проверен доказателствен материал по делото, като свидетелят има и ясно съхранен спомен за събитията, поради което правилно първоинстанционният съд ги е поставил в основата на приетата за установена фактическата обстановка. От изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза извършена на В.Н.Н.е установено, че освидетелстваното лице е психично здрав, като нивото на развитие и функциониране на когнитивните процеси, позволявало, въпреки възрастовото малолетие, достатъчно адекватно с оглед на естеството на деянието възприемането, осмислянето и възпроизвеждането на фактите и взаимовръзките им в реалността, като при свидетеля В.Н. е налице психическа годност да дава свидетелски показания. Действително между показанията на от свидетеля В.Н. пред първоинстанционният съд и тези дадени пред орган на досъдебното производство, както и при първоначално разглеждане на делото приобщени по реда на чл. 281 от НК има различия относно механизма на отнемането на инкриминираната вещ от страна на подсъдимия. В същото време свидетелят В.Н. поддържа дадените показания пред първоинстанционният съд при настоящото разглеждане на делото и като се разгледат причините изтъкнати от свидетеля за първоначално дадените му показания, които настоящият състав ги намира за житейски обосновани и логични още повече, че предвид малолетието на свидетеля е нормално да се приеме, че същият ще изпитва страх и притеснение от своя баща, тъй телефонът му е бил отнет, поради което настоящият въззивен състав намира, че именно показанията на свидетеля дадени пред районния съд по н.о.х.д. № 22272/2015 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав следва да бъдат кредитирани. Още повече, че свидетелят посочва, че е виждал подсъдимия след процесния случай на улицата с приятели, като се е стремял да го избягва, тъй като го било страх от подсъдимия, поради което не може да се приеме, че същият би имал за цел да уличи подсъдимия в извършването на престъпление.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Н.Н. по отношение на обстоятелството, че инкриминираният мобилен телефон е бил отнет от свидетеля В.Н., както и по отношение на участието на свидетеля В.Н. в процесуално следствените действия, в т. ч. и разпознаване, на които свидетелят Н.Н. е присъствал. По отношение на механизма на самото деяние показанията на свидетеля се явяват производни на показанията на свидетеля В.Н..

Въпросът относно авторството на инкриминираното престъпление се изяснява и от извършеното на досъдебното производство разпознаване, в което като разпознаващ е участвал свидетеля В.Н..Той посочил подсъдимия С.Б. като лицето, на което е дал телефона на процесната дата. Въззивният съд намира, че извършеното на досъдебното производство разпознаването е протекло при спазване на процесуалните изисквания на чл. 169-чл. 171 от НПК и протоколът за това разпознаване е годно доказателствено средство за извършените действия и за идентификацията на извършителя на престъплението в лицето на подсъдимия С.Б.. Свидетелят В.Н. е имал възможност да огледа и запомни лицето, като е посочил външните белези, по които можел да разпознае обвиняемия, като е изразил категорично, че може да разпознае същия. Н.е бил категоричен, че именно подсъдимият е лицето, което е възприел да му е отнел процесния мобилен апарат.