Решение № 463 от 13.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000503447 по описа за 2022 година

С решение № 263108 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 259/2020 г., І-22 с-в, СГС, осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Б. Б. Г. сумата от 12 000 лв., като обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, както и законна лихва върху сумата от 09.01.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за сумата до 55 000 лв.

Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила въззивна жалба от Б. Б. Г.. Твърди, че обезщетението е занижено, че не е съобразен чл. 52 ЗЗД, че съдът не е анализирал задълбочено показанията, установяващи зрелищния арест на ищеца. Сочи, че цялото семейство на жалбоподателя е търпяло негативни последици. Счита, че наказателното преследване е довело до отлив на клиенти и съконтрахенти от семейния хотел и значителни затруднения, спад и загуба в бизнеса му (вкл. поради накърнено доверие), което е травмирало допълнително ищеца. Намира, че процесът е бил прекомерно продължителен (вкл. и поради неизпълнение на указания за съда и многократно внасяне на порочни обвинителни актове), че здравословните последици са в значителен обем, което е установено от СМЕ.

Моли да се присъди цялата искова сума и разноски.

1

Срещу решението, в осъдителната част, е депозирана въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че обезщетението е силно завишено, тъй като влошаване на здравословното състояние не е доказано (няма данни за история на заболяванията към момента наказателното производство).

Подчертавайки, че спрямо ищеца има предходни привличания към наказателна отговорност (със задържане под стража и осъждания), намира че преценката за личността му е неправилно направена от решаващия състав.

Твърди, че впечатленията на свидетелите касаят друго наказателно производство, водено срещу Г., и се отнасят до друг времеви интервал, макар и те да са посочили, че не знаят за други преследвания освен процесното.

Сочи, че съдът се е произнесъл извън твърденията в исковата молба, като е приел, че се засяга „доброто име“ на ищеца, а отделно от това не се установява, че той се е ползвал с особен авторитет в обществото. Като излага подробни аргументи претендира да се отмени решението, или да се намали размер на обезщетение, който намира за необосновано висок.

В писмен отговор Г. оспорва жалбата на Прокуратурата.

Въззивните жалба са подадени в срок срещу валидно и допустимо решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.

Ищецът Б. Б. Г. твърди, че на 29.02.2012 г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 255, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 НК, свързани с укриване на данъци, като била взета мярка за неотклонение парична гаранция от 5000 лв.

Делото било внасяне в съда три пъти, но производството било прекратявано и връщано за отстраняване на пропуски в обвинителния акт, като спрямо ищеца то било окончателно прекратено на 29.09.2015 г. поради недоказаност.

Ищецът твърди, че в дълъг период от време бил подложен на непрекъснат стрес, приемали го като престъпник, криминалната му регистрация му пречела да започне доходна работа, социалните му и семейни отношения били увредени, авторитетът му бил накърнен, чувствал се безполезен и безсилен. Поради липса на доходи изпитвал сериозни материални затруднения. Претендира ответникът да му заплати сумата от 55 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху 2 сумата, считано от 29.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът Прокуратурата на РБългария оспорва исковете по основание и размер, намира вредите за недоказани. Счита, че поради сложността на разследването продължителността на производството е обоснована. Намира мярката за неотклонение за подходяща и необременителна. Прави възражение за погасяване на претендираната лихва по давност.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Пред настоящата инстанция няма спор, че ДП № 19-П/2010 г., пр.пр. № 4-677/2010 г., СГП, е образувано на 5.07.2010 г. срещу ищеца Б. Г.. Спрямо него е повдигнато обвинени на 28.02.2012 г. за извършване на данъчни престъпления в периода от 2004 г. до 2007 г. (чл. 255, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК), като е взета мярка „парична гаранция“ в размер на 5000 лв., освободена след прекратяване на производството, с постановление от 29.09.2015 г. поради недоказаност на обвиненията – л. 8. Няма спор, че съдебното производство е било прекратявано трикратно с указания за отстраняване на пропуски в обвинителния акт.

От материалите по наказателното дело, приобщени в настоящото производство, е видно, че Б. Г. е бил призован да се яви за разпит, но същият се укрил и не е приел призовката. Ето защо с Постановление от 17.07.2010 г. на следовател при СГП е разпоредено принудително довеждане на лицето (т.

2, л. 80) за разпит. Последният е проведен на 20.07.2010 г. – т. І, л. 99, но няма данни лицето да е принудително доведено, тъй като е изготвена докладна, в която е посочено, че поради явяване необходимостта от принудително довеждане е отпаднала.

От справка за съдимост, издадена на 03.02.2020 г., се установява, че за периода от 1970-1980 г. ищецът е осъждан – неколкократно за хазартна дейност, за престъпления против транспорта (незаконосъобразно ползване на регитрационна табела за МПС), за обида, за сводничество и пр., като е било определяно и наказание „лишаване от свобода“.

Приложената справка от ЕИСПП от 4.02.2020 г. съдържа данни, че срещу ищеца се води наказателно производство по ДП № 102 от 2015 г., 3

ГДБОП, като понастоящем е образувано НОХД № 2117 от 2017 г., СГС, относно престъпление свързано с неразрешена дейност с наркотични вещества. Отразено е, че е налагана и отменяна мярка за неотклонение „задържане под стража“. (л. 37).

В хода на производството пред СГС е депозирана молба (л. 71), в която ищецът е поискал отлагане на делото, тъй като се намира в Испания с висящо дело и „под гаранция“ и не може да се яви.

Представено е удостоверение от „ИнвестБанк“ АД, от което е видно, че ищецът има кредит от 2007 г., който не обслужва и е на стойност 1 114 754, 55 лв.

Св. Р. А. Л. разказва, че е в близки отношения със семейството на ищеца и се виждат почти всяка седмица. Знае за един арест, който се случил през зимата на 2010 г., когато нахлули в хотела им в Суходол, докато той (по сведения на С., съпругата му) бил пълен с хора и гости. След този показен арест всички – цялото семейство, които работели в хотела, били в тотален потрес. Хората започнали да ги гледат с по-друго око. Те всички много се притеснили, започнали да развиват разни заболявания, да пият медикаменти.

Работата замряла за около година, и макар да имало някакви клиенти, Б. бил психически и физически смазан, а финансовите средства спрели, хотелът вече не бил негова собственост. Той започнал да си търси работа, но имиджът му бил нарушен, тъй като нещата с ареста се разчули. До около 2015 г. нещата били много зле финансово, ищецът имал здравословни проблеми, правел кризи, колабирал, идвали линейки, направил някакви стресови ситуации. Той преустановил контактите си с приятелите си, в следствие на този арест бил компрометиран и цялото му семейство, всички се отдръпнали, гледали го подозрително. Делото приключило през 2015 г., той бил оправдан, но това било един малък кошмар, с много притеснения и мъки. Счита, че всичко е било плод на конкуренцията от други хотел в Суходол. Сочи, че до 2010 г. той бил прекрасен жизнен мъж, бохем, прекрасен баща и съпруг, богата личност, опора за всички. Свидетелката сочи, че знае и за друго дело, но вече почти не го коментирали. Той най-вече се връщал към този първи момент, в който бил смачкан, съсипан, унизен. Самата свидетелка не е променила отношението си към ищеца или съпругата му, макар да имала дълбоко в себе си някакво съмнение. Подкрепяла ги финансово. Те страдали сами, като 4 видели че всички ги отбягват.

Св. Д. Е. Л., съжителстващ на семейни начала с дъщерята на Б. Г., от 2013 г. Разказва, че ищецът бил един от лидерите за протестите за боклука в Суходол и от тогава го познавал. Знае за делото от 2010 г., водено срещу него, което било за пране на пари. Сочи, че бил свидетел на ареста в бара на хотела, който станал пред гостите - настанала суматоха, отвели Б.. След това започнали слухове, интриги, отлив на хора, мястото започнало да замира, хората се отдръпнали от него, имал финансови проблеми със заеми, търсел работа, загубил хотела. Описва ищеца като уважаван човек, стожер, а след събитията имал проблеми с нервите, не спял, треперел, изнервил се, не се усмихвал. На всяко събиране темата се коментирала. Доколкото е известно на свидетеля (познаващ дъщерята на ищеца от деца), това бил първият случай на Б. на сблъсък с правосъдието.

Св. А. Б. Г., дъщеря на ищеца, присъствала на ареста през февруари 2010 г. в хотела, който бил показен и шокиращ. По това време там имало гости от чужбина. Тези събития били ужасяващи за цялото семейство, имали сериозни последствия за бизнеса им, тъй като всичко тръгнало изключително зле, клиентите развалили договорите си, загубили хотела, загубили и фамилната си къща, която били ипотекирали за кредита, вложен в бизнеса им.

Целият този стрес повлиял изключително тежко на Б., той изпаднал депресия, отключил хипертония, започнал да ходи на психиатър, бил в нестабилно състояние. Накърнен бил авторитета, който той имал. Доста често обсъждали този случай, Б. все още страшно се разгневявал и не бил възстановен. Сочи, че баща й бил един стожер, много уравновесен и спокоен човек, а след това рухнал психически, а това повлияло и на физическото му състояние. И по настоящем взима хапчета. Разказва, че водещия разпитите по делото на баща й – следователя Ц., имал към него тенденциозно отношение и си личало, че има нещо не както трябва. Посочва още, че след събитията баща й заминал за Испания, като се занимавал със строителни дейности и други неща. Пояснява, че самото задържане продължило няколко часа, след което Б. бил пуснат.

От КСМПсЕ се установява, че към датата на изследването ищеца страда от депресия, която има клинични измерения и се нуждае от лечение и проследяване. Наличните данни не позволяват да се установи със сигурност, че това състояние е в резултат единствено на конкретното наказателно дело.

5

Няма констатирана информация за здравословните оплаквания на Г. към 2010 г. Установената артериалната хипертония налага редовен прием на медикаменти, строг контрол на кръвното налягане, спазване на диета и извършване на редовни прегледи от специалисти като не може да се направи извод за давността на заболяването. Установената хипертрофия на миокарда при ехокардиография през декември 2014 г. сочи на морфологични промени на миокарда, от където се прави извод за промени с давност, но без установяване на началото на заболяването. По данни на самия ищец арестът бил отключващ фактор, като приема същия като уронващ престижа му и оскърбителен акт. Вещите лица са отразили, че при поставяне в необичайна или стресова ситуация е напълно възможно да се влоши добре контролирано хронично заболяване, каквато е хипертоничната болест. Емоционалното състояние неминуемо има значение за контрола на кръвното налягане и за поддържането му в референтни стойности.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако производството бъде прекратено, тъй като деянието не е извършено от лицето. От данните по делото се установява, че с постановление на прокурор производството е прекратено именно в посочената по-горе хипотеза, тъй като обвиненията срещу ищеца за престъпление по чл. 255 НК с предвидено наказание до 6 години, не са били доказани. С оглед посочените данни следва да се приеме, че е налице “незаконно обвинение в извършване на престъпление”, поради което на основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.