Решение № 18724 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18724

/адрес/, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110104527 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Т. Д. Н., ЕГН:

**********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 2740,84 евро (5360,61 лева) - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., за имот, находящ се на адрес:

/адрес/, отчитан под абонатен № *****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –28.11.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 497,97 евро (973,95 лева), представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата от 11,45 евро (22,39лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,59евро (5,07 лева), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Д.“ EООД, като начисляваните месечни суми са 1 прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговор, ответника, чрез назначения по делото особен предствител е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага съображения за неоснователност.Моли съда да отхвърли иска.

С определение от 25.02.2026 г. е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ЕООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника, редовно призован, чрез назначения по делото особен предствител, не се явява и не се представлява.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са събрани писмени доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 64980/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от сумата от 5360,61 лева (пет хиляди триста и шестдесет лева и 61 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб.№ *****, ведно със законна лихва от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 973,95 лева (деветстотин седемдесет и три лева и 95 стотинки), за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата от 22,39лева (двадесет и два лева и 39 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 5,07 лева (пет лева и 07 стотинки), за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, подари което и с Разпореждане от 08.01.2025г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Съгласно окончателен разделителен протокол от 25.04.1982г. на ЖСК „А.“ – /адрес/ е разпределен, като ведомствен. Като такъв е посочен /адрес/ и в писмо вх.

№******/16.06.2026г. на А.В..

По делото са представени удостоврения за наследници на К.Н.Х. и Д.К.Н., видно от които отвтеника е техен наследник.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

Н а 13.06.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т.С.“ ООД.

Представени са доказателства и за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца и „Д.“ ЕООД – договор от 03.06.2020г г.

От страна на ищеца и третото лице-помагач са представени писмени доказателства, касаещи отчитането и начисляването на задълженията за процесния имот.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Д.“ ЕООД. Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот 2

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.

Облигационното правоотношение възниква по силата на закона между топлофикационното предприятие и лице, което е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия, съобразно чл.153 ЗЕ. С отговора на исковата молба е направено изрично възражение за наличието на облигационно правоотношение между страните. С оглед на това ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи фактите, от които се пораждат претендираните от него права, а именно наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване в патримониума на ответника през исковия период, досежно процесния имот. Единствените доказателства в тази връзка, представени от ищеца са удостоврения за наследници на наследодателите на ответника и Разделителен протокол от 25.04.1982г. на ЖСК „А.“ /адрес/, съгласно който процесния имот е ведомствено жилище. При тези данни, по делото не може да бъде направен извод, че нито някой от наследодателите на ответника, нито ответника е собственик на топлофицирания имот. Въпреки изричните указания на ищеца с доклада по чл. 140 ГПК, последния не представи доказателства, че ответника е собственик на процесния имот.

Ето защо съдът намира, че макар и по делото да се събраха доказателства относно потребената в имота топлоенергия (от заключението на СТЕ), като количество и стойност, то исковете следва да бъдат отхвърлени, тъй не се установи, че привлеченото към отговорност лице е пасивно легитимирано да отговоря по тях, по смисъла на чл.153 ЗЕ.

С оглед изхода на спора, разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани и искането следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за признаване за установено по отношение на ответника Т. Д. Н., ЕГН:

**********, с адрес /адрес/, че последния дължи на ищеца следните суми: сумата от 2740,84 евро (5360,61 лева) - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № *****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –28.11.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 497,97 евро (973,95 лева), представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата от 11,45 евро (22,39лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,59евро (5,07 лева), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед №35430/12.12.2022г. за изпълнение на парично задължение 3 по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 64980/2022 г. на СРС, 159 състав.

Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Д.“ EООД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се докладва с частно гражданско дело № 64980/2022 г. по описа на СРС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4