Решение № 22688 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22688 гр. С., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. А.А при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. А.А Гражданско дело № 20231110167269 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Р.

М. и М. Б. Ч., чрез адв. Д. П., със съдебен адрес: ************, против ***********“, представлявано от пълномощника си адв. С. Т., САК, с която са предявени активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. “б”, вр. чл. 6, пар. 1, б. “б” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. /Регламент (ЕО) 261/2004/ за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците поотделно сумата от 400,00 EUR /четиристотин евро/, представляваща обезщетение за закъснението на полет № ****** по направление летище С., Б. - летище С., Л. от 18.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2023 г. /датата на депозиране на молбата за издаване на европейска заповед за плащане/ до изплащане на вземането.

Ищците твърдят, че имали резервация за пътуване с полет № ****** за дата 18.01.2023 г. от Летище С., Б. до международно летище С., Л.. Поддържат, че полетът е изпълнен със закъснение, тъй като по разписание е трябвало да се извърши на 18.01.2023 г. в 11:45 часа, а реалното кацане се извършило със закъснение повече от 3 часа. Поддържат, че са предявили претенции до ответника с искане за изплащане на обезщетение, като от ответника не е постъпило плащане. Поради това ищците депозирали молба за създаване на процедура по европейска заповед за плащане по реда на чл. 625 от ГПК, вр. с чл. 12 от Регламент (EO) № 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. пред Софийски градски съд за сумата от 400,00 EUR /четиристотин евро/ за всяка от тях, съставляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. “б“ от Регламент № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за вреди от закъснял повече от три часа полет № ****** от 18.01.2023 г. от С., Б. до Л., В., за който полет заявителите са сключили договор за въздушен превоз. Въз основа на това претендират парично обезщетение в размер на сумата от 400,00 EUR /четиристотин евро/ за всяка от тях, представляваща обезщетение по чл. чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 261/2004 за закъснял полет, планиран за 18.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата по чл. 625 от ГПК /02.08.2023 г./ до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба. Счита 1 предявените искове за неоснователни и недоказани. Навежда твърдения, че претендираното обезщетение от ищците е недължимо поради неявяване на същите на гишето за регистрация и непревозването им с процесния полет. Твърди още, че закъснението на процесния полет се дължи на причина, която е извън контрола на ответното дружество и за която същото не носи отговорност. Поддържа, че в деня на полета ответникът е трябвало до осъществи два полета с едно и също въздухоплавателно средство с направление С. /Обединено кралство/ С. /Б./ и обратно, както и че описаните полети били изпълнени със закъснение. Сочи, че причината за закъснението на процесния полет е наличието на лоши метеорологични условия, в резултат на което първият полет за деня бил отклонен по съображения за сигурност и безопасност към летище А.К. /ОТР/ Б., от където впоследствие е излетял.

Поддържа, че наложеното отклонение било свързано със съображения за сигурност и имало за цел да осигури безопасността на пътниците предвид лошото време и силния вятър, които били извън контрола на превозвача. Поддържа, че с оглед създалата се ситуация и тежките метеорологични условия, ответникът не е имал друг избор освен да пренасочи полета, планиран първоначално за С., към Б. и да изчака до подобряване на метеорологичните условия, позволяващи самолетът да пристигне в първоначалната си дестинация. Цитира практика на СЕС. Счита за неоснователни и недоказани както предявените искове за обезщетение, така и обективно съединените такива за заплащане на законна лихва.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8800/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-6 състав, на 02.08.2023 г. ищците Д. Р. М. и М. Б. Ч., чрез адв. Д. П., са подали молба за издаване на европейска заповед за плащане срещу ***********“, представлявано от пълномощника си адв. С. Т., САК. С разпореждане № 19349/11.09.2023 г. по ч.гр.д. № 8800/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-6 състав, съдът е разпоредил издаване на ЕЗП. В законоустановения срок ответникът е подал възражение срещу заповедта, поради което са предявени настоящите осъдителни искове.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 626 ГПК искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. "б", вр. чл. 6, пар. 1, б. “б” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента).

Исковото производство по чл. 626 ГПК при подадено в срок възражение по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г. срещу издадена европейска заповед за плащане се развива по правилата на заповедното производство по гл. ХХХVІІ ГПК с отчитане спецификите на ЕЗП, като не е необходимо търсенето на пълен идентитет на реквизитите в двата случая.

Препращането в посочения регламент е към процесуална аналогия с националния закон, а не към процесуален идентитет. Искът, основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде заявен като осъдителен именно предвид изпълнителната сила на решението по него, а не на ЕЗП, чиято изпълнителна сила не остава в латентно състояние до приключването на исковия процес по подаденото възражение. Това не променя характеристиката му на обусловен и факултативен, съобразно характеристиката посочена по-горе (в този смисъл е Решение № 129 от 02.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2697/2019 г., I т. о., ТК).

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните правоотношения е приложим горепосоченият Регламент (ЕО) № 261/2004, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при отмяна и закъснение на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между страните, че ***********“ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

По иска с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 в тежест на ищците е да докажат наличието на възникнали валидно облигационни правоотношения между страните по силата на сключени договори за въздушен превоз на пътници, по които ответникът се е задължил да изпълни полет № ****** по направление летище С., Б. - летище С., Л. от 18.01.2023 г. и неговото закъснение.

2

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи възраженията си по отношение на закъснелия полет, както и обстоятелствата, изключващи отговорността му.

С протоколно определение № 17782 от 19.06.2024 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелствата, че ищците не са се явили на гишето за регистрация за процесния полет, както и че не са се качили на процесния полет.

Не се спори, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че между страните са били сключени договори за въздушен превоз на пътници с предмет полет № ****** по направление летище С., Б. - летище С., Л. от 18.01.2023 г. и полет № FR 2690 по направление летище С., Л. - летище С., Б. от 21.01.2023 г. Няма спор, че ответникът се е задължил да изпълни процесния полет № ****** по направление летище С., Б. - летище С., Л., на 18.01.2023 г., с час на излитане - 11:45 часа и час на пристигане - 13:05 часа, че полетът е изпълнен от ответника със закъснение повече от три часа, както и че разстоянието на полета е над 1500 км.

Спорът между страните се свежда до това дали ищците имат право на обезщетение в случай, че не са се представили на гишето за регистрация, не са се качили на самолета и не са били пасажери на процесния полет, както и дали в процесния случай е било налице извънредно обстоятелство, освобождаващо опериращия въздушен превозвач от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, на която специална норма се позовава ответникът. Ответникът поддържа, че такова обстоятелство е било налице, като излага, че в деня на полета е следвало да осъществи два полета с едно и също въздухоплавателно средство - с направление С., Л. – С., Б. и обратно. Като причина за закъснението сочи лоши метеорологични условия, в резултат на които първият полет бил отклонен по съображения за сигурност и безопасност към резервно летище А.К., Б., от където впоследствие излетял към летище С. /Б./. Поддържа, че наложеното отклонение било свързано със съображения за сигурност и имало за цел да осигури безопасността на пътниците предвид лошото време и силния вятър, които били извън контрола на превозвача.

Поддържа, че с оглед създалата се ситуация и тежките метеорологични условия, ответникът не е имал друг избор освен да пренасочи полета, планиран първоначално за С., към Б. и да изчака до подобряване на метеорологичните условия, позволяващи самолетът да пристигне в първоначалната си дестинация. В този смисъл се позовава на настъпили извънредни обстоятелства, които не могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, пар. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра.

Съгласно нормата на чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки - следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на "извънредни обстоятелства". Предвидена е обаче граница на това изключение (забрана за прилагане на ограничението на отговорността), като е въведено условието такива "извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори и ако са взети всички необходими мерки", т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, пар. 3 от Регламента следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава ситуация.

В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на "извънредни обстоятелства", които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, продължаващо до 3 другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 (Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia Linee Aeree Italiane) е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в Регламента), не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, пар. 1, б. "в" от Регламента, както и че съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла на чл. 5, пар. 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.