Решение № 238 от 02.05.2026, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 1356/2025
- Вид
- Решение № 238
- Подписан
- 02.05.2026
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- Диана Сотирова Танкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.364, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.364, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.47, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 238 гр. Разлог, 02.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240101356 по описа за 2025 година
Производството е по предявен от Р.С.М., с ЕГН*, с адрес *, ч/з адв. Н.П., САК, с/у Ю.Б.Д., с ЕГН*, с адрес: *, конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.01.2025 г.
Ищцата твърди, че на 10.01.2025 г. е сключила с ответника, в качеството му на продавач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно индивидуализиран като КОТЕЛНО ПОМЕЩЕНИЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩО ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 150 кв. м., изградена от изток на сграда с идентификатор №*** по КККР на с.Б., о.Р., о.Б., одобрени със Заповед №*/24.07.2018 г. на ИД на АГКК, с предназначение на сградата: складова база, склад, брой етажи: 1, със застроена площ от 825 кв. м, която сграда е изградена в/у ПИ с идентификатор №*** по КККР на с.Б., о.Р., о.Б., одобрени със Заповед №*/24.07.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес: с.Б., о.Р., о.Б., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с площ от 15178 кв. м, № по предходен план: парцел I, кв.14, при съседи на ПИ: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, а съгласно удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №*29.09.2025 г. за обект: сграда в ПИ с идентификатор: *** съставляващо СГРАДА С ПРОЕКТЕН ИДЕНТИФИКАТОР ***, с адрес: *, с проектна площ от 171 кв. м, предназначение: промишлена сграда, брой етажи: 1, като договорената продажна цена е 5`000.00 €, от които 4`000.00 € са платени при подписване на предварителния договор, а остатъкът от 1`000.00 € следва да се заплати при окончателното изповядване на сделката. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността в уговорения едномесечен срок, поради което моли съда да обяви предварителния договор за окончателен.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, и не е ангажирал възражения с/у иска.
В СЗ процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове, ведно с приложените писмени док-ства. Изразява становище по същество. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Ответникът не се явява в СЗ, не изразява и становище.
1
Съдът намира, че депозираната ИМ е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
След съвкупна преценка на док-ствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени док-ства се установява, че м/у страните е подписан предварителен договор от 10.01.2025 г., съдържащ съществените уговорки на бъдещия окончателен договор – страни, предмет и цена. Предметът на договора е индивидуализиран ч/з местонахождение, описание на сградата, площ, кадастрални данни на ПИ, както и ч/з проектен идентификатор по удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и кадастралните регистри. Представен е и Нот. акт за придобиване на имота от ответника, а именно Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №109, том II, per. №3189, н. дело №289/2011 г. на нот. М.К., с район на действие Рг.РС, вписан в „СБ" с вх. peг. №* от 04.11.2011 г. като Акт №4, том XII, дело №2013/2011 г. Ответникът декларирал, че е единствен и пълноправен собственик на имотите и няма наложена възбрана за разпореждане, както и каквито и да било други тежести.
Видно от приетите по делото Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №* 29.09.2025 г. и Приложение към удостоверение за приемане на проект №*/29.09.2025 г. е нанесен нов обект в КККР на с.Б., о.Р., а именно Сграда с проектен идентификатор *** с адрес в с.Б., с проектна площ от 171,00 кв.м, предназначение: промишлена сграда и брой етажи:1. Видно от прието по делото Удостоверение за данъчна оценка с изх.
№*/31.10.2025 г., издадено от о.Р., процесният имот е деклариран от ответника като промишлена сграда с идентификатор ***, с площ от 171,00 кв.м, в с.Б., о.Р., и с данъчна оценка от 3`908,21 €/7`643,80 лева. Съдът намира, че посочените док-ства допълнително индивидуализират предмета на предварителния договор и преодоляват евентуално съмнение относно тъждеството м/у описаното в договора котелно помещение и отразения в КК самостоятелен обект - сграда с проектен идентификатор ***.
Обстоятелството, че в предварителния договор обектът е описан като котелно помещение, представляващо едноетажна масивна сграда, а в последващите кадастрални и данъчни документи е отразен като промишлена сграда с проектен идентификатор ***, не води до извод за различен предмет на сделката, доколкото индивидуализиращите белези местонахождение, ПИ, площ, предназначение и етажност - сочат на един и същ недвижим имот.
Ето защо съдът приема, че предметът на предварителния договор е достатъчно определен и годен да бъде предмет на окончателен договор, респективно на съд. решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, което замества окончателния договор.
Съгласно чл.19, ал.3 ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. Искът е конститутивен и ч/з него съдът замества липсващото волеизявление на неизправната или бездействаща страна, като постановеното решение, след влизането му в сила и при изпълнение на законовите условия, има значението на окончателен договор. Предмет на съдебната проверка при този иск не е само формалното наличие на подписан предварителен договор, а дали са налице всички материалноправни предпоставки, при които окончателният договор би могъл да бъде валидно сключен.
В трайната съд. практика се приема, че за уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, следва да се установи: наличие на валиден предварителен договор, съдържащ съществените елементи на окончателния договор, настъпил падеж на задължението за сключване на окончателния договор, изправност на ищеца или готовност за изпълнение на неговото насрещно задължение, както и принадлежност на правото на собственост в/у имота на обещателяпродавач към момента на приключване на устните състезания. ВКС подчертава, че съдът следва да възпроизведе в решението си съществените и реално осъществими клаузи на предварителния договор и служебно да провери дали са налице условията за прехвърляне на вещното право.
2
В конкретния случай представеният предварителен договор от 10.01.2025 г. съдържа необходимите съществени елементи на договора за покупко-продажба на недвижим имот страни, предмет и цена. Имотът е индивидуализиран ч/з описание на сградата, местонахождение, площ, кадастрални данни на ПИ, както и ч/з проектен идентификатор по удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР. Уговорена е продажна цена от 5`000.00 €, като е посочено, че 4`000.00 € са платени при подписване на договора, а остатъкът от 1`000.00 € следва да се заплати при окончателното изповядване на сделката.
Ето защо предварителният договор съдържа достатъчно определен и годен предмет и определена цена, поради което отговаря на изискването на чл.19, ал.2 ЗЗД.
Съдът следва да отчете обстоятелството, че предварителният договор не е с нот. заверка на подписите, но това не го прави недействителен. За предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот законът изисква писмена форма, а не нот. форма. Нот. форма е форма за действителност на окончателния договор по чл.18 ЗЗД, като именно решението по чл.19, ал.3 ЗЗД, замества този окончателен договор. Поради това липсата на нот. заверка не е пречка за уважаване на иска, стига писменият договор да съдържа съществените уговорки на бъдещия окончателен договор.
По делото е представен Нот. акт за придобиване на собственост от ответника-продавач, както и скица и данъчна оценка. Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, не е оспорил собствеността си, не е оспорил подписването на договора, нито е навел твърдения за разваляне, прекратяване, нищожност или унищожаемост на предварителния договор. При това положение, при липса на противни док-ства, съдът приема, че към момента на приключване на съд. дирене ответникът разполага с правото, което се е задължил да прехвърли.
Относно неизплатения остатък от цената следва да се съобрази актуалното задължително разрешение, дадено с Тълк. решение №4/2020 от 09.05.2023 г. по тълк. д. №4/2020 г. на ОСГТК на ВКС. С него е прието, че съдът, сезиран с иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, от купувач, който не е изплатил напълно договорената цена, може да обяви предварителния договор за окончателен по реда и при условията на чл.362, ал.1 ГПК, включително когато е уговорено окончателният договор да се сключи след заплащане на цялата цена.
Следователно неплащането на остатъка от 1`000.00 € не обуславя отхвърляне на иска, а налага договорът да бъде обявен за окончателен под условие купувачът да изпълни насрещното си задължение в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Именно такава е функцията на чл.362, ал.1 ГПК, - да осигури едновременно защита на купувача, който търси заместване на окончателния договор, и защита на продавача, който не следва да бъде лишен от насрещната престация. При неизпълнение в този срок ответникът-продавач разполага с правото да поиска обезсилване на решението по реда на чл.362, ал.2 ГПК.
Ето защо като съобрази валидността на предварителния договор, индивидуализацията на имота, доказаната собственост на ответника, настъпилия падеж на задължението за сключване на окончателен договор и липсата на доказани правоизключващи или правопогасяващи възражения, съдът намира, че предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен, като предварителният договор бъде обявен за окончателен при условие ищцата да заплати на ответника остатъка от продажната цена от 1`000.00 € в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
На основание чл.364, ал.1 ГПК, когато съдът постанови решение, което замества окончателен договор за прехвърляне право на собственост в/у недвижим имот, съдът следва служебно да осъди приобретателя да заплати разноските по прехвърлянето, които биха били дължими при нотариалното изповядване на сделката. Разпоредбата има императивен хар-р и цели постановеното съд. решение да произведе последици, равностойни на окончателен договор, сключен в нот. форма, включително по отношение на публичноправните задължения, свързани с прехвърлянето.
В конкретния случай с уважаването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, съдът замества окончателния 3 договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, поради което ищцата, като приобретател по сделката, следва да понесе разноските по прехвърлянето. Тези разноски включват дължимия местен данък за придобиване на имущество по възмезден начин, както и нот. такса, определима по правилата на ТНТ към ЗННД, съобразно материалния интерес.
Съгласно представеното по делото удостоверение за данъчна оценка изх. №*/31.10.2025 г., издадено от о.Р., данъчната оценка на процесната промишлена сграда с идентификатор ***, с площ от 171,00 кв. м., в *, о.Р., е от 3`908,21 € / 7`643,80 лева. Доколкото уговорената продажна цена е 5`000.00 €, при определяне на дължимите разноски по прехвърлянето следва да се съобрази по-високата стойност м/у уговорената цена и данъчната оценка, съобразно общия принцип при възмездните разпоредителни сделки с недвижими имоти, че таксите и данъците се определят в/у по-високата от двете стойности.
В случая по-висока е уговорената продажна цена от 5`000.00 €, която съобразно фиксирания курс на БНБ възлиза на 9`779,15 лева. Ето защо именно тази сума следва да служи като материален интерес при определяне на дължимите разноски по прехвърлянето, доколкото тя надвишава данъчната оценка от 7`643,80 лева.
На основание чл.47, ал.2 ЗМДТ, местният данък при възмездно придобиване на имущество се заплаща от приобретателя, освен ако страните са уговорили друго. В производството по чл.19, ал.3 ЗЗД, съдът не изповядва нот. сделка, но с решението си замества окончателния договор, поради което по силата на чл.364, ал.1 ГПК, следва да осъди приобретателя да заплати дължимия местен данък по сметка на съответната община. Размерът на този данък се определя съобразно действащата наредба на общинския съвет по местонахождението на имота - в случая о.Р. като местният данък за придобиване на недвижим имот по възмезден начин за о.Р., при размер 3%, възлиза на 293,37 лева. Следователно ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на о.Р., сумата 293,37 лева (150,00 €) - местен данък.
Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/916732d6-4b85-448d-8fd1-a49e72895f33