Определение № 1237 от 27.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1237 гр. Варна, 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20233100500417 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.

Предмет на разглеждане е въззивна частна жалба вх. № 87981/19.12.2022 г. от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД срещу Разпореждане № 45083/09.12.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 5360/2022 г. по описа на ВРС. Счита се, че с разпореждането неправилно е обезсилена Заповед за изпълнение № 2698/29.04.2022г. по делото, че определението е неправилно и незаконосъобразно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, че дължимите суми към оператора „ВиК“ ООД са заплатени с изключение на разноските по делото след датата на подаване на заявлението в съда и преди изтичане на срока за предявяване на установителен иск.

С уточняваща молба от 15.03.2023 г. жалбоподателят конкретизира искането си за отмяна на Разпореждането, с което заповедта за изпълнение е обезсилена, само в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, насрещната страна не е подала отговор.

Съдът преценява частната жалба за редовна и производството по нея за допустимо, след изпълнение на дадените указания с разпореждане на въззивния съд № 1053/24.02.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирана 1 страна, чрез упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок и при съобразяване изискванията към редовността на частните жалби.

Въз основа на горното, съдът по същество на жалбата констатира следното:

Пред ВРС е подадено заявление на „ВиК Варна ”ООД срещу Н. П. Д. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за суми дължими за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се на адрес гр. В., ж.к.

„А.“, ул. “К. и М.“ бл. **, ап.* с абонатен № ******* по издадени фактури ведно с лихва за забава за посочени от заявителя периоди. Претендират се и направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 14847/29.04.2022 г. ВРС е констатирал, че подаденото заявление отговаря на формалните и съдържателни изисквания за редовност и е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение против длъжника за заплащане на посочените в заявлението суми, препис от която е връчен на последния на 13.07.2022 г.

Срещу издадената заповед № 2698/29.04.2022 г. в срока по чл. 414, ал.2 ГПК на 15.07.2022 г. е постъпило възражение от Н. П. Д., като с разпореждане от 18.07.2022 г. ВРС е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, за което следва да представи доказателства, или издадената заповед следва да бъде обезсилена.

Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 20.07.2022 г.

С молба от 17.08.2022г. в срока по чл.415 ГПК заявителят е изложил, че задълженията са платени на 25.06.2022 г. и че по партидата на длъжника остават дължими единствено част от сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 74,82 лева, за която сума моли да бъде издаден изпълнителен лист като се позовава на разясненията дадени в т. 10в от ТР № 4/2013г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

По така подадената молба след дадената му възможност длъжникът е възразил отново, като изрично е оспорил дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение с твърдения, че никога не е живял и потребявал ВиК услуги за абонатен номер ******* на адрес гр. В. ул. „К. и 2

Ме.“ № **, ап.* и не е извършвал плащания за посочените услуги. Титуляр по сочената партидата бил П. А. Б., който е извършил и плащанията на задълженията, за което представя доказателства.

Предвид оспорването от страна на Н. П. Д. на дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение съдът отново е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от получаване на съобщението. След като е констатирал, че в предоставения едномесечен срок не е предявен иск, съдът е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение.

При горната фактическа установеност спорният въпрос се свежда до отговорността за разноски. Разясненията дадени в мотивите към т. 10в от ТР № 4/2013г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС изхождат от принципното положение, че ответникът, дори и да признае иска, следва да понесе отговорност за разноски, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото (по арг. за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК). В съответствие с този принцип са и разпоредбите на чл. 414а, ал. 1 и 2 от ГПК, съгласно които длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 , може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си.

Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

В случая задължението е изпълнено след подаване на заявлението и преди връчване на заповедта за изпълнение на длъжника. С нарочна молба, длъжникът е представил доказателства за изпълнението на задължението, които подкрепят възражението му, че не е титуляр на партидата, респ. не е дал повод за предявяване на вземането срещу него. Видно от извършената справка от НБД „Население“, адресът на потребените ВиК услуги в процесния период не е нито постоянен нито настоящ адрес на посочения от заявителя длъжник, регистрирани съответно на 22.12.2005 г и 31.08.2017 г.

В подкрепа на пасивната материалноправна легитимация на длъжника, заявителят е представил единствено издадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД справка за облога и плащанията на частен абонат.

Същата, в качеството си на частен свидетелстващ документ, не е годна да установи изгодния за издателя и́ факт, че именно длъжникът Н. П. Д. е 3 потребител на ВиК услуги на сочения от заявителя адрес. При проведено насрещно доказване, макар и непълно, заявителят е длъжен да установи по несъмнен начин, че длъжникът е дал повод за подаване на заявлението.

Доколкото това не е сторено, следва да се приеме, че длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски за производството.

В този смисъл обжалваното разпореждане на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 45083/09.12.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 5360/2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която издадената по делото заповед № 2698/29.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е обезсилена в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4