Решение № 481 от 19.11.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Русе, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20244500500832 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от д-р ГТТ, представляващ „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ – Медико- диагностична лаборатория Прима Лаб“ ООД чрез адв. К. К АК Русе против решение № 842/13.06.2024 г., постановено по гр. д. № 6859/2023 г. на Русенския районен съд в частта, с която са уважени предявените против него от М. Б. Г. искове за сумите: 2559,60 лв.- обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот с адм. адрес гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ №1 след прекратяване на договора за наем по отношение на същия, сключен на 20.09.2021 г. със срок на действие до 30.09.2022 г.; 104,77 лв.– лихва за забава върху тази главница за периода до 22.12.2023 г.; 130 лв. – обезщетение за разходи за отправяне на нот. покана за освобождаване на имота, ведно със законната лихва за забава върху главниците от завеждането на иска – 22.12.2023 г. до окончателното плащане, както и е осъден да й заплати сумата в размер на 668,40 лв. – разноски по делото по компенсация. Решението се обжалва и в частта, в която РРС е уважил предявените против дружеството искове от С. Б. Р. за сумите:

2325 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на същия имот от прекратяването на договора до 22.12.2023 г.; 88,24 лв. – лихва за забава върху тази главница за периода до 22.12.2023 г.; 130 лв. – обезщетение за разходи за отправяне на нот. покана за освобождаване на имота, ведно със законната лихва за забава върху главниците от завеждането на иска – 22.12.2023 г., до окончателното плащане, както и в частта за 1 присъдените в полза на тази ищца 736,08 лв. – разноски по делото по компенсация.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваните части е неправилно. Заема позиция, че реално платените от него суми на ищцата С. Р. са в двоен размер, тъй като когата плащал на ръка, тя получавала и частта, дължима за М. Г.. Заявява, че когато превеждал дължимото обезщетение по банков път, превеждал по две отделни банкови сметка, на всяка от ищците поотделно. Възразява, че неоснователно първоинстанционният съд не съобразил ангажираните от него свидетелски показания, че оставените и предавани на ръка парични суми на ищцата Р. са за целия наем, а не само за нейната част от него. Въвежда оплакване, че незаконосъобразно районният съд не отчел в мотивите си, че двете ищци са възпретяствали и не са му съдействали да получат ключа и достъпа до процесните помещения, считано от 01.09.2023 г.

Жалбоподателят твърди още, че неправилно районният съд не обсъдил в мотивите си показанията на неговия свидетел, че ищцата Г. е знаела, че помещенията са свободни, но е заявила, че по съвет на адвоката си няма да променя партидата на ел. захранването, за да го изнудват зда плаща обезщетение вместо наем. Възразява, че районният съд не обсъдил и свидетелските показания, че представляващият ответното дружество многократно е молил ищците да му осигурят достъп за изнасянето на специфична и годна за работа мед. апаратура и са го принудили да закупи отново същата, за да може да извършва съответните изследвания. Претендира отмяна на решението в обжалваните от него части и постановяване на ново, с което исковете против него да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемите страни С. Б. Р. и М. Б. Г., и двете чрез адв. В. Д. АК Русе оспорват основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.

263 ГПК. Искат решението да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендират разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно съединени искове от С. Б. Р. и М. Б. Г., и двете чрез адв. В. Д. АК Русе против „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ – Медико- диагностична лаборатория Прима Лаб“ ООД.

Обосноваващите претенции на ищците са, че те като съсобственици на недв. имот от една страна и ответното дружество от друга страна са били в трайни наемни отношения, като последният сключен договор за наем между тях е от 20.09.2021 г. със срок до 20.09.2022 г. Заявяват, че малко преди изтичането му д-р Т ги уведомил, че скоро му предстои преместване на лабораторията на друг адрес. Устно се споразумели да не подписват нов договор за наем или анекс към стария. Д-р Т лично се ангажирал да освободи наетото помещение най-късно до 31.08.2023 г. като вместо наем щял да 2 им заплаща обезщетение за ползване на имота в размер и в сроковете, съгласно т. 1.5 от договора за наем от 20.09.2021 г. Твърдят, че към 31.08.2023 г. помещението не било освободено. Натрупани били неизплатени наеми за минал период и суми за обезщетение за ползване на имота, което ги принудило да го поканят с нот. покана на 17.10.2023 г. да се издължи. До завеждане на исковата молба обаче нито помещението било освободено, нито дължимите суми изплатени, в т. ч. и за консумативи за имота.

Претендират, след уточнения на исковите си претенции, в т. ч. и след допуснато в о. с. з. на 10.06.2024 г. увеличение на две от тях следните суми: за ищцата С. Б. Р.: - 306,40 лв. – неплатен наем до прекратяването на договора, от които 270 лв. за цял месец и 36,40 лв. – частично за м.юни 2022 г.; лихва за забава върху тази главница за периода до 22.12.2023 г. – общо 43,86 лв.; 2430 лв. - обезщетение за ползване на имота след прекратяване /изтичане/ на договора за наем за периода от прекратяването до 22.12.2023 г./вкл./; лихва за забава върху тази главница за периода до 22.12.2023 г. – 88,24 лв.; 150 лв. - за заплащане на консумативни разноски за ел. енергия за имота и за такса за възстановяване на прекъснато захранване; 130 лв. - за разходи за отправяне на нот. покана за освобождаване на имота и на ищцата М. Б. Г.: 270 лв. – неплатен наем до прекратяването на договора; лихва за забава върху тази главница за периода до 22.12.2023 г. – 32,38 лв.; 2700 лв. - обезщетение за ползване на имота след прекратяване/изтичане/ на договора за наем за периода от прекратяването до 22.12.2023 г. /вкл./; 104,77 лв. лихва за забава върху тази главница за периода до 22.12.2023 г.; 150 лв. - за заплащане на консумативни разноски за ел. енергия за имота и за такса за възстановяване на прекъснато захранване, като и двете ищци претедират и законна лихва за забава от завеждането на иска до окончателното плащане върху претендираните от тях главници с изключение на тази за разходите за консумативи за имота. Претендират и разноски.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът - „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ МЕДИКО - ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ ПРИМА ЛАБ“ ООД- Русе оспорва предявените искове. Признава, че ищците са съсобственици при равни дялове на недвижим имот в гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 1, че са били в дългогодишни наемни правоотношения, като последно бил сключен договор за наем от 20.09.2021 г. със срок на действие до 30.09.2022 г., след изтичането на който страните постигнали устна уговорка да продължи да ползва помещението до края на м. август 2023 г., за което да дължи обезщетение за ползване в същия размер като месечния наем по предходния договор. Ответникът оспорва твърденията, че има неизплатени задължения по договора, както и за уговореното обезщетение за ползване и консумативни разноски. Твърди, че плащал на ищците по банков път и внасял в НАП дължимия от него данък. За месеците, за които нямало банков превод твърди, че плащал в брой и изцяло по изрично настояване на ищцата С. Б., тъй като правела ремонт и се нуждаела от пари в брой. Заявява, че парите за наем й били предавани от 3 различни служители и лица. Възразява, че при първоначалното наемане на помещението през 2003 г. сторил разходи за ремонт на имота, въпреки че плащал и наем. Уговорили се с ищците тези 4 наема да бъдат приспаднати при приключване на наемните им правоотношения, което не било сторено и до момента. Заема позиция, че имотът е освободен на 17.08.2023 г., когато изнесъл от помещението своите вещи, ползвайки услугите на професионална фирма. Признава, че в него е останал апарат, който не можел да изнесе поради преустройства и създадени от собственичките затруднения. Заявява, че ищците умишлено не закривали партидите му, за да си създават доказателства против него. Претендира отхвърляне на предявените против него искове и присъждане на разноски.

С обжалваното в настоящото производство решение районният съд уважил, респ. отхвърлил предявените претенции досежно дължимите по договора за наем от 20.09.2021 г. суми, съобразно заключението на приетата по делото СИЕ. Приел за изцяло неоснователни исковете за присъждане на консумативни разноски за ел. енергия и такса за възстановяване на ел.захранването. В тези части решението е необжалвано и като такова е влязло в законна сила. Относно уважените претенции на ищците, спорът по които е пренесен и пред настоящата инстанция приел, че страните след изтичане на срока на договора за наем от 20.09.2021 г. са постигнали уговорка за ползване на имота до м. август, 2023 г. и за размер на обезщетението. Позовал се на заключението на вещото лице, съгласно което до края на м. август общо дължимите суми за ищцата Р. възлизат на 1110 лв., а за ищцата Г. на 1344,60 лв. За последните три месеца от 2023 г. приел, че ответникът дължи на ищците обезщетение в размера по т.4.2 от договора /150 % от уговорения наем/, тъй като през този период ползването на имота е продължило от ответника извън обхвата на устната уговорка между страните, при изрично противопоставяне на ищците, доказателство за което е и отправената от тях нот. покана. За недоказани приел твърденията на ответника, че им предал ключовете за обекта, както и че липсващите плащания по банков път са правени в брой на ищцата Р.. Поради това приел, че за месеците октомври, ноември и декември 2023 г. ответникът дължи на всяка от ищците по 405 лв. на месец или общо по 1215 лв. за всяка от тях. Така уважил иска на ищцата Р. за обезщетение за ползване след изтичане на договора от 20.09.2021 г. за сумата от 2325 лв., а на ищцата Г. за сумата от 2559,60 лв. и ги отхвърлил за горницата над тях. Уважил изцяло и претенциите им за мораторна лихва, съответно за по 88,24 лв. и 104,77 лв., както и за по 130 лв. разходи за нотариална покана. Присъдил разноски по компенсация, съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.

Съдът, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

4

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че Решение № 842/13.06.2024 г., постановено по гр. д. № 6859/2023 г. на Русенския районен съд е валидно, но частично недопустимо в обжалваните части.

На първо място, въззивният състав констатира, че районният съд се е произнесъл свърхпетитум по претенциите на ищците за обезщетение за периода от 01.10.2022 г. /след прекратяване на срочния договор от 20.09.2021 г./ до 31. 08.2023 г.

Съгласно молба-уточнение на л. 74 от делото от 22.04.2024 , подадена от адв. Д. за този период се претендират 810 лв. общо за ищцата Р. – за м. февруари, юли и август, 2023 г. по 270 лв. и 1080 лв. общо за ищцата Г. – за м. февруари, юни, юли, август, 2023 г. по 270 лв. Първоинстанционният съд обаче е приел, че за този период им се следват 1110 лв. за Р. и 1344,60 лв. за Г. /л. 5 и л. 6 от решението/, съгласно първия вариант на заключението на СИЕ. Поради това решението в частта, в която на ищцата Р. е присъдена сумата над 810 лв. до 1110 лв., или за присъдените й свръхпетитум 300 лв. и за ищцата Г. сумата над 1080 лв. до 1344,60 лв., или за присъдените й свръхпетитум 264,60 лв., като недопустимо следва да се обезсили.