Решение № 270 от 14.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Надежда Ив. Желязкова Каличкова при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20265001000258 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от И. Д. Н., ЕГН **********, **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 119/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, рег. № 60 от 17.02.2026 г., с което са отхвърлени исковете на И. Д. Н., ЕГН **********, **** против „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК 831830482, гр.София, бул. „Джеймс Баучер” №87 за заплащане на сумата от 150 000 лв. обезщетяване на претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от причинените телесни увреждания, както и на сумата 2 390 лв. за обезщетяване на имуществени вреди с оглед направени разходи от ищеца за лечение, ведно със законна лихва върху двете суми от 15.01.2025 г. до окончателното плащане, които вреди са в резултат на ПТП станало на 17.03.2019 г. на автомагистрала „Тракия“, 153 км. с участници И. Д. Н. и виновното лице Н. Д. Н., което е управлявало лек автомобил „Ф.Г.“, рег.№ ** **** **, за който е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД БУЛИНС“АД.

1

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 24.02.2025 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от И.

Д. Н., ЕГН **********, гр.К. искова молба против „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК 831830482, гр.София, която е била уточнена с молба от 10.03.2025 г.

В същата след уточнението се сочи, че на 17.03.2019 г. около 18, 10 ч. ищецът управлявал лек автомобил „Т.“, рег. № ** **** ** като се движел по северното платно на АМ „Тракия“ в посока от изток на запад. В момента на преминаването му покрай бензиностанцията на „Лукойл“ разположена в близост до землищата на гр. Белозем и с. Шишманци от нея излизал, за да се включи в магистралата лек автомобил „Ф.Г.“, рег. № ** **** ** управляван от Н. Д. Н.. Първоначално същият се движел по разположената след изхода на бензиностанцията лента за ускоряване и достигайки скорост от 64 км.ч. се включил в дясната активна лента на северното платно, без да се съобрази с това, че по нея зад него в близост приближавал с висока скорост / 127 км.ч./ автомобила на ищеца. Последният виждайки навлизащото отдясно пред него превозно средство задействал спирачната система, но това не спомогнало да се избегне удара поради голямата разлика в скоростите на двата автомобила и малката дистанция между навлизащия и приближаващия се автомобил. Така на км. 153 + 300 настъпил сблъсък между предната част на лек автомобил „Т.“ и задната лава част на лек автомобил „Ф.Г.“.

В следствие на същия автомобилът на ищеца се отклонил надясно, разкъсал пътната мантинела и се установил в полето. По него имало множество деформации. Те станали причина водачът да бъде затиснат в автомобила от вратата и седалката. С помощта на служители на пожарната и други притекли се на помощ граждани вратата била освободена, а ищецът изваден от автомобила.

Непосредствено след това бил откаран в болница, където установили, че е получил контузия на левия бял дроб с хемопневмоторакс, счупвания на ребрата по две различни линии, лявата лопатка, лявата бедрена кост, 2 бодлестите израстъци на няколко поясни прешлена. По спешност му била извършена оперативна интервенция във връзка с травмите на левия долен крайник. Изписали го на 11.04.2019 г., с указания за рехабилитация от следващия ден. Същата била продължителна и свързана с допълнителни контролни прегледи и лечение. Движенията на снагата, на горния и долен ляв крайник били трайно затруднени, а контузията на белия дроб и хемопневмотораксът довели до разстройство на здравето, опасно за живота на ищеца. Травмите причинявали всекидневни болки и страдаН., които били факт и понастоящем. Създавали му пречка да упражнява трудова дейност.

Твърди се, че ищецът претърпял неимуществени вреди и от воденето повече от 5 години след инцидента досъдебно производство. В този период той започнал да вдига високо кръвно, да приема лекарства, увеличил теглото си на неврологична почва и станал по-избухлив. По време на разследването в един момент имало съмнения, че виновен за настъпване на инцидента е ищецът, който бил задържан за 72 часа. Това допълнително влошило психическото му състояние. Самото производство приключило с постановление на прокурора от 07.06.2024 г. за прекратяването му поради това, че водачът на другия автомобил участвал в ПТП-то е виновен за същото, но бил починал. По повод на това прокурорско постановление е споменато, че е потвърдено с определение на Пловдивския окръжен и Пловдивския апелативен съд и е влязло в сила на 27.10.2024 г.

На тази база се достига до извод, че следва да се ангажира отговорността на Н. Д. Н. в качеството му на водач на „Ф.Г.“, рег. № ** **** **, който носи вина за претъпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди. Във връзка с последните е споменато за извършване на разходи за закупуване на латерален феморален пирон за сумата от 2 390 лв.

В тази връзка е казано, че за управлявания от него автомобил имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, което обуславяло възможност с оглед чл. 432 от КЗ то да обезщети ищеца за претъпените от произшествието вреди.

По тази причина той след окончателното приключване на досъдебното производство с влязъл в сила акт предявил пред застрахователя на 14.01.2025 г. претенция за заплащане на обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди. По повод на същата ответното дружество го уведомило 3 с писмо от 05.02.2025 г., че вземанията предмет на същата са погасени по давност.

По повод на този отказ са изложени съображения, че това не така по причина, че деецът по чл. 45 от ЗЗД бил установен с влизане на прокурорското постановление в сила. Едва това му установяване позволявало да се определи и застрахователя, от който според чл. 432 от КЗ може да се търси плащане на обезщетенията и се явявало началния момент, от който давността започва да тече

На тази база е отправено искане за осъждането на „ЗД БУЛИНС“АД да заплати на ищеца ведно със законната лихва от 15.01.2025 г. обезщетеН. от 150 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 2390 лв. за имуществените такива.

Ответникът с отговора изразява становище за неоснователност на исковете, но не оспорва това, че на 17.03.2029 г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП , както и че е застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на участвалия в инцидента автомобили „Ф.Г.“, рег. № ** **** ** .

В подкрепа на становището за неоснователност са изложени съображения, че вземанията са погасени по давност с оглед чл. 378, ал.2 от КЗ и това, че към момента на предявяване на иска са изтекли повече от 5 г. от настъпване на застрахователното събитие. По този повод е посочено, че то е настъпило на 17.03.2019 г. и петте години увеличени със срока от 2 месеца, през които давността не е текла на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на НС на 13.03.2020 г. са изтекли на 17.05.2024 г. Претенцията към застрахователя е отправена на 14.01.2025 г., т.е. цели 6 месеца по- късно.

В ДИМ от страна на ищцата са оспорени съображенията за погасяване вземането. Преповторени са посочените в ИМ съображения за началния момент, от който е започнала да тече давността като в подкрепа на това е направено позоваване на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД.

С допълнителния отговор тези доводи на ищеца са оспорени като е направено позоваване на ТР № 5/2006 г. по т. дело № 5 /2005 г. на ОСГТК на ВКС.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към 4 спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

С него на база събраните доказателства е направен извод, че не е доказано осъществяването в пълна степен на фактическия състав на деликтната отговорност на застрахования при ответника водач, което изключвало и възможността да бъде ангажирана тази на застрахователя.

Изложени са и съображения за основателност на възражението за погасяване на процесните вземания по давност. В тази връзка е посочено, че при застраховки от процесния тип застрахователното събитие е свързано с наличието на непозволено увреждане, а водещо за направата на извод за наличие на такова е и яснотата по отношение на дееца, т.е. извършителят на увреждащите действия. В тази връзка е посочено, че за началния момент на давността приложима била и разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. При нея според ПОС законодателят имал предвид случаите, при които въобще не може да се определи дееца, а не тези, при които това е възможно, но тече производство по установяване на неговата наказателна отговорност.

С оглед на тези разсъждение е посочено, че участниците в процесното ПТП са били известни в момента на настъпването му и били посочени в съставения Констативен протокол. Това сочело, че тази дата е и началният момент , от който тече давността и в случая вземаН.та предмет на исковете по чл. 432 от КЗ са погасени по давност.

Недоволен от решението е останало ищецът и е подал жалбата довела до образуване на настоящето дело.

В нея се излагат съображения за неправилност на изводите на ПОС за липсата на достатъчно доказателства обуславящи извода за наличие на предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на застрахования при ответника водач.

Оспорени са и изводите за погасяване на вземанията по давност като са преповторени съображенията за началния момент, от който тече давността.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на 5 съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на изложената фактическа обстановка не може и да се говори. ищеца от

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.