Решение № 3809 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3809 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110208565 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от К. В. А., с ЕГН: ********** с адрес: **************** против Наказателно постановление № 26 – 8177 000004 издадено на 10. 05.2026г. от Началник ГПУ в РДГП АЕРОГАРИ, ГПУ СОФИЯ, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10,23 евро за извършено административно нарушение по чл.6, т.1, от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е незаконосъобразно и описаната в него фактическа обстановка на нарушението не отговаря на действителната. Също така не е ясен механизма на нарушението и същото е несъставомерно от обективна страна. В заключение се предлага на съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят К. А.- редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и представлява на съда да я уважи по изложените в нея мотиви. Претендира присъждането на разноски.

Административно наказващият орган – Началник ГПУ в РДГП АЕРОГАРИ, ГПУ СОФИЯ,- редовно призован, не се явява. Представлява се от 1 упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и предлага потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 19.04.2026г. в 11:40ч., в град София 17 р – н Искър на улица без име, летище ,,Васил Левски“ – София, ,,Терминал 2“ пред предгаров площад, пред салон ,,заминаване“, жалбоподателят К. А. паркирал лек автомобил марка ,,***“, модел ,,***“ с рег.№ **********, собственост на П. М. В. в зона за действие на пътен знак В – 28. Това обстоятелство било възприето от свидетелите Р. М. и К. К., които след като изчакали водача на автомобила известно време, впоследствие той се появил като признал пред свидетеля К., че бил влезнал за ,,2 минути да провери нещо“. Първоначално свидетелят Р.

М. съставил на жалбоподателя фиш за глоба, но след отказ да го подпише му издал АУАН. Поради пропуск да бъде прецизиран същия откъм регистрационен номер на паркирания лек автомобил и номера на пътния знак, свидетелят Р. М. съставил докладна записка, в която впоследствие ги отразил.

Впоследствие и въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно доказана въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Видно от показанията на Р. М. и К. К. е, че и двамата са били непосредствени очевидци на деянието. Същите са установили водача на паркирания лек автомобил, който се е бил забавил и който е бил спрял в зоната на действие на забранителен знак В – 28. Освен това както беше посочено по – горе пред свидетелят К., жалбоподателят А. заявил, че е било влязло за две минути да провери нещо. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като достоверни и безпротиворечиви. Същите намират потвърждение и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност заповедите, доказващи компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.

2

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а извършеното нарушение е описано конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне им са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща изпълнителното деяние. Налице е издадено наказателно постановление от компетентен орган, за което е приложена по административната преписка нарочна заповед.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че със своето поведение К. В.

А. е извършил административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Безспорно по делото беше доказано, че жалбоподателя, в качеството си на водач по смисъла на & 6 т.25 от ДР на ЗДвП, като е бил ,,паркирал“ управлявания от него лек автомобил по смисъла на чл.93, ал.2 от ЗДвП.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал че паркира управлявания от него лек автомобил в зоната на действие на пътен знак В – 28 и въпреки това го е сторил.

Съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя за отсъствие на авторство, тъй като липсват насрещни доказателства вмененото му нарушение да е било извършено от други лица, а и косвено действието му се потвърждава от направеното признание пред свидетеля К., че е бил влязъл до летището за две минути и да провери нещо. Също така не следва да бъде прието, че жалбоподателят е бил в режим на ,,разрешен престой“, тъй като той не се е намирал в автомобила, а по свидетелските показания на М. и К. е трябвало да го изчакат известно време докато се върне на мястото, където е оставил МПС – то. В случая няма нито твърдения, нито ангажирани доказателства автомобилът да е бил спрян за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

Освен това цитираната в жалбата разпоредба по чл.186, ал.3 от ЗДвП 3 касае съставянето на фиш за неправилно паркиране какъвто е бил съставен, под формата на фиш за глоба, който самият жалбоподател е отказал да подпише.

По отношение на вида и размера на наказанието съдът съобрази, че административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращата разпоредба на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, която обаче предвижда по – тежко наказание, отколкото е било наложено на жалбоподателя. Разпоредбата в наказателното постановление е отразила глоба в размер на 10,23 евро, а във фиша с глоба и в закона за извършеното нарушение се фиксира наказание 50.00 лева или 25,56 евро. Тъй като съдът не би могъл да измени размера на наказанието поради влошаване положението на жалбоподателя, и е основанието, въз основа на което е било наложено наказанието в наказателното постановление и във фиша с глоба е едно и също – чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, то размера на наложената санкция от 10,23 евро следа да бъде потвърдена.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на възнаграждение жалбоподателят К. В. А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Регионална дирекция "Гранична полиция" – Аерогари, София сумата в размер на 76,72 евро представляваща разноски за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС сумата от 02,55 евро държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26 – 8177 - 000004 издадено на 10. 05.2026г. от Началник ГПУ в РДГП АЕРОГАРИ, ГПУ СОФИЯ, с което на К. В. А., с ЕГН: ********** с адрес: ***************** е наложена глоба в размер на 10,23 евро за извършено административно нарушение по чл.6, т.1, от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА К. В. А., с ЕГН:

4

********** с адрес: **************** да заплати по сметка на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари – София сумата от 76,72 евро, представляваща разноски за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 02,55 евро, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5