Решение № 598 от 26.06.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1103/2026
- Вид
- Решение № 598
- Подписан
- 26.06.2026
- Състав
- ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.2, т.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.30 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 598 гр. Бургас, 26.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20262120201103 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на С. К. П., ЕГН:**********, с адрес: ******, против Наказателно постановление №25-0769-006270/09.03.2026г. на началник група в ОД на МВР-Бургас, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя: 1/ за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300лв./153,39 евро, а 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200лв./102,26 евро и “Лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.З., който поддържа жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк. Желязкова, която оспорва жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2025 г. около 15,11 часа, С. К. П., ЕГН:**********, управлявала служебния си автомобил КИА РИО, с рег. Номер ** **** **. Същата се придвижвала в гр.Бургас, по ул.“Янко Комитов“, като направила опит за паркиране на паркинга на мол „Галерия“.
1
Водачът обаче извършил неубедителна маневра - движение на заден ход и блъснал правомерно паркираният от дясната му страна лек автомобил Тойота Ланд Круизер с рег.№ ******* Водачът напуснал мястото на ПТП.
АНО е приел, че с горните действия С. К. П. е извършила следните нарушения:
1.
Движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението - ПТП, с което виновно е нарушила чл.40, ал.1 от ЗДвП;
2.
Не спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушила чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание на основание чл.179, ал.2, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300лв./153,39 евро, а за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН /същата е подадена на 20.03.2026г., а НП е връчено на жалбоподателя на 17.03.2026г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
По отношение на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Неизпълнението на регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, съобразно която който нарушава правилата за движение назад, се наказва с глоба в размер 20лв.
В случая актосъставителят и АНО са преценили, че жалбоподателят се е движил на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, в следствие на което е настъпило ПТП. Това обстоятелство се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетелите очевидци – А. Т. и Н. Г., които изрично посочиха, лично са възприели тези действия на водача, както и регистрационния номер на управляваното от него МПС. Актосъставителят Х. изложи 2 идентична фактическа обстановка, като заяви, че е възприел случилото се от записите на камери, намиращи се на място /които записи не се пазят/, на които се вижда именно процесния автомобил – бял на цвят и брандиран с надпис „Виваком“, а при сравняване на щетите по двете превозни средства е констатирано съответствие между същите. В тази насока е и процесният протокол за ПТП /л.20-22 от делото/ и възпроизведения в съдебно заседание снимков материал на двете превозни средства, видно от който безспорно е налице щета по паркираното МПС.
В същото време в §6, т.30 от ЗДвП е дадена легална дефиниция за „пътнотранспортно произшествие“, като е прието, че такова е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Както беше посочено вече по – горе в случая е налице повреда на пътно превозно средство в процеса на управление на МПС, поради което и е налице осъществяване на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.
При това положение съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си жалбоподателят е станал причина за настъпване на произшествието, поради което и правилно е ангажирал отговорността му по посочената разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
С оглед на всичко гореизложено НП следва да се потвърди в тази му част.
По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да не е предприело спиране движението на автомобила – участник в ПТП, с цел установяване последиците от последното.
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва и деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл.7, ал.1 от ЗАНН/. В конкретния случай от всички материали по делото /в това число и показанията на актосъставителя и свидетелите очевидци – А. Т. и Н. Г./ се установява, че жалбоподателят е разбрал за настъпването на ПТП, но не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието, поради което и поведението му се явява съставомерно по така дадената правна квалификация. В тази връзка на първо място съдът съобрази обстоятелството, че свидетелката Т. посочи пред съда, че е чула шум от удара между двете превозни средства, което именно я е накарало да насочи вниманието си към тях. След като тази свидетелка е чула звука от настъпилия удар, макар и да се намира на разстояние от превозните средства, той следва да е бил възприет на още по – силно основание и от водача 3 виновното за настъпване на ПТП такова. Нещо повече, в тази насока навеждат и самите действия на жалбоподателката – прави две неубедителни маневри за паркиране, при втората от които удря намирашия се в реда на паркиралите друг автомобил и веднага напуска мястото на ПТП. Обстоятелството, че водачът е преустановил опитите си да паркира автомобила веднага след удрянето на намиращия се в съседство автомобил, навеждат към извода за преднамереност на действията му, именно с цел избягване на отговорност за произшествието.
Изложеното навежда към извода за потвърждаване на НП и касателно това нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От изложеното следва, че в полза на АНО следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, а именно 50 (петдесет) евро.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0769-006270/09.03.2026г. на началник група в ОД на МВР-Бургас, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя С. К. П., ЕГН:**********, с адрес: ******: 1/ за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300лв./153,39 евро, а 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200лв./102,26 евро и “Лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца.
ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН:**********, с адрес: ******, да заплати на ОД на МВР – гр.Бургас, съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) евро.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4